Разстоянието от Вилнюс до Рига се взема за четири часа с автобус. Толкова е и от Рига до Талин. И отново четири – с ферибота от Талин до Хелзинки. Тези кратки отстояния, а и особеностите на северната пролет – тук тя идва късно и не пуква меко като по нашите ширини, а избухва със страст – правят възможно нейното преследване. Многократното изживяване на нейното настъпване, докато човек напредва от някоя по-южна точка към Севера през май.

Този текст е едно такова преследване на пролетта. Десетдневна надпревара с нея из балтийските страни, придружена от бележки по салфетките и впечатления от изненадващи дадености. А те навярно – както впечатленията, така и даденостите – може би щяха и да са различни в друго време на годината.

Столици, улици

Докато Рига е царицата-майка, най-мащабната открай време, откъдето всичко е близо и където всички се стичат, същински център на целия регион, Вилнюс (със своя най-стар университет, улица на литераторите и паметник на Франк Запа) е артистично нехайното по-малко братче, а Талин – модерният братовчед от чужбина, заживял в старата квартира на натруфена възрастна дама... Вижте главните им улици. "Бривибас" ("Свобода") е огромен булевард от някогашните заводски предградия на Рига до сърцето й край река Даугава с изумителните сгради в стил ар нуво от едната страна и новостроящата се Национална библиотека оттатък реката. Успоредните "Пик" ("Дългата") и "Лай" ("Широката") в Талин са китни улички, отрупани с магазини за приложни стоки (не пропускайте стилния Естонски съюз на народното изкуство и ръкоделие на "Пик" 22) и задръстени от туристи. Проспект "Гедиминас" във Вилнюс е събрал най-важните учреждения от правителството и парламента до банката на Латвия и националния театър по протежение на двата си километра, започващи с катедралата (впрочем кулата пред нея е най-популярното място за определяне на срещи и място за наблюдение на човешката среда) и завършващи с мост към живописния квартал "Жверинас" ("Зверилник")...

Една сутрин

имам щастието да съм в Рига, когато се състои малкото био тържище в Базара Берг – заключен между четири улици архитектурен ансамбъл с любопитна история, гурме магазини, френска сладкарница, арт кино и пр., където всяка втора събота от 10 до 15 часа се събират производители на качествени храни. Малко, но от сърце: жълто домашно масло, пачи яйца, сирена и извари, дървени хаванчета и лъжици в десетки разновидности, огромен черен ръжен хляб, по който още са полепнали кленовите листа, върху които е печен, малки разфасовки гъсто конопено масло, което е, твърди моят спътник, "латвийският хайвер". Бутилки с брезов сок – ранната пролет е най-добра за него, защото природата е най-щедра на ценни съставки (пробива се щадящо стволът и се изтегля част от водата, която трескаво циркулира в дървото), сега вече леко мътнее. Сергия със сокове и конфитюри от тиква, морков, ракитник: хитът е ракитникът (облепиха на руски, sea-buckthorn на английски), чиито светлооранжеви плодчета се добиват в Сибир, Хималаите, Мала Азия и съдържат внушителни количества витамини, та според легендата отлагат стареенето. Засичаме се с усмихнатия Мартинш Ритинш, председател на Slow Food Латвия и главен готвач на Винсентс (мястото в града, където, ако сте принц Чарлз или Мстислав Ростропович, отивате да се нахраните), който дръпва малка тирада за любовта си към аспержите.


Пълния текст на статията може да прочетете в новия 138 брой на "Бакхус", който е на пазара от 15 юли