С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Празнувайте, празнувайте, празнувайте!

Марина Караконова
02 Декември 2008, 10:45
Share Tweet Pin it Share

Пир, оргия, вакханалия, прием, парти, купон, терен, соаре, жур, празненство, пиршество. Наричаме ги по много начини, но от незапомнени времена човечеството си блъска главата над един въпрос - кое ги прави незабравими, уникални, легенди и събития, които векове по-късно още се обсъждат. С две думи - кое ги превръща в празник?

Празникът е напълно изплъзващо се от дефиниции явление. Кое съставлява тъканта му, след като тук се смесват фактори от толкова различен порядък като мода, кухня, пиячка, забави, игри, музика, снобизъм, заигравки с табута, лукс, разточителство, тайни ритуали, ексцесии?

Едно е сигурно. Най-известните празненства не са били и най-веселите. И обратно. Какво се е случвало на соаретата на Краля-слънце във Версай? Според хрониките въпреки невъобразимата им разточителност за поканените те често били главоболие - почти се разорявали, за да бъдат облечени по последна мода и да се съобразяват със смазващия етикет. Това били лицемерни усмивки, злобни намеци, скрити подигравки, уж забавни подхвърляния, престорена учтивост и заучени пози.

Другото сигурно е, че е нужна някаква тайнствена алхимия, чиито съставки и пропорции не могат да се изредят в рецепта.
Все пак един поглед върху партитата през вековете може да покаже как се е променял еталонът за празненство. Партито е нещо като оптическа леща, която позволява необичайно дълбочинно проникване в историческите епохи. Кои са били хората, как са били облечени, за какво са говорели, какво са ядяли и пиели, какви са били вицовете им?

Тези няколко истории разказват за големи очаквания и подготовки, които довеждат до провал, за ексцентричности с трагични последствия, за някои правила, валидни и до днес, за безотговорна спонтанност и за удоволствието да нарушиш табуто. Всички те носят различни поуки. Общото е едно: то произтича от знанието, че животът е преживяване, което неизбежно води към смъртта. Затова изобретателният човешки ум никога няма да спре да измисля как да го направи по-интересен.

Партито на века на Труман Капоти.
Ню Йорк, 1966. Балът в черно и бяло.

Само споменаването, че си поканен на това парти, трябвало да бъде директен пропуск към бо-монда, знак, че си богоизбран. Тази възможност била дадена на 540 души. Всички те били избрани лично от Капоти с византийска прецизност, която трябвало да отговаря на педантичната подготовка. Далеч преди да се състои, предстоящото събитие било наречено Партито на века. Но да отмием този пласт на легендите и да видим какво остава под него. По всичко личи, че партито се получило не като предвестник на главозамайвищата ера на 60-те, а като лебедова песен на 50-те. Дебра Дейвис даже пише книга "Партито на века". От нея разбираме, че въпреки неистовите усилия събитието по-скоро се провалило. Настроението било вяло, макар и самият Капоти да не спирал да снове с френетични викове "Не е ли прекрасно". Един от гостуващите, писателят Алън Прайс Джоунс, бил чут да промърморва: "Най-тъпото парти, на което съм бил. Така и не можа да отлепи." Маските трябвало да улеснят "разбъркването" на 540-те. Но те си стояли "гетоизирани", по думата на друг гост. Всеки си останал в обичайния кръг - а това е един от най-сигурните белези за провален прием. Анди Уорхол се щурал напред-назад навъсен и смутен, особено след като му било забранено да доведе приятел със себе си. Франк Синатра и антуражът му напуснали твърде рано и се отправили към най-близкия бар да продължат въпреки отчаяните молби на домакина да останат.

Партито на века си остава в историята като шеметно светско събитие, но в същото време то показва, че изобилието на храна, питиета, лукс, звездни персони и фойерверки, не са достатъчни, за да настъпи магията.

Ярко осветено (от пожар) Средновековие.
Париж, 1394. Балът на горящите

Средновековните бонвивани обичали спектаклите и всяко уважаващо себе си празненство трябвало да предложи представление. То трябвало да има на разположение джуджета, които изскачат от гигантски пайове, шутове, кривящи се на масата, заравяйки главите си в маслени кремове. Всичко било подчинено на екстравагантността. Все пак знаем за един такъв спектакъл, който минал всякакви граници и направо се... възпламенил. Буквално.

