С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Беконът, триците и други религии

текст Марина Караконова, фотография Студио ДАРСС
02 Септември 2009, 13:25
Share Tweet Pin it Share

Прасчо: Когато се събудиш сутринта, какво е първото нещо, което си казваш?
Пух: Какво има за закуска? А ти, Прасчо?
Прасчо: Казвам, че се чудя какво вълнуващо нещо ще се случи днес.
Пух кимна небрежно.
Пух: То е същото.


Малко теми могат да предизвикат толкова горещ спор, колкото закуската. Позициите са непоклатими, навиците - железни, и най-често става дума за семейни доктрини, при които отклонения и експерименти са немислими. И най-големите авантюристи в гастрономията често са традиционалисти в закуските си.

Двете най-крайни тези в този спор се съдържат във въпроса леко и здравословно, или обилно и засищащо трябва да е сутрешното хранене? А най-типичните отговори са два: традиционната английска и зърнената американска закуски. Всички останали концепции са някъде между тях. Любопитното е, че моделът на тези две крайности се установява по едно и също време, само че от двете страни на океана.

Съмърсет Моъм твърдял, че за да се храниш в Англия добре, трябва да закусваш три пъти на ден. Имал е предвид известната още като Fry up, Full English Breakfast, the full Monty или all-day breakfast. Това е чинията с пържени яйца, бекон, наденица, гъби, боб и домати, заедно с голяма чаша чай с няколко капки мляко и две пържени филийки. Най-важното тук е, че цялата храна е минала през тигана и че съчетанието на продукти почти не варира. Както повечето типично английски символи, тази закуска е резултат на викторианската епоха. Поне преди нея сутрешното ядене е изглеждало по различен начин.

Ето например как е започнал първият ден на 1661 г. в едно семейство в Лондон: "...бях им приготвил една купа стриди, едно блюдо от телешки език и едно от аншоа, всякакви вина и бира. Бяхме много весели до единадесет часа и тогава те си тръгнаха". Това научаваме от Дневника на Самюъл Пепис, ковчежник на кралската британска флотилия.

Разточителството не е чуждо на по-заможните от неговата епоха, а с десетилетията менюто само се обогатява. В средата на ХVІІ век се появява чаят, който измества алкохола на закуска. През ХVІІІ век започва масов внос на прасета от Ирландия, черният пудинг - местна версия на кървавицата, е "внесена" от немски монаси. Поредното разширение са "Дяволските бъбреци" - овнешки бъбреци, сготвени в сос Устър, гъби, кетчуп, горчица на прах, масло и лют пипер. Накрая идват и печеният боб, пушената херинга и надениците (твърди се, че в кралството има над 470 вида). Изобщо закуска в заможен викториански дом би ни оставила напълно неподвижни от преяждане - риба, дивеч, пернати, наденици, бекон, яйца, хлябове и мармалади. А веднага след нея хората хуквали на лов за лисици.

"Не страдам по изгубения рай, откакто открих, че в него няма бекон и яйца", размишлява лорд Питър Уимзи, герой от разгара на викторианската епоха от роман на английската писателка Дороти Сайърс.

След края на викторианската епоха основната метаморфоза на закуската на богаташите е, че тя се превръща в масова - не само за тези, които ловуват лисици, но и за тези, които вадят въглища. Менюто е опростено, и установено. Що се отнася до бекона с яйца, той се превръща в устойчиво словосъчетание, а оттам - и в запазена марка след намесата на
Едуард Бернайс, царят на рекламата и пропагандата през 1920-те. За да направи реклама на бекон, той организира запитване сред 5000 лекари, от което вади заключението, че хората трябва да закусват солидно. А какво по-солидно от пържен бекон, придружен от няколко яйца?
Златният викториански стандарт е записан от мисис Изабела Бийтън в нейния "Household Companion" (1861) - настолна книга за всяка уважаваща се домакиня от онова време.

2145. Следният списък с топли ястия може би ще е полезен на нашите читатели като упътване към уютното ястие, наречено закуска: печена риба от типа на скумрия, херинга, или хек, овнешки котлети, и рамстек, печени агнешки бъбречета, наденици, шунка, бекон и пържени яйца, омлети, обикновени варени яйца, мъфини, печени филийки, мармалад, масло...

2146. През лятото, и когато е възможно, винаги оставяйте на масата ваза със свежи цветя, и също добре подредени плодове във фруктиера.

Солидната закуска не се предлагала само на Острова. Освен хобитите, известни с почитта си към втората закуската са и немците и поляците.

