Концептуален ресторант тип бистро, чийто интериор символизира едноименния граничен пункт, разделящ допреди две десетилетия Берлин и Европа на два лагера.

Кухнята не се е променила през годините – ястията са семпли, но любими (в българската част) и интересни, без да са самоцелни в останалата част от менюто. Справят се както със сериозни меса като телешко и патешко (което не беше сухо или мазно), така и с гарнитурите - картофеното пюре например, беше истинско. Има дневно меню, което се изписва на дъска пред входа.

Винената листа не е голяма, но е достатъчна. Преобладават българските вина. Наливното вино, което често се води вино на заведението, обаче беше потресаващо лошо.

Най-разочароващата част е обслужването. Заведението вечер наистина се пълни доста, но това не оправдава чакането от 20 минути за взимане на поръчка.

В петък вечер има музика на живо. Цялото заведение е за пушачи, въпреки скорошните промени в закона за тютюнопушенето.

февруари 2011 г.


Качество на храната: българска и европейска

Меню: добре подредено, подробно и информативно

Винена листа: основно български вина, няколко испански, 1-2 от Новия свят; наливното
вино е потресаващо лошо

Обслужване: професионално, но бавно

Интериор: идеен, уютен

Достъпност: през деня – синя зона; вечер има достатъчно места за паркиране на улицата