Поводът бил сватба на придворна дама, на която присъствали и крал Шарл VI, и страдащата от неговите непрекъснати шизофренични изблици съпруга - кралица Изабел. Един от приятелите на жениха, известен бонвиван от Нормандия на име Югонин дьо Гисей, решил да позабавлява дамите по екстравагантен начин. Той и петима други мъже, в това число кралят, трябвало да се облекат като диваци и да се появят танцувайки, вързани един за друг с верига. За целта те се облекли в ленени бодита, покрити със смола, на която залепили слама и кълчища, за да наподобяват косми. Адютантът на краля бил трезвомислещ човек и веднага забелязал горещата връзка между стотиците факли и лесновъзпламенимите костюми. Наредил веднага всички факли и свещници да бъдат преместени настрана, както и кралят да се движи отделно от петимата.

Към полунощ обаче шестимата диваци нахлули в балната зала с крясъци и започнали да беснеят пред ахналите и изпаднали във възторг гости. Кралят тръгнал да флиртува с най-младата и апетитна дама - графиня дьо Бери. В същото време у брата на краля - Орлеанския граф, който имал славата на доста глуповат човек, нараствало непреодолимо любопитство кой се крие зад маскираните до неузнаваемост диваци. Той грабнал един канделабър и се втурнал да оглежда отблизо тайнствените перосони, и най-вече ухажора на графиня дьо Бери. За ужас на всички дивакът тутакси лумнал в пламъци, които моментално плъпнали по цялата дружинка. Жан Фроасар по-късно пише за нечовешките им крясъци. Графинята се оказала съобразителна и хвърлила наметалото си към горящия крал и така го спасила. Спасил се още един, но останалите от дивашката дружинка изгорели, а повечето от гостите си тръгнали с трета степен на изгаряне.

Така партито влязло в историята като bals des ardents, или балът на горящите.

Политиката - не на масата
Флоренция, 1505. Обществото на котела.

За 500 години нещата не са се променили много - точно както днес художниците са изпълнени от копнеж да бъдат поканени на приемите на най-горещите биеналета, така и във Флоренция през Ренесанса хората на изкуството си умирали да се озоват в La Societa del Pauiolo, или Обществото на Котела. То функционирало на клубен принцип, домакин бил един от най-ексцентричните скулптори в града, Джовани Франческо Рустичи. Сбирките представлявали своеобразен потлач, били нещо смесено между разточителни вечери и прием в галерия, на които всеки носел свое скулптурно творение - от храна. Например катедрала от паста или митологична сцена, пресътворена от пернати и марципан. Въпреки ефимерността си, изделията били възприемани като истински objet.

Клубът имал 12 постоянни членове, все посветени в изкуството, и всеки от тях можел да си покани няколко свои приятели. Условието - да не са патроните и богатите меценати, които ги спонсорирали. Идеята, грубо казано, била работниците да не се събират с работодателите си.

Две от най-големите имена на епохата - Леонардо и Микеланджело, не били от постоянните членове на клуба, но от време на време го посещавали. Първият, близък приятел на Рустичи, през 1505 г. бил на 50, живеел във Флоренция и бил светски и привлекателен, с брада като на Гандалф. Остроумието му било в крак с тона на обществото. Вторият, по онова време 30-годишен, бил аскетичен, вечно напрегнат и доста недодялан и не се вписвал чак толкова естествено в кръга от веселяци.

При падането на нощта късметлиите се отправяли към имението на Рустичи близо до Флорентинския университет. Рустичи бил превърнал гигантска винена бъчва в "котел", в чийто разкошен интериор около кръгла маса се настанявали гостите. Над дръжката на котела били наредени красиви светила, които озарявали пространството. Имало безброй слуги, които наливали най-отбрано тосканско, музиканти не спирали да свирят, а кухнята, разположена под централната зала за гости, осигурявала най-приятна разправа със "скулптурите". Пристането на нов гост било обявявано с пронизителен звук от флейта. Масата можела да се спуска със специален механизъм до кухнята, и някъде в полунощ тя се качвала нагоре, отрупана с хранителните произведения на изкуството.

А те наистина били такива: със сигурност знаем за едно на Рустичи, в което два печени петела, нагласени над пай, изобразявали сцената, в която Одисей потапя баща си във фонтана на вечната младост.

