С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Гурме

10х Храни от криптата

текст Нева Мичева и Албена Шкодрова
20 Декември 2010, 14:42
Share Tweet Pin it Share

Сърцебиене по една гъба

Мастилена копринка

Често срещаната в България Coprinopsis atramentaria може и да няма престижа на трюфела, славните вкусови качества на царствената булка или екзотичната елегантност на азиатската шиитаке, но поне не подвежда – няма опасни двойници и е подходяща за начинаещи гъбари. Нарича се мастилена заради тъмната си окраска – от старите екземпляри наистина може да се извлече мастилоподобна течност. Яде се млада и непосредствено след набирането, иначе се разваля. Въпреки навъсения й вид (не забравяйте, че най-ярки и привлекателни всъщност са смъртоносните гъби), задушена с масло си заслужава усилието. Така или иначе, едно нейно качество я превръща в гъба с особен характер: тя реагира буйно в човешкия организъм, ако се комбинира с алкохол. Реакцията се получава в рамките на минути, но трае дълго: зачервяване, задъхване, сърбежи, повръщане и силно сърцебиене. Мастилената копринка е толкова нетърпима към алкохола, че предизвиква неприятности дори ако няколко дни след консумацията й решите да пийнете глътка. Много хора не подозират за тези нейни качества. Онези обаче, които ги познават, считат яденето на тази гъба за изключително преживяване – във всеки случай достатъчно централно в живота им, за да се лишат от чашата си вино за обяд и вечеря в течение на цяла седмица.

Медно опиянение

Vins de maison

Днес винарите по цял свят предпочитат да се представят за хора на изкуството и се стремят към лице на мотивирани от висши идеали професионалисти. Истината е обаче, че трапезните вина нявсякъде остават изключително рисков сегмент. Дори да забравим често съмнителните домашни или евтини индустриални вина на Балканите и да се съсредоточим върху световната класика – Франция, нещата изглеждат крехки, най-малкото в исторически план. Само преди около две столетия – период от историята на националното вино, с който Франция се гордее, отравянето с трапезни вина из питейните заведения на Париж е било нещо твърде обичайно. В много от неговите около 4300 бара в началото на XIX век са се продавали смески, които са съсипвали здравето на клиентите като бавна, но безотказна отрова. Ферментирал ръжен хляб с вода и хвойна или просто лош сидер, оцветени с цвекло и изварени в медни съдове, са добивали смъртоносно въздействие чрез добавки като наркотични субстанции, целящи опиянение, или парчета мед, хвърляни във "виното", за да го направят да изглежда по-силно.

200 змиорки за вечеря

Гулас

Ангулас ал ахильо, вкусните змиорчета, задушени с чесън, люта чушка и зехтин, са старо коледно лакомство за испанците. Без никога да са били евтини (не случайно са празнично блюдо), те никога не са били толкова скъпи, колкото сега – през последните години цените им рязко надхвърлиха първо 400, после 700, 1300, а сега и 2000 евро на кило. Змиорките живеят в сладки води, но хвърлят хайвера си в солени, а през дългите си преходи до Саргасово море, където се случва това, са способни да се придвижват и по суша. Под името ангулас са известни техните малки (по около 3000 екземпляра в едно кило, или около 600 в една порция от 200 г), които се ловят в река Миньо, между Испания и Португалия: там те пристигат след дълголетно пътешествие през хиляди километри, по време на което от ларви се превръщат в 4-5-сантиметрови рибки. Ловят се в определени дни около новолуние от ноември до февруари, и то нощем, привлечени от светлината. Популацията им е силно намаляла и докато преди 20 години за нощ в речното устие са се добивали трийсетина кила, сега за същото количество е необходима повече от седмица. По тази причина от 90-те насам някогашните дистрибутори на змиорчета са се превърнали в техни производители и отдавна на трапезата на испанците се е настанило нещо, наречено гулас ал ахильо. За разлика от ангулас, гулас не се ловят, а се правят от бяла риба (минтай или люр – от типа на трèската), скълцана и смесена с яйчен белтък, брашно или нишесте, растителни масла, соев протеин, миден екстракт за морски мирис и какво ли още не. За да докарат шарката на змиорчетата, така намислените техни заместители са доукрасени със сепиено мастило. Изглеждат почти като оригинала; цената им варира между 15 и 30 евро за кило; вкусът е какъвто си го направите при сготвянето.

Share Tweet Pin it Share
3 Коментара
  • Anonymous
    Jun Yoshida
    12, 05, 31 Януари 2011, 12:05

    Казва се Уасаби, а не Васаби...

    !
  • Anonymous
    факти
    10, 15, 31 Декември 2010, 10:15

    Спрей от люти чушки за самозащита има от доста време. Не е нововъведение...

    !
  • Anonymous
    Wlado
    15, 35, 20 Декември 2010, 15:35

    Подобни интересни информации могат да се получат от PRO7 и предаването Галилео, в което един от тeхните журналисти често пробва границите си си, или просто информира за всякакъв вид ужасяващи храни!

    !

Реклама »