Лъскави резервоари от неръждаема стомана, подредени в стройни като че безкрайни редици. Формите им, чисти и въздушни с огледалния си метал, са като пролетно петно от слънце и небе в иначе кално-сивия индустриален квартал на Сливен.

Годината е 1998, когато българските "винпроми" по правило излъчват всичките мрачни чарове, съдържащи се и във възприетата от тях соц абревиатура: огромни комплекси от железобетон формират еднотипни четвъртити сгради. На техен фон бляскавата нова винарна, финансирана и от Европейската банка за възстановяване и развитие, е смайваща за хората в Сливен, а и за мнозина българи, преминаващи на път към Черноморието. Новият комплекс на "Домейн Бойар", в който са инвестирани 14,5 милиона щатски долара и който е изграден по проект на австралиец и с концепцията на австралийска изба, по това време е най-модерният в Централна и Източна Европа.

Единайсет години по-късно разумният подход към подбора на техниката и материалите ясно си личи: всичко в избата е съвсем съвременно. От оборудването до хигиената, централната производствена база на "Домейн Бойар" с капацитет от 17 000 тона грозде, т.е. около 9 милиона литра вино годишно, има всички условия да прави добри вина. И ги прави: оттук излизат големите партиди от сериите ХR, Оравинифера, Класик резерва и Бойар.


Но времето от 1998 досега е послужило за повече от това. Към индустриалното по мащаби производство винарната е добавила едно малко бижу за производство на бутикови вина - избата в село Кортен край Нова Загора. Проектирана от французи още преди 9 септември 1944 г., първоначално тя функционира като кооперативна винарна. Докато е държавна собственост, многократно е разширявана и обновявана. След 1989 г. е купена от американската компания "Сийборд", която пък я продава на "Домейн Бойар".

Горе-долу по същото време към "Домейн Бойар" се присъединяват Димитър Панов и Капка Георгиева – двама български технолози, за които високопарният иначе израз "живеят с виното" важи буквално: не само работната им седмица преминава из избите на винарната, но и нощуват в Кортен. "Така живеем ние - при виното", с усмивка казва Капка и продължава: "Това си има предимства - винаги можеш да отидеш в избата, да дегустираш, да мислиш над виното." Че тяхното вино е много мислено, днес се вижда по резултата – вина като гаражните Винотека, Солитер, Клъстър.

Когато през 2003 г. поемат Кортен, те отделят малки количества грозде от всеки микрорайон, от който възнамеряват да изкупуват през следващите години, и го винифицират поотделно. Произведеното се оказва доста добро и Маргарит Тодоров, управител и съсобственик на "Домейн Бойар", избира името Солитер за един от брандовете класни вина. Оформя концепцията и маркетинговата му стратегия, и през последните няколко години търговският екип на фирмата работи усилено за налагане не само на тази, но и на другите марки от високия клас.

За тях се използва грозде от предварително подбран парцел (а понякога дори само ред от него). Всички операции са ръчни: от брането и изронването до пресоването във винтова преса. Вината се правят в малки по размер метални съдове и бъчви от френски дъб. За да запазят сортовостта или пък тероара на по-скъпите вина, технолозите внимават с отлежаването в бъчви – дегустационно определят времето на престой в барик, а след това в бутилка, както и това какви бъчви да използват за всяко вино. Френски дъб употребяват приоритетно за скъпите вина заради мекотата на вкусовото възприятие и аромата, който по-скоро подчертава този на виното, без обаче да го потиска. Американски предпочитат за асортиментите тип резерва, предназначени за любителите на класически вина.

Чрез микровинификация от реколта 2009 г. са направени близо 200 бъчви вино, от които някои ще бъдат бутилирани с етикета Винотека - гаражни вина. Според концепцията на този бранд технолозите подбират и бутилират вина от отделни бъчви, отличаващи се с особено високо качество. Не толкова сортови или тероарни, колкото такива, които да носят характеристиките на най-доброто, което предлага "Домейн Бойар". Те са във високия клас и с цената си – средно от 55 лв. за бутилка.

Солитер, обратно, се произвеждат от избрани райони, за които технолозите са преценили, че разполагат със собствен, интересен облик. Марката Клъстър пък предлага оформени купажи, целящи да формират хармонични и балансирани вина. За тях фирмата е определила цена от съответно 40 лева и 20 лева за бутилка.

Освен над класните вина, които определя за свой приоритет, компанията работи над вина с модерно звучене. Примери са серията ХR, разработена така, че да получи добър прием не толкова в ресторанти, колкото в клубове, Oneonly, Ора винифера. Вината Класик резерва са насочени към потребители, предпочитащи традиционния вкус. В ключовата категория вина с добро съотношение цена/качество, гамата "Бойар" (която може да се намери на цена от 5,20 - 5,50 лева) скоро ще бъде допълнена от серията Квантум. Все още е в процес на разработване, целта й е да предложи вина с мек вкус и интензивни, чисти аромати.

Интересен е и начинът, който "Домейн Бойар" е избрала, за да поддържа хигиена и добро състояние на бъчвите, употребявани за средния клас вина - избата в Кортен има собствена бъчварска работилница. Животът на дървените съдове се удължава, като се отнема вътрешният, пропит след няколкогодишна употреба 2-3-милиметров слой дърво и така почистена повърхността се обгаря до желаната степен на изпичане (различна, в зависимост от стила на виното, за което ще се използва). Във вътрешността на раздънената бъчва, на разстояние около 20 – 30 см от стените й, се оставят да горят дъбови трупчета. Температурата, до която се нагрява дървото, се регулира чрез постоянно впръскване на вода. Образуваната пара помага също да се запази, доколкото е възможно, и еластичността на дъгите.