Андреа дел Сарто се представил с класически храм, изработен от разноцветни хапки. Подът бил направен от лъскави желета, колоните - от червеникави наденички, които напомняли за розов мрамор. Капителите били от пармезан, покривът - от парципан. Вътре имало олтар, с разхвърляни листове ноти от паста, а самите ноти били зрънца черен пипер...

Едно от златните правила на тези събирания било да не се обсъжда политика. Колко е мъдро това решение станало ясно през 1550 г., когато според записките на Вазари обществото се разпаднало - точно защото нарушило този принцип, и започнало да допуска патроните и меценатите. В един момент, скоро преди края, дори Макиавели станал част от него. А знаем, че той не можел да говори за друго освен за политика Така че смело можем да направим извод: когато политиката влезе в празника, той веднага се разсъхва.

Колко е важно да бъдеш спонтанен
Париж, 1908. Банкетът на Русо (и на Пабло Пикасо)

По това време Пабло Пикасо живеел с невероятно красивия модел Фернанд Оливие. Една лятна вечер на същата година тя между другото разбрала две неща: първо, че Пабло е поканил половин Монмартр в окаяната им мансарда, и второ - че кетърингът няма да дойде. Тези обстоятелства приключили като "Банкета на Русо", за който и сто години по-късно се разправя, защото партито се превърнало в един от символите на парижкия бел епок. Ключът към успеха му бил шеметната и напълно безотговорна спонтанност. Тя напълно отговаряла на духа на времето - оперетен, буфонаден, на театралност и фарс. Затова някои историци наричат този период Годините на банкета. Партито на Пабло и Фернанд обаче надминало всички останали. То най-добре показало как щастливата комбинация между подходящ повод, хора, енергия, добронамереност и може би много китайски фенери правят магията. Тогава Пикасо бил на 27 години и все още полагал големи усилия да се наложи като име. Една сутрин, докато се разхождал из квартала, забелязал на една витрина голяма картина, подписана от Анри Русо. Цена - 5 франка. Толкова струвало само платното. Пикасо незабавно я купил и до края на живота си твърдял, че тя е най-истинският френски психологически портрет. Затова нзабавно решил да организира празненство в чест на по-възрастния и напълно непризнат Русо.

Какво се случило? Идеята била всичко да започне в осем вечерта с вечеря, на която Русо да бъде представен от Гийом Аполинер, след което празненството да продължи с отворено парти. Поканените на вечерята били хора като Жорж Брак, Бранкузи, Модилиани, както и американците Гъртруд и Тео Стайн и Алис Токлас. Всички те се събрали още в шест в най-близкия бар и подгрети от няколко аперитива и с приповдигнато настроение се отправили към дома на Пикасо. Можем да си ги представим как тичали нагоре по хълма като развеселени богове към мансардата с изстърган дървен под и със стени, отрупани с картини. Някъде сред тях вече висяла и "Госпожиците от Авиньон"... Иначе цялото помещение било пълно със запалени китайски фенери и щяло да е прекрасно, ако още следобед Пикасо не се сетил, че объркал поръчката си за кетъринга... Ослепително красивата Фернанд запретнала ръкави и започнала да готви riz a la valencienne, ориз по валенсиански - с пиле и морски продукти, а през това време Гъртруд Стайн хукнала из магазините за сирене, сардини и всичко, което можело да спаси вечерта... После дошла и магията - пристигането на самия Русо, тостът на Аполнер, възгласите Vive Rousseau! До полунощ половината Монмартър се е изсипал в мансардата. Знае се, че тук бил и човек, който пристигнал със страдащото си от газове магаре Лола, сляпа жена, която през цялото време на пиянството си танцувала дервишки танци и накрая припаднала върху куп сладкиши - разбира се, всички те сега са известни имена, затова ще премълчим.

Днес картината на Русо, известна като "Портрет на жена", се намира в музея на Пикасо в Париж и е оценена на 100 000 долара.

Изводът: нехайната спонтанност ражда партита-легенди. Е, остава и да се казваш Пабло.

