С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Лицата на българското вино: д-р Стефан Ангелов

Юлия Костадинова
23 Април 2008, 15:22
Share Tweet Pin it Share

Рубриката "Новите лица на българското вино" отново ни заведе в Харманли, който, както вече писахме в брой 93, се очертава като един сериозен бъдещ винен център. След Terra Tangra на семейство Зайчеви посетихме една по-мъничка изба. Нейното име е "Малката звезда" и се намира извън града. За да стигнете до нея, ще ви се наложи да минете през... зъболекарски кабинет (поне така беше с нас). Не, причината не е, че не допускат гости с кариеси, просто единият от двамата собственици е стоматолог. Доктор Стефан Ангелов и неговият съдружник г-н Дулев са имената зад "Малката звезда", която впрочем допреди месеци се е наричала именно така - "Винарна Дулев и Ангелов".

И така, запътваме се с обичайния страх, присъщ на всеки, отправил се към зъболекарски кабинет, за среща с доктор Ангелов. Отпред е пълно с пациенти, много от които идват от съседна Гърция, защото от една страна специалистите у нас са на много голяма висота, а от друга – услугата тук е значително по-евтина. За разлика от другите кабинети, където тревогата на чакащия се засилва от бели престилки, неоново осветление и мирис на стерилни препарати, този е разположен на приземния етаж в красива къща, а задният двор е превърнат в истински зелен оазис. Въвеждат ни там, за да изчакаме. По голямата камина на верандата в двора разбрах веднага, че си имаме работа с "наши хора" - ценители на доброто вино и вкусното хапване. Представих си колко чевермета са изпекли весели харманлийски компании и със сигурност са пресушили голяма част от продукцията на избата редом с тях. В този момент трябва да призная, че леко им завидях.

Самият доктор Ангелов дойде след минути. Оказа се много топъл човек, с онова заразително чувство на хумор, което издава един щастлив живот, изпълнен с приключения, пътувания и приятели. След минути тръгваме към самата изба, а у мен остава усещане за дежа вю... Някога, някъде нещо подобно вече ми се бе случило...

Стигаме до кокетна сграда, изградена от камък, а отпред с големи букви стои старото име "Винарна Д & А". Отстрани се вижда друга постройка, по която все още тече строително-ремонтна дейност, а докторът пояснява, че сградата в миналото е била предвидена за бригадирски общежития. Днес се надяват изцяло с техни средства да я превърнат в хотелска част за гостите на винарната. Така разбираме, че те са сред малкото нови изби, които не са с пари по САПАРД; всичко наоколо е инвестиция на двама ентусиасти - бизнесмена Дулев и стоматолога Ангелов.

"Решихме да сменим името, когато се преместихме тук през 2005, не за друго, а защото местността се казва така. Разклонът, на който се намира избата, е известен в града като Малката звезда и ние решихме, че е много подходящо", разказва докторът. Под стрехата вече е свила гнездо лястовичка, макар че сградата изглежда току-що построена. "Не е нова, поправя ни нашият домакин, постройката беше стара и съвсем запусната. Преди много години тя е била мандра, после заведение, после пак мандра и отново заведение. Ние я възстановихме, като част от камъните запазихме. Всичко друго е ново строителство".

Влизаме в нещо като дегустационна зала. Там ни очакват двамата енолози на избата – Камен и Илиана Коеви. Младото семейство отговаря за технологията на вината, а както допълва Камен, "и за културно-масовата дейност". Търговските марки на "Малката звезда" са Енигма и Палитра. Енигма представя вина от чисти сортове в малки партиди: мерло, каберне, мавруд и юни блан. Палитра съответно са купажите. "Гледаме винаги в купажите ни да присъства и по малко мавруд", казва ни д-р Ангелов. Необяснимата за мен привързаност към най-прославения български сорт е, както докторът се изрази, "за да има винаги нещо българско. Ние стопанисваме 20 декара лозя с чист мавруд недалече от тук. Единият от съдружниците ни е агроном. Той се грижи за тях, а в замяна ние изкупуваме цялото количество. Кабернето и мерлото са около 160 декара, собственост на училищното настоятелство в селото, но ние сме ги взели под аренда за 20 години. Това са лозя на 30 – 35 години. Гледаме ги вече пет години и агрономът ни успя за това време да ги приведе в прекрасно състояние. Отделно, че суровината, която дават, е с много по-добро качество, отколкото едно младо лозе."

"В момента са в разцвета си"
, допълва Илиана.

"Имаме няколко парцела от по 10 декара, където редуцираме добивите на 450 кг от декар и си правим по-къси серии, от порядъка на 2 000 бутилки, които си имат предназначение, но нека докторът сам да си каже", смее се Камен.

