Кофеа арабика
Арабиките са по-благородните сортове кафе, с по-ниско съдържание на кофеин, по-ароматни и с балансирана киселинност. Най-реномираната разновидност е мока, която се култивира преди всичко на Арабския полуостров. Типичното при нея са интензивният аромат на кафеените зърна, меднозеленикавият им цвят и сплеснатата продълговата форма. Вкусовете на отделните сортове арабика варират от по-кисели до сладникави, като голямо влияние оказва начинът на изпичане. Арабиката предпочита богати на минерали терени, особено с вулканичен произход, които са разположени над 600 м надморска височина. Идеалният климат за развитието на кофеа арабика е със средна температура около 20 градуса. Недостатък на арабиките е, че често са нападани от вредители и са изключително уязвими при студено време.

Кофеа робуста
Зърната на робустите са по-кръгли и по-малки от тези на арабиките, но са по-богати на кофеин. Робустите са по-горчиви, по-мазни, с по-стипчив вкус. Този вид кафеено растение е открито за първи път в Конго, а днес е широко разпространен в много райони по света. Неизпечените плодове са с аромат на сурови фъстъци, а изпечените често напомнят на изгоряла гума. Въпреки че са подобни на арабиките робустите не са така капризни при отглеждане, по-устойчиви са и могат да се отглеждат и в по-равнинни терени. За сметка на всички тези предимства обаче цената на робустата е по-ниска. Ботаниците са създали и смесен вид между двата най-популярни вида кафе, известен с наименованието арабуста.

Кофеа либерика
Това красиво кафеено растение произхожда от горите на Либерия и Кот д'Ивоар. Животът на либериката е по-дълъг, а зърната на кафето са двойно по-големи и са по-устойчиви на вредители от тези на арабиката и робустата. За да се развива добре, либериката се нуждае от по-високи температури и изобилие от вода. От нея са създадени други смесени сортове кафе, които се отглеждат предимно в Кот д'Ивоар и Мадагаскар. Въпреки че е известна като по-нискокачествен сорт, зърната на либериката дават много ароматно кафе. Допреди няколко десетилетия вкусът на либериката се харесваше предимно в скандинавските страни.