10.00 Everything, everything tends to be round... Качваме се в колата с радостно вълнение. Поводът: отиваме да разгледаме Виана ду Кащелу – градче с 40 000 жители в най-северната част на Португалия. Причината: една малка вианска сладкарница, която всеки ден прави света по-щастлив с около 1000 понички с простичка (но тайна) рецепта и слава, далеч надхвърляща пределите на града. "Една бременна от Алгарве (в другия край на страната) дошла специално да си угоди с поничките на "Натариу"... "Последния път изпращахме понички за Тайван..." – чета из мрежата. Важните неща, както казва мъдрият сиукс Черния лос, най-често са кръгли: "Небето е кръгло и съм чувал, че Земята е кръгла като топка, а също и звездите. Вятърът, когато е най-силен, кръжи. Птиците правят овални гнезда, защото тяхната вяра е като нашата. Слънцето изгрява и залязва също в окръжност. Луната постъпва като него. И двете са валчести. Дори сезоните се въртят в голям хоровод и винаги се връщат там, където са били..."

10.30 Движим се през Миню – обширна зона от Северна Португалия, наречена така по името на минаващата през нея река и известна с виню верде (букв. зелено вино – зелено, защото се пие младо). Поничките зоват, но нали е четвъртък, не можем да не спрем първо в Барселуш. Само в този ден там се състои един от най-старите панаири в Европа: споменава се още в хроники от 1412. Часът е твърде късен за пазара на добитък, така че не виждаме прочутите минюански говеда с огромни изкривени като лири рога, нито магаретата и козите, но пък се наглеждаме на какво ли не друго: от китайски пластмасови предмети с отровни цветове и необяснимо предназначение до прекрасни традиционни грънци и бродирани покривки, през плодове, дървени пумпали, ветрила за отпъждане на мухи. И безброй петлета.

11.00 "Това е земята на чудния петел, който, вече опечен, пропял и проимал потомство, толкова многобройно, че ако още не е стигнало милион, значи малко му остава..." Думите са на Жузе Сарамагу, Нобеловия лауреат за литература, от книгата му "Пътешествие в Португалия". Милионите чудни петли, за които говори, от панаирджийски сувенири са се превърнали в най-популярния символ на Португалия. Ето и тяхната история, по Сарамагу. Преди много години в Барселуш било извършено страшно престъпление и местните хора нарочили за виновник единствения другоземец наблизо – случаен галисиец. Осъдили го на смърт по съкратената процедура: съдията бързал да се върне на трапезата си с печения петел на нея, а галисиецът се кълнял, че няма вина. Извикал: "Толкова съм сигурен в правотата си, че ако ме обесите, този петел ще пропее!" Народът се разсмял, съдията го загърбил, а палачът повел галисиеца към бесилото. Да, но щом съдията седнал на софрата, какво да види: печеният петел се изправя в тепсията и почва да кукурига. Хукнал да спасява невинния галисиец, а като пристигнал, се оказало, че клупът сам се е развързал, та съдията просто пратил спасения по чудо човек да си ходи по живо, по здраво.

12.00 Има две неща, които са особено важни, като се посещава Виана: да знаеш в коя от двете "Натариу" да идеш и да не е вторник, когато "правилната" е затворена. "Мануел Натариу" е сладкарницата на ул. "Мануел Ешпрегейра" 37, която прави известните понички. През 2003, 60 години след основаването й и дни след смъртта на нейния собственик Мануел, я поема вдовицата му Фернанда, която и досега успешно поддържа духа на мястото – скромно, но изискано, от малък град, но с много достойнство. Казват ни, че следобедната партида топли понички ще е в 17 часа и отлагаме въодушевлението за тогава. На три минути пеша оттам, на бул. "Комбатентеш" 20, е втората "Натариу", по-модерната, основана през 1970 от Жузе (Зе) от същата фамилия. И в нея има bolas de Berlim, но славата е предпочела други сладкиши в тази пекарна – тук поничките са лишени от очарование, но манжерикуш и сидониуш се купуват с трескава скорост. Сидониу е правоъгълно сладкишче с добавено бобено пюре в тестото (никакъв вкус на боб, ефектно леко е на вкус). А манжерику е изобретение на собственика: яйчен крем във вафлена кофичка, която наподобява саксийките с босилек (manjerico), които си подаряват влюбените за деня на свети Антоний или за Еньовден.

12.30 Ако има португалски артист, който да е на гребена на вълната, то това е Жуана де Вашкунселуш (1971). Миналата година изложбата й в Париж стана най-посещаваната за последните 50 години. Сред гигантските й скулптури беше и "Независимото сърце": огромно вианско сърце от червени пластмасови вилички, което бавно се върти под звуците на фадо. "Вианското сърце" идва от богатата златарска традиция на Виана ду Кащелу и е навсякъде: в логото на града, по хората, във витрините  – филигранна висулка във формата на сърце със завито връхче и джуфка отгоре. Всъщност ако човек иска да се нагледа на виански сърца, трябва да дойде на събора на света Богородица на Мъките (Румария Сеньора Д’Агония): това е най-важното грандиозно фолклорно-религиозно-гурманско събитие от този тип в Португалия.

Акордеони, тъпани, танци, дефилета на хора от целия португалски Север в народни носии, с предмети от традиционния бит, десетки метри от улиците, покрити с картини от оцветена сол, лодки и фойерверки по реката, шествия на "гиганти и главчовци" - физиономии от папие маше. И черните булки – невестите тук са се обличали изключително в черно (черно сукно с черни бродерии и черни мъниста) и освен подобен на суровачка сложно построен букет, са носели колкото може повече злато по себе си под формата на пендари, обеци и пр. За тазгодишния събор казаха, че жените са "разходили" 14 милиона евро под формата на огърлици от злато. Когато се говори за събора, във Виана винаги се споменават бразилският писател Жоржи Амаду, голям почитател на събора, и жена му Зелия Гатаи – идвали са в града толкова пъти, че са ги обявили за почетни граждани.

13.15 Амаду значи "обичан", Натариу – "този, който прави крем". Амаду кръщава "капитан Натариу" един от главните герои на романа си Tocaia Grande ("Голямата клопка"), а Натариу кръщава на писателя основната зала на своята сладкарничка. Амаду се смее, че в куфара си сигурно е изнесъл тонове pão de ló (пау де ло – вид местен пандишпан) от "Натариу" за Бразилия... И като говорим кое как се казва, португалското име на нашите понички е bolas de Berlim, берлински топки. Те са къде по-близки, къде по-далечни роднини на израелските суфганиот, хърватските фритуле, тосканските бомболони, гръцките лукумадес и френските биние, но техният първообраз безспорно са прочутите германски понички с минимум петвековна история, които на повечето места извън Берлин се казват берлинери, а в самия Берлин – пфанкухен. За разлика от тях обаче са от по-ефирно тесто и плънката им никога не е конфитюрена. Как е възможно най-прочутият сладкиш в един от най-типично португалските градове да е потомък на нещо, измислено в Германия? Ще отговоря с въпрос - как е възможно националният специалитет на Португалия да е риба, която изобщо не се среща в страната? (Бакаляу, рибата треска, основа за стотици изконни тукашни рецепти, се лови далеч на Север.)

• 1
• 2