Като за последно
Ланд, 31 декември 1995. Митеран флиртува с табута

Когато Франсоа Митеран, 14 години президент на Франция, научава за неизлечимата си болест, той решава да организира грандиозен пир. На новата 1995 г. той кани 30 души в имението си в Ланд, за да споделят заедно стридите, гъшия пастет, скопените петли и... градинските овесарки. Последните - птички с размера на човешки палец - са мечтата на всеки уважаващ себе си епикуреец и смъртен грях за всички останали. Пернатото е обявено за застрашен вид, абсолютно забранен за отстрелване, какво остава за консумация. Освен това се вярва, че въплъщава душата на Франция и изяждането й е не просто политическа некоректност или заплаха за околната среда, а ужасяващо морално престъпление.

За заклетите епикурейци обаче вкусването на овесарка е нещо като истинско посвещаване. То и прилича на такова: ритуалът за изяждането на пернатото включва покриване на главата с черна кърпа. Тя не само пречи на ароматите да излетят, но и скрива греховното деяние от божия поглед.

В очакване на смъртта Митеран решава да прекрачи табуто и да последва този ритуал. Като за последно.
Не една, а две овесарки са му сервирани, след като са сготвени по традиционния начин: птичката е оставена на диета от смокини и овес, после удавена в арманяк и изпечена.

Осем дни по-късно, той вероятно има възможност да признае скрития под черната кърпа грях пред своя създател, след като напуска земния свят с вкусните овесарки.

Първият новогодишен бал в съвременна България
София, 31 декември 1888 г.

Счупени стъкла и опустошени маси. Това е резултатът от първия новогодишен бал в нова България, организиран през 1888 г. от току-що поелия българската монархия княз Фердинанд. Погромът не е от разгул, а от... липса на маниери. На събитието в двореца присъстват всички, които съставляват елита на обществото. По всичко личи обаче, че освен самочувствие той не притежава друго - със сигурност не и маниери и възпитание.

Този детайл, изглежда, някак е предугаден от великите сили, които преди тържествената вечеря на 31 декември пращат специалисти по протокол от Виена. Тяхната задача е да пообучат княжеските приближени на добри обноски. Усилията им очевидно не са особено резултатни.

Когато гостите влизат в двореца, те са толкова впечатлени от големите огледала, че в блъсканицата изпочупват почти всичките. В настъпилия хаос из залите те изкъртват паркета и стъпкват цветята, специално поръчани за случая от чужбина. Колкото до ястията - те са нападнати и изядени, още докато ги внасят в залата...

Смаян свидетел на тези сцени става Константин Иречек. Дори и той, известен с добронамереността си към българите, според хроникьорите е бил поразен и се е оттеглил в един ъгъл, където прекарал вечерта.
Но младото светско общество явно бързо усвоява, защото четвърт век по-късно свидетелства от друго новогодишно парти, през 1912 г. - рисуват съвсем различна картина. Ето какво пише Константин Кацаров в "60 години живяна история":

"Гала тоалети. Мундири с обилни златни нашивки. Шлейфове. Деколтета.Точно в 12 часа всички прозорци на салона се отварят. Нахлува пресният въздух, а след малко и екът на топовните гърмежи, които възвестяват настъпването на новата - 1912 г. Царят и царицата са на специален, издигнат подиум с две изящни кресла на източната страна на салона. Когато топовните гърмежи заглъхват, всички насочват погледите си към царския подиум. Царят се изправя и с няколко думи пожелава на България и на присъстващите "честита нова 1912 година." Музиката на гвардейския полк изсвирва "Шуми Марица". Всичко се раздвижва. Честитки. Прегръщания. Ръкопляскания. Музиката засвирва танц. Валсове. Хора. Полки. Котильони. "

Share Tweet Pin it Share
144 Коментара
  • Anonymous
    byryndychek
    09, 48, 27 Октомври 2009, 09:48

    ребят смотрите тут,вроде норм - filmkolor.ru

    !
  • Anonymous
    byryndychek
    09, 48, 27 Октомври 2009, 09:48

    ребят смотрите тут,вроде норм - filmkolor.ru

    !
  • Anonymous
    100 cialis02 Август 2009, 01:47

    This comment has been removed by the moderator because it contained не е по темата на статията