Писателката Сибил Бедфорд, родена през 1911 г. германска аристократка, женена за кратко за англичанин, разказва за живота на богатите евреи в Берлин в романа си A Legacy. Те винаги имали втора закуска. Тя се поднасяла всяка сутрин в 11 и 15 на дълга маса в средата на Herrenzimmer - тъмна, пълна с драперии стая, която отвеждала от една до друга antechamber. Храната била главно за джентълмените. Те си хапвали студено телешко с конфитюр от френско грозде, месни пастети, език и пернати, и пиели по чаша портвайн.

В редицата на хранителните закуски не може да не се спомене най-известната литературна закуска: Блумсдей. На 16 юни 1904 г. е първата среща между Джойс и Нора Барнакъл, която по-късно му става жена. Сто години по-късно този празник вече е индустрия - случайно да се сещате за някоя друга дата на първа любовна среща, която се празнува от Шанхай до Монреал? Часът е осем сутринта, мястото е къщата на Леополд Блум. След като купува бъбреци от "свинскопродавеца Длугач ("с очи на пор и пръсти като саламчета"), той "шляпна тигана направо върху живите въглени и се загледа в бучката масло, която се хлъзна по дъното му, после се стопи… Остави оцапаната с кръв хартия да падне на земята и пусна бъбрека в цвъртящото масълце. Сега пипер. Поръси го, като… въртеше пръстите си кръгообразно над тигана." ... "После набоде мръвката с вилицата и я пъхна в устата, после взе да дъвче с апетит еластичното месо, със съсредоточеното изражение на познавач дегустатор. Изпържено точно колкото трябва. Наряза си хляб на кубчета, потопи ги в соса и ги излапа."

И докато на Континента се радват на първите и втори "тлъсти" закуски, през 1852 г. се ражда Джон Харви Келог - изобретателят и създателят, главният идеолог на зърнената здравословна закуска. Освен непоклатимите си религиозни адвентистки убеждения, той живеe и с постулати за храната: месото е вредно. Алкохолът е вреден. Сексът е вреден. (Затова и прекарва медения си месец, пишейки трактат върху хигиената); водата е полезна (много през устата, още повече - анално), киселото мляко е полезно (половината от дневната доза през устата, останалото - по втория маршрут на водата), а ядките са толкова полезни, че те могат "да спасят човешката раса" (разбирайте бялата). Бори се упорито да убеди и останалите в идеите си и затова създава санаториума Battle Creek.

Може би сте попадали на историята на д-р Келог, увековечена с изящен сарказъм във филма  "Пътят към Уелвил". Но дори да не сте, най-малкото сте запознати с неговото голямо изобретение - измислената през 1902 г. закуска корнфлейкс. Малко зловещият в крайното си въздържание доктор, подпомогнат от своята вероятно лишена от вреден секс съпруга, преминава през жестоки битки да патентова изобретението си. В края на ХІХ и началото на ХХ век движението за здравословно хранене става изключително популярно и Келог не е единственият, който се опитва да създаде здравословната зърнена закуска. Корнфлейкс никога не е мислена да измести варените овесени каши. В една или друга форма овесът е средство за лекуване на "двата гигантски проблема", в които според Келог се състои цялото човешко страдание, лично или глобално: "грехът, извършван в усамотение", и запекът. В книгата си от 1919, наречена Autointoxication of Intestinal Toxemia, д-р Келог обяснява: "…чревната статичност е фундаментална и универсална причина за голяма част от хроничните заболявания, от които страдат хората по цивилизованите земи… включително, както изглежда, и за лудостта..."

Така битката между  Едуард Бернайс и д-р Келог се превръща в битка на живот и смърт, в спор къде да търсим нормалността. От невинен въпрос на вкус, закуската става въпрос на ултимативни житейски убеждения. Почти век по-късно никоя от страните не е помръднала съществено в позициите си, и поколение след поколение се оказват заклещени в еднотипна и еднозначна реторика.

Все пак между двата полюса има една голяма група от еретици, които са в състояние в рамките на една седмица да ядат седем радикално различни закуски. Които сутрин се размърдват, протягат се блажено в леглото, и още преди да са отворили очи, се запитват: "Мммм. Какво да закусвам днес?"

Share Tweet Pin it Share
1 Коментар
  • Anonymous
    NYPet
    00, 09, 10 Декември 2010, 00:09

    Определено погъделичква егото ни на "еретици". Благодаря!

    !

Реклама »