Георги (54 г.), настройчик на преса Казвам се Георги, но от няколко години всички ми викат Жорж. То тръгна от един приятел, той има ателие срещу нашата работилница. Сега дори жената ми вика Жорж. Само като се разлюти се сеща, че съм Георги. То днес е неделя, не сме на работа, но аз съм в работилницата. Тук си имаме кухня, готвим си, хапваме си и през почивните дни пак идваме. Абе, то вкъщи не се издържа: жена, синове, снахи, внуци, кучета, ходим си по главите. А тук ми е спокойно. Ама не е като преди. Преди бяхме около 600 човека, на три смени се хранехме в столовата. Ей тука, до нас беше цеха за печатни платки. И повечето жени, няма как, все ще се намери начин да се отъркаш в някоя. Мани, бяхме млади.

снимка: Галя Йотова