"Той има предвид, че една от тези серии подготвяме за манастира "Свети Георги Зограф" в Света гора", допълва докторът. После разбирам, че тази интересна подробност е с напълно практично начало. Доктор Ангелов, освен като поклонник, посвещава голяма част от времето си като зъболекар на манастира. "Първоначално поддържахме чисто приятелски връзки. Дори оборудвахме с един мой приятел кабинет там и на всеки три месеца отивах. Всъщност и сега е така. Съвсем естествено разговорите ни се въртяха около зъбите. После обаче те разбраха, че се занимавам с вино и тръгнахме и в тази посока. Така днес вече имаме установени отношения и два пъти годишно бутилираме за Зографския манастир ограничени партиди. На тях са им необходими не толкова за пиене, колкото за подаръци на гости и важни особи. Бутилките пристигат при игумена на манастира дядо Амвросий, който ги поверява на дядо Пахомий. Това е монахът, който съхранява и "История Славянобългарская". А отец Гаврил (който е много симпатичен, млад и изключително образован свещеник, ги разпределя. Него съм го кръстил заместник командир по икономическата част, защото не мога да им хвана сановете на всички. Та именно по тяхна идея и с моя помощ сега сме решили да създадем към 8-10 декара лозя, собственост на манастира. За около година и половина така да се каже завъртяхме проекта. Заведох моя приятел агроном, за да проучи парцелите; на следващото ми ходене поканих един от членовете на харманлийския "Ротъри клуб", чийто член съм и аз, който е архитект. Понеже се налага терасиране на терена, необходими са прецизни измервания."

Ето, че се оказва, че простите винарски закони важат и в Света гора: ако нямаш собствени лозя – загубен си.

Изследванията показали, че почвите са много бедни, каменисти, "всъщност много подходящи за отглеждане на червени сортове грозде, но с драстично ограничен добив (не повече от 300-400 кг от декар), казва докторът. Още не са решили обаче какви точно сортове да насадят, продължава разказа си той. В манастира винаги се е правило вино, но по друга схема. Досега монасите са ходели до Кавала, откъдето са купували грозде направо от пазара. Пренасянето му до избата обаче понякога било фатално. Или пък друг подход: отиват до парцела на даден човек, харесват гроздето му и на честна дума се разплащат, като на другия ден суровината трябва да пристигне по ферибота при тях. Поне така е по предварителна договорка. Но самите монаси признават, че няма как да знаят дали това е същото грозде. Ето защо нашето вино, имам предвид на "Свети Георги Зограф", да си призная, не е впечатляващо. Даже това на Хилендарския манастир е малко по-хубаво. Разбирате, че аз съм човек ценител и каквото съм могъл там, съм пробвал от манастирските изби. Очите ми останаха обаче в едно лозе от 50-60 декара. То е малко след Хилендарския манастир, там където склонът вече се спуска към морето. Изключително живописно, опънато, подредено... като стане дума за лозя, това е първата картина, която изниква в главата ми."

Връщаме се от мисловната си разходка из Острова-където-не-е-стъпвал-женски-крак, за да продължим из помещенията на харманлийската "Малка звезда". Мъничка лаборатория, малки складови помещения, но всичко отговаря на размера на продукцията. Едва тази година са произвели малко повече - около 100 000 бутилки, иначе досега не са надвишавали 30 – 40 000 бутилки. "Температурата на ферментацията контролираме от 24 до 32 градуса при червените, казва Камен, бурната ферментация протича между 12 до 14 дни, а след това източваме самотока и провеждаме тихата ферментация в 7- и 8-тонни цистерни от неръждаема стомана. Една част от ферментацията пък провеждаме по т. нар. традиционни методи, в открити дървени съдове."

