Най-богатата ресторантска изба: Hôtel de Paris, Монако
Има изключителни хотели, които един ден престават да бъдат обикновен адрес, за да се превърнат в легенда. Hôtel de Paris в Монако е точно от тези хотели. Построен през 1864 с амбицията да предложи най-доброто за онова време, хотелът продължава и до днес да е символ на най-изисканато в хотелиерското изкуство. Не случайно големият френски шеф-готвач Ален Дюкас е избрал този хотел за ресторанта си Louis XV. Самият Дюкас определя кухнята в ресторанта си така: "Ако трябва да й дам цвят, това ще бъде средиземноморското синьо. Ако трябва да определя аромата й, той ще бъде на зехтин. Ако трябва да я опиша с една дума, тя ще бъде "основна". Има нещо друго обаче, което отличава Hôtel de Paris от останалите хотели и това е избата му. Всички уважаващи себе си ресторантьори и хотелиери знаят какво означава една добре заредена и поддържана изба. Подземията на Hôtel de Paris обаче далеч надхвърлят понятието изба и могат с чиста съвест да бъдат наречени пещерата на Али Баба.

В Княжество Монако историята се пише и под скалите
По време на строежа на хотела избите били на практика забравени и само едно единствено помещение се използвало за съхранение на няколко бъчви с вино от Бордо. По онова време единствено вината от Бордо достигали до Ница по море. Единствен бил и корабът Le Palmaria, който доставял бъчвите с вино до Монако. Десет години по-късно, през 1874, Мари Блан финансирала прокопаването на нови изби в скалите зад хотела. Мари Блан била съпруга на Франсоа Блан, основател на Société des Bains de Mer - компанията, която притежава Hôtel de Paris и още няколко престижни хотела в Монако.

С прокопаването на избите се заел известният по това време архитект Дютру, чийто бил и проектът за хотела. След смъртта на Мари Блан компанията откупила избите за сумата от 500 000 франка (76 200 евро). За да запазят най-ценните вина по време на Втората световна война собствениците издигнали стена от празни бутилки в задната част на избата. Сред запазените от това време бутилки има скъпоценности като Château Bel Air Marquis d’Aligre 1850, Château Gruaud Larose 1865 и 1874 в бутилки от 0,5 л, Château d'Yquem 1890, Château Léoville Poyferré 1895 в бутилки магнум, Château Margaux 1920, Château La Conseillante 1928, La Mission Haut Brion 1920 в бутилки Йеровоам, Château Latour 1934, Château Lafite Rothschild 1937 и още много други.

Традицията продължава и днес
Днес избата на Hôtel de Paris е известна като Централната изба, защото от нея се доставят вина за всички заведения и магазини на Société des Bains de Mer. От Централната изба се зареждат други пет изби в отделните хотели, откъдето се доставят вина за общо 50 ресторанти и магазини. За да се добие по-реална представа за размерите на легендарната изба е достатъчно да се отбележи, че дневно там се съхраняват 450 000 бутилки на рафтове с дължина 1,5 км. Общата площ на избата от 1500 м², количеството и стойността на съхраняваното вино правят Централната изба в Hôtel de Paris най-голямата изба в света на хотелиерството и ресторантьорството. В тази невероятна пещера на Али Баба се съхраняват и най-престижните високооалкохолни напитки. В специална витрина са изложени безценни бутилки с коняк, най-старата от които е от 1800. Избата разполага и с няколко огромни дъбови бъчви, в които вече четири поколения майстори смесват стари коняци, за да получат прочутата Резерва Hôtel de Paris (най-прочутите от тях са 1er Empire и Louis Philippe).

През последните години избата беше обновена, а през 1990 бе открит и музей, където са изложени най-старите реколти, които не подлежат на продажба. Любителите на класиките във вината няма да защо да се притесняват, тъй като в специален раздел на избата се съхраняват и най-старите реколти, които присъстват във винените карти на ресторантите.

През 1989 е въведена практиката на така наречения дегустационен комитет, който обединява търговци, енолози и сомелиери от всяко едно от заведенията на Société des Bains de Mer. Всяка седмица се провеждат дегустации, които определят предлагането на най-високото възможно ниво, а участието в дегустациите както на сомелиери, така и на търговци представлява достатъчна гаранция за качествата на вината. Разнообразието на предлаганите вина е огромно и може да отговори на най-взискателните вкусове и възможности. В ресторанта на Ален Дюкас Louis XV например едно вино Côte de Provence може да се поръча на цена от 48 €, на за сметка на това Pétrus Pomerol 1982 струва 11 560 €.