Подобни подходи, спестяващи разходи, без да се прави компромис с качеството, постепенно превърнаха "Домейн Бойар" в изба, която се доказа като производител и на блестящи вина от висок клас, и на такива с добро съотношение цена - качество. Но още по-важната страна на процеса е, че стратегията на компанията здраво стъпва на опита й на пазара.

В "Домейн Бойар" опитът с търговия превъзхожда този на много от новите малки винарни, произвеждащи бутикови вина. Част от търговския екип работи във фирмата от самото й основаване, веднага след промените през 1991 г. Повечето от тях наред с Маргарит Тодоров се занимават с вино години преди това. Той самият, учил в Индонезия и завършил външна търговия през 1971 г. в България, започва работа във Винимпекс (тогавашното държавно външнотърговско дружество). Постига успехи на канадския, по това време нов за България, пазар; учи се от японците да работи едновременно на всички нива на бизнеса; оформя и развива на английския пазар стратегията на Емил Разлогов - бивш директор на Винимпекс. Името му нашумява през 1982 г., когато чрез маркетинг, много реклама и вдигане на подозрително ниските цени на българските вина България се нарежда на пето място по внос на вина на английския пазар, където тогава страната ни реализира 75% от продукцията си.

През 1991 г. продължава търговската си дейност, като основава "Домейн Бойар". За известно време компанията му продължава да продава вината и на други български винопроизводители на английския пазар. След няколко години на разширяване на дейността чрез реституция фирмата придобива изби в Русе, Ямбол и Шумен, които по-късно продава.

Но криза настъпва през 1997 г., когато износът на нискокачествени български вина от различни производители срива популярността на България на западния пазар. "Тогава изгубихме пазари, които едва ли можем отново да си върнем", казва Маргарит Тодоров.

През последните години приоритетите на фирмата са запазването на изградените пазари в Англия, Белгия, Холандия, Русия и Канада, утвърждаването на вече разработени марки вина, а също и на нови качествени вина в средния и високия ценови клас. Такава политика "Домейн Бойар" предприема след кризисната 2005 г., когато икономическите трудности сериозно притискат ръководството. Все пак то успява да привлече инвестици чрез новия акционер "Санта Ана венчърс лимитед" и така да преодолее кризата. В момента компанията произвежда средно 5 млн. литра вино годишно, има 15% дял на вътрешния пазар и изнася около 80% от продукцията си.

Според Маргарит Тодоров ако не друго, то поне "България има реални шансове да бъде сила в балканския регион. Когато се говори за вина от Източна Европа, чужденецът да си спомня за България". Той вярва, че производството на класни вина, а също и развиването на научна дейност са ключови за конкурентността на вината ни. Според него само заимстването на знания и технологии от Стария и Новия свят не е добра политика, важно е България да развива собствена наука, както правят водещите в бранша държави.

Технолозите на "Домейн Бойар", подобно на мнозина вече в България, също са преминали през професионален период да черпят опит от други страни. Те прекарват 1995 г. в Австралия, където участват в правенето на вина в Бароса валей и научават много за практиките там. Но работата им тук в голяма степен напомня научна дейност: експериментирането им със сортове, тероари и прилагани върху тях технологии напомня с многообразието си работата в научна лаборатория.

Все пак отпечатъкът на практиката в Новия свят е ясно различим. Технолозите поддържат мнението на ръководството на компанията, че в България може с успех да бъде приложен моделът, по който работят големите австралийски винарни - лозарите се занимават с лозята, винарите - с виното, суровина за което изцяло изкупуват.

Тази позиция като цяло е срещу течението - за много специалисти в бранша френският модел, изба с принадлежащи към нея лозя, си остава най-добрият избор. По този път поеха много от новите, а и част от старите изби. В "Домейн Бойар" също са обмисляли въпроса - в проекта на завода край Сливен е предвидено засаждане на лозя, които обаче така и не стават факт. Преди няколко години придобива за кратко лозя край с. Еленово, но по една или друга причина в момента фирмата не разполага със собствени масиви.

"Не е никак лесно за една голяма винарна да създаде и да поддържа собствени лозя. Това означава огромни инвестиции и риск. Ако засадиш например неподходящ за твоя район, почви и климат клон на даден сорт, това се оказва грешка, чиито последствия струват скъпо и се носят години наред", казва Маргарит Тодоров. Димитър Панов споделя мнението му: "Южна България, където сме позиционирани и ние, е изключително богата на микрорайони със свой собствен облик. Лозята, а оттам и гроздето, станаха по-качествени и в по-голямо количество, така че имаме голям избор. От няколко години работим с лозарски кооперации и с частни производители на грозде, с които имаме договореност за обработката на лозята и за добива", обяснява той.

Те поемат риска да не бъдат всяка година в състояние да осигурят повторяемост в качеството на вината си, но тенденцията за възстановяване на българското лозарство поне през последните години се оказа в тяхна полза. Потвърди го успехът на Солитер. Стига само тази тенденция да се окаже устойчива и в бъдеще.