"Розето ни предизвика големи дискусии на "Винария"
, споделят ми Камен Коев и доктор Ангелов. Беше или тотално отхвърлено от една част от публиката, или страшно харесвано". А това е сигурен признак, че е интересно и може би има характер, допълвам на ум аз. Опитвам го направо от резервоара - чудесно младо розе с доста добре изразени аромати на череша, свежа ягода и липов цвят. Това, което най-много ми хареса в него, е, че е от памид и майсторите му държат да го изтъкнат. А за памида някак си не се говори. Той присъства във всяка изба, но тихомълком. Разбирам от технолозите, че е около 30% купаж с мерло, както и че е прекарало сравнително по-дълго време в контакт с твърдите части (25-26 часа), но това не променя уважението ми към това честно розе от сорт, който би могъл да дава чудесни вина с подобна технология. След минути вече сме в залата с дъбовите барици. Първо опитахме едно каберне от малко лозе в село Чернодъб, Свиленградско, с типичните за сорта аромати на зелена чушка и черен плод. Камен и Илиана се надпреварват да ми показват различни бъчви и за всяка си има история, всяка от тях е от различен парцел, в различен район. Така опитвам каберне от Орлово, мавруд от Димитровче и Капитан Андреево, каберне и мерло от Коларово. "Самото лозе е смесено - 40% мерло и 60% каберне, поясниха Камен и Илиана. Това ни е първа кампания тук, казва още младото семейство енолози. Преди това сме работили шест години във "Винпром Търговище". Илиана тъкмо се е завърнала от Сонома вали, където е била на стаж, "няколко месеца в една чудна мъничка семейна изба Bella Vineyards, на 100 км от Сан Франциско. Но и тук е много голямо удоволствие, казва тя, защото имаме свобода и защото духът ни се усеща във виното! То просто е част от нас, няма нищо общо с един гигантски производител на милиони бутилки, където ти се губиш измежду други 300 души.

Освен това сега ще засаждаме и шардоне, което е много интересно, защото за краткия си стаж в Южна България установих, че правилото "бели на север" не е съвсем вярно. Включително и ароматни сортове като траминер и мускат също стават чудесни тук"
.

Съвсем естествено стигам до въпроса как е станало така, че един успешен стоматолог се е захванал със собствени средства да строи изба и да прави вино.

"Има натрупване на критична маса. Тогава, когато количествените и качествените натрупвания избухват в нещо като революция, отново в типичния си хумористичен стил ми отговаря докторът. Дълга е историята. Аз първо съм бил селски зъболекар, в Устрем, от другата страна на Сакар, при манастира "Света Троица". Едно време на зъболекарите се носеха вино и ракия, а на мен специално – само вино. И понеже бях така да се каже лично магаре, като свършех работа, се оказвах с десетки бутилки от целия район, събрани под мивката. Започвах да ги отварям една по една и ги помирисвах. Усещам примерно, че виното е кисело и, преди да го излея в мивката, питам откъде е. А хубавите ги отделях. Така лека-полека стигнах до най-висшия пилотаж, щом опитам виното, да мога да кажа района. Имаше доста такива случаи: "о, това е от Бойкос", казвам категорично, а насреща хората се чудят: "Докторе, как позна?" и аз обяснявам: "нали го усещам как мирише, но сте го обрали този път малко по-рано" и те, напълно слисани: "ами бързахме тази година и затова". След промените заминах да работя на Запад. Бях 4 години емигрант в Германия. Върнах се през 1994 и започнах работа в Харманли, но си дойдох вече с отворени сетива за виното. В Германия при това изобилие по магазините ние с жена ми просто не спирахме. Тогава започна сърбежът. Интересното е, че в Германия, вместо да се научим да пием бира, ние се научихме да пием вино.

След това си дойдохме и заварихме пълната трагедия из нашите магазини. Страшно разочарование, наред с всички други. Трябва да си призная, че докторите сме малко чревоугодници. Обичаме хубавото вино и вкусната храна, без да са в изобилие, но да са подбрани и качествени. Искаме рибата да ни е прясна и затова отиваме до Александруполис, но да не е точно от Александруполис, а от остров Самотраки: такива глезотии...

Покрай тази моя професия ходя навсякъде в България. Колегите ме познават и много от тях с надежда и любопитство чакат новата ми реколта. Мисълта за винарната и за виното може би беше подтикната донякъде от тях. Ние сме едно съсловие, което може би най-много цени доброто вино. Целта на нашата изба така или иначе не е да стигнем до максимално голям брой хора. Производството ни е 100 000 бутилки и, като знам аз колко изпивам на година, това количество всъщност стига за едва сто зъболекари."

На тръгване споделям с любезните домакини, че рядко съм виждала по-приятен и същевременно практичен начин за бягство от белите престилки и рутината на ежедневието сред чудна гледка и тишина, която почти можеш да чуеш... "Не е ли прекрасно?!", казват ми тримата вместо довиждане, докато гледат назад към тяхната "Малка звезда" на разклона.

Share Tweet Pin it Share
5 Коментара
  • Anonymous
    Сико
    11, 51, 21 Ноември 2010, 11:51

    Моля да ми кажете в кои магазини в стараната се продава това вино?
    Благодаря.

    !
  • Anonymous
    Гага
    09, 17, 07 Август 2010, 09:17

    Хаха, докторчето се напълни с пари и вече не му се работи и си отвори винарна.
    Пази боже да отидеш в кабинета му.

    ! Оценка
        +1
  • Anonymous
    ................
    15, 53, 13 Ноември 2009, 15:53

    добре бе!

    !

Реклама »