"Тази малка по площ страна има късмета да се намира в изключително откъм климат и география място в Европа. Високопланинските й пасища и отлични породи овце и крави са сред причините за истински неподражаемите й сирена." Звучи познато, нали? Извадката обаче е от статия за Швейцария. Все пак фактът остава, че подобно изказване напълно би могло да се отнася и за България. Климатичните и географските предпоставки са налице, както и вековните традиции в производството на млечни продукти - по нашите земи сирена са правили още траките (ако вярваме на древногръцкия географ Страбон).

Нашите "вековни традиции" обаче са ни отвели в друга посока от тази, по която са поели страни като Швейцария. Вместо "по 17 сирена на кантон" при нас и до днес сиренето е останало в единствено число, с приставката "бяло саламурено". Същото се отнася и за кашкавала, който се дели на подвидове само според вида използвано мляко.

Това може да се разгледа като недостатък - особено ако извиква в съзнанието унили картинки на тебеширени субстанции, плуващи в саламура, мощен дъх, изригващ от опаковки с надпис "Витоша", и сивкави пушени кръгчета, готови за "туристическа закуска" - но не непременно. Защото миналото на българското сирене и кашкавал крие далеч по-интересни моменти - планински произход, "османска" популярност, родопско разнообразие... Не е съвсем скучно и настоящето им - на пазара започват да прозират тенденции, съзвучни с европейските, което от своя страна дава надежди за приятни изненади по рафтовете в бъдеще.


Пълния текст на статята можете да прочетете в новия брой 134 на списанието, който излиза на пазара в петък, 18 март.