Мао Фег и Чун Ме накратко Цвят Мао Фенг - светложълт с розови нюанси, Чун Ме - светлозелен до златист. Стил Чайове за всекидневна употреба, подходящи за хора, които водят здравословен начин на живот. Високо антиоксидантни и ободряващи. Типични за Китай, все по-популярни в Европа. Аромати и вкусове Мао Фенг - нос с леки плодови нотки, деликатно тяло с доминиращи праскови и кайсии, във финала - нотки на ванилия и овладени танини. Чун Ме - тревист нос, в тялото освен прясно окосено сено има и препечени филийки. Финалът е силно тревист и танинов. Методи на производство Мао Фенг - сушене и частична ферментация, Чун Ме - частична ферментация и печене на тави. Приготвяне При температура на водата от 70 градуса времето на запарката да не надвишава 3 минути, а при Чун Ме - две минути. Консумация През деня, между храненията, да се избягва употребата им късно вечер поради съдържанието на кофеин.

Китай е родината на чая, което е главната причина за голямото видово разнообразие на тази напитка. Миналият TEAsting бяхме на вълна редки специалитети, а сега се връщаме към традицията - зелените чайове. Борбата за потребителското вниминие в този сегмент не е от вчера. От една страна Япония предлага материал на много високо ниво, но както нашият домакин от Чаена къща Пловдив Адриан казва "през последните години японците толкова много вдигнаха цените, че за българския консуматор техните чайове стават все по-голям лукс". Тази тенденция, разбира се, е добре дошла за китайските производители, които с огромните си обеми и ниска себестойност на продукцията превземат все по-голям процент от пазара.



Тук ще отворя една скоба, за да уточним кой е хегемонът в световен мащаб сред зелените чайове. Сигурен съм, че голяма част са го чували, най-малкото защото името му е запомнящо се - "Gunpowder" (барут). В родината си Китай е познат още като перлен чай, названието му идва от плътно навитите чаени листа, които приличат на барут. Специфичната му форма се получава от изпичането в специални барабани. Гънпаудърът е хресван най-вече заради леко опушения си вкус и поносимото количество танини. "Той и нискобюджетната китайска сенча са най-често предлаганите зелени чайове в пакетчета по света, а това означава многомилионно потребление", уточнява Адриан, преди да ме запознае с героите на днешната ни дегустация.




Днес няма да се доверим на клишето и ще оставим Гънпаудър настрана, за да опитаме други два зелени китайски, много различни един от друг - Мао Фенг и Чун Ме.
Първият е известен още като ангелска коса, защото листата му са нежни и с бели връхчета. Произвежда се чрез лека ферментация след първоначалното изсушаване.
Чун Ме е на другия полюс - доста по-популярен масов чай, по-близък до сенчата - визуално, като вкус и като добиване. Той минава през топлообработка върху тави, оттам идва завъртяната форма на листото, позната като "птичи език", следва съвсем лека ферментация.

"Наблюдавам, че в Европа Чен Ме се продава в големи пакети, има го дори в масовите магазини. Ниската му цена е определяща за голямото му търсене. От друга страна Мао Фенг спокойно може да се пие от любителите на фините неангажиращи небцето отвари, харесващи и бели чайове. Той е двойно по-скъп от Чун Ме и към него се ориентират хора, които имат по-богат опит в сферата. Често бива бъркан с близкия до него Мао Джанг, затова бъдете внимателни какво точно ви предлагат в магазините", предупреждава нашият чаен експерт.

Съдовете и пак съдовете

Днес ще подготвим запарките в традиционен китайски глинен чайник - тези съдове се правят на ръка. Винаги има печат на производителя, изписана е и годината на производстово. В зависимост от сложността на изпълнението някои от тях могат да бъдат изключително скъпи и ценни. За направата им се използва специална синя глина, позната и в Япония под името таконаме. Тя има способността да абсорбира водата и тръпчивия вкус, характерен за зеления чай. По този начин приготвената напитка е по-мека и приятна. Чайниците умишлено не са гледжосани, за да може да има някакъв контакт с атмосферния въздух.



Сравнявам приготвянето на отвара в такъв китайски чайник с готвене в гювече. Всички знаем колко вкусна става храната в глинен съд. Специфичното е, че при миенето им не бива да се използват химически препарати, само се изплакват преди ползване. От топлината порите на глината се отварят, поемат от маслата на чая и с времето чайникът започва да ухае на дадения вид чай. Постепено се образуват пръстени от масла по вътрешността на съда. Затова традиционните чаени къщи в Китай си имат различни чайници за всяка една отвара. Влизаш в заведението и очите ти веднага попадат на огромен гардероб, пълен с чайници. Тук никой не би си позволил да поддържа подобно количество съдове, но в Китай чаят е част от всекидневието на хората", споделя личните си впечатления Адриан.

Дегустацията

Важно уточнение при китайските зелени чайове е водата не бива да превишава 70 градуса. По-горещата температура може за много кратко време да "изпече" отварата и да я направи твърде танинова. Продължителността на първата запарка е 2 до максимум 3 минути.



Започваме от по-лекия Мао Фенг. Веднага прави впечатление нежният му жълтеникаво-розов цвят, наподобяващ този на Пай Му Тан, един от най-популярните бели чайове в света. Леките плодови нотки в носа се запазват и в деликатното тяло с доминиращи праскови и кайсии. Във финала нотки на ванилия затварят цялостното усещане за лекота и приятност. Танините са овладени, но ги има, и са много повече от тези в белите чайове.
Следва Чун Ме, който е съвсем друга вселена. Отварата е с по-интензивни нюанси на зеленото, а тревистите нотки завладяват целия нос. В тялото освен прясно окосено сено се долавят и приятни препечени филийки. Финалът е също силно тревист и танинов, затова ви съветвам вместо на триминутна да заложите на двуминутна запарка.



Чун Ме е определено доста по-вкусен чай от китайските сенчи, те са по-евтини, но аз лично бих ги прескочил и бих заложил на неговия по-богат и по-препечен вкус. С най-голямо удоволствие си допивам чашата с Чун Ме, а Адриан, изпращайки ме, заявява: "Щом при дегустация една чаша се изпива докрай, значи чая наистина си го бива".

Очаквайте следващия ни TEAsting, напускаме Китай, за да се върнем на родна земя, ще пробваме две смеси с български елемент - този на маслодайна роза.

•