  • Anonymous
    ordonnance cialis
    08, 01, 31 Юли 2009, 08:01

    fadcveqn ptbozafa jffdbpzf

    !
  • Anonymous
    vente libre cialis
    05, 39, 31 Юли 2009, 05:39

    trlgnufv tykwazht xmxotjbm

    !
  • Anonymous
    cialis
    05, 59, 25 Юли 2009, 05:59

    vbxihbdb aqiwtann hmqmrrtr

    !
  • Anonymous
    generico cialis
    04, 13, 25 Юли 2009, 04:13

    bigkmbyt nptkiqut kqjkyxqx

    !
  • Anonymous
    cialis
    03, 38, 25 Юли 2009, 03:38

    tmqggfzx ipzgvgws oglnnkrz

    !
  • Anonymous
    acquisto cialis
    03, 10, 25 Юли 2009, 03:10

    mmssxklm dvzjryaz afaahugs

    !
  • Anonymous
    cialis
    01, 24, 25 Юли 2009, 01:24

    buhekxpf uhmocgez iaymkkpn

    !
  • Anonymous
    comprar cialis
    01, 08, 25 Юли 2009, 01:08

    czllrdrr svyyehoq ftkyxwqf

    !
  • Anonymous
    costo cialis
    00, 58, 25 Юли 2009, 00:58

    kqkinzkg mcyhrbqd okekkowu

    !
  • Anonymous
    cialis
    00, 32, 25 Юли 2009, 00:32

    wgrkyutv vaadcwss wxrgnfxn

    !
  • Anonymous
    cialis
    00, 07, 25 Юли 2009, 00:07

    ogrpqwsd ldiiqumy denfznov

    !
  • Anonymous
    billig cialis
    23, 52, 24 Юли 2009, 23:52

    cumbfyfd bcwzsvjq ixiudlzk

    !
  • Anonymous
    cialis
    23, 15, 24 Юли 2009, 23:15

    dkclrmpq bkikbjbn tpinikaa

    !
  • Anonymous
    generico cialis
    22, 58, 24 Юли 2009, 22:58

    tykahsyh zqbdjtkg botgfunt

    !
  • Anonymous
    cialis
    21, 17, 24 Юли 2009, 21:17

    ezlynjxo jlybgttc sqkdnuqk

    !
  • Anonymous
    kaufen cialis
    21, 07, 24 Юли 2009, 21:07

    tfkfcnmd styqdjwr wvjltsuh

    !
  • Anonymous
    billig cialis
    20, 44, 24 Юли 2009, 20:44

    fihueuzq sfkwbxyi vocoqury

    !
  • Anonymous
    acquisto cialis
    20, 25, 24 Юли 2009, 20:25

    fjxvsyis awzdqvvx lbpdupdc

    !
  • Anonymous
    cialis
    19, 49, 24 Юли 2009, 19:49

    guoxatlb ivmxbaeb eqgbruvq

    !
  • Anonymous
    costo cialis
    18, 13, 24 Юли 2009, 18:13

    gvdmqglg hywwlsda eeibbvpj

    !
  • Anonymous
    acquisto cialis
    18, 05, 24 Юли 2009, 18:05

    ebhzeyyi gvxxpueh pzxockhl

    !
  • Anonymous
    comprar cialis
    16, 29, 24 Юли 2009, 16:29

    tifiwrlq ydpevqck kovhhbxu

    !
  • Anonymous
    billig cialis
    16, 04, 24 Юли 2009, 16:04

    hwrhmfgu nwrkmvff pinhtxbf

    !
  • Anonymous
    cialis
    15, 32, 24 Юли 2009, 15:32

    bcmfanfp nipfvrzx ohqlqyes

    !
  • Anonymous
    cialis
    14, 38, 24 Юли 2009, 14:38

    wtjvawjb iioiwwzv atrqclpn

    !
  • Anonymous
    cialis
    14, 13, 24 Юли 2009, 14:13

    ynupbajc pnuigrmu psbsatnq

    !
  • Anonymous
    costo cialis
    13, 53, 24 Юли 2009, 13:53

    mzcbifdc liitumwu orfveqfv

    !
  • Anonymous
    cialis
    23, 33, 09 Юли 2009, 23:33

    UIDVak xzlkjpjc jnsdetdn axsqdnbr

    !
  • Anonymous
    cialis
    01, 49, 09 Юли 2009, 01:49

    mYfBOe saxlgipt bavpgxtr hfmxybvh

    !
  • Anonymous
    John1132
    20, 07, 01 Април 2009, 20:07

    Very nice site!

    !

Реклама »