Вторник е, софийската жега се отдалечава от нас, а ние бавно бързаме по измислените завои на Хемус - онези, които в мислите ти са по-гладки, отколкото в действителност - и след осем часа асфалт, бензин и спирания за кафе най-после ни прегръща бризът на Шабленското море. Въздухът тук е по-солен, по-лек и с обещание за нещо прясно от мрежата. Юли и август е време за сафрид, чернокоп и още няколко дребни, но славни морски обитатели.
Ако сте като мен, всяка вечер от ваканцията ви е малко гастрономическо приключение. Северното Черноморие не е пренаселено с добри ресторанти, но тези, които си заслужават, се броят на пръсти - буквално. От Дуранкулак до Варна има такива, някои ще откриете в новото издание на Бакхус 100 (линк), но сега ще ви разкажа за два от тях - и двате, скромни и без претенции, до самия плаж - точно толкова, колкото да събудят сетивата за море.
Уловът на деня и сладък финал
Първата препоръка е ресторант с име на марка кафе - Лаваца (Шабла), няма как да го забравите. Препоръчан от приятели, които разбират от вкус, Лаваца оправда всичките ни очаквания: улов на деня, поднесен без излишна украса, салата от розови домати с българско сирене и десерт, който спокойно може да ви разплаче от удоволствие. Шоколадова торта с маскарпоне - плътна, почти греховна. Сладък финал на вечерта, за който все още си говорим.
Мидената супа, за която се връщаш
Менюто е кратко и изцяло посветено на морето. Пробвахме филе от лаврак с паста, оцветена с мастило от сепия и аспержи; ципура с черен ориз, шафран и аспержи, както и домашната им нуга със сладко от смокини. Всичко е вкусно, но супата супата е от онези неща, заради които променяш маршрута си.
И така, оставаме на брега - с мисълта, че Северът не е просто дива природа и вятър, а и вкус. Вкус, който се намира трудно, но когато го откриеш, става част от летните ти ритуали.