С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

На дегустация при "Кир Яни"

Емил Коралов
01 Април 2006, 09:42
Share Tweet Pin it Share

През късната есен на 2005 получих предложение от мой познат от Гърция да посетя избата на приятеля му Янис Бутарис. Съдейки по името, бях убеден, че отивам в една от избите на един от най-големите гръцки производители Boutari. Тръгнах със смесени чувства - не ми е любимото преживяване да ходя по големите изби. Много често при такива посещения се чувствам като турист, случайно попаднал в някаква винарска изба, където получавам тур от екскурзовод, опитвам две-три от най-евтините вина на избата и си тръгвам по живо по здраво с някой сувенир или бутилка вино от магазина на винарната.

Това, че имам среща с Янис Бутарис, ме навяваше на мисълта, че все пак ми предстои среща с професионалист, който ще ми покаже неща отвъд туристическата завеса. При предварителния ни разговор г-н Бутарис ме попита дали знам къде е избата и аз доста самонадеяно казах "да", мислейки си, че няма по-лесно нещо да се намери изба на Boutari. Когато пристигнах в избата на Boutari в Науса, звъннах по телефона на г-н Янис Бутарис, за да му кажа, че съм пред входа. Той беше изключително изненадан и каза, че също е на входа и не ме вижда.

Двайсетина минути по-късно вече бях където трябва -  в сърцето на лозята Янакохори, където се намира Кир Яни, избата на Янис Бутарис. Имах невероятен късмет с времето - слънчево и доста топло за ноември - изключителна есенна картина - всички нюанси на жълтото и червеното по листата на лозите и небе като синия цвят в гръцкото знаме. Дали синьото в знамето на съседите не символизира небето, а не морето? Най-големият плюс беше, че срещата ми с Янис Бутарис и неговия син Стелиос беше навън, почти сред лозята.

Янис е член на видната винена династия Бутари и е кръстен на името на основателя на компанията. Янис и брат му Константинос се включват в семейния бизнес, като Константинос е привлечен от търговската му страна, а Янис започва да ръководи производството. През 60-те години купува без знанието на баща си Стелиос 50 хектара в Янакохори, огромен за тогавашните разбирания лозов масив в най-високата точка на апелацията Науса. Това разгневява баща му, който смята себе си за винопроизводител, а не за лозар. След това обаче от Boutari осъзнават, че за да се прави добро вино, най-добре е да имаш собствени лозя, и започват да купуват земя навсякъде в Гърция.

От средата на 60-те досега Янис Бутарис тотално преобразява Янакохори. В началото почти 100% от насажденията били ксиномавро. След това са засадени доста площи със сира, мерло, каберне совиньон, пино ноар, шардоне, алиготе. Днес лозето много внимателно и научно обосновано е разделено на 32 парцела. Освен ксиномавро, от който сорт в Янакохори в момента има пет различни клона, немалка част от масива е заета от мерло и сира. "Все пак нашата основна философия е да промотираме гръцките местни сортове, споделя г-н Бутарис. И това не е само наша, на избата философия, това е цялостна гръцка стратегия, която наричаме Гърция 2020. Това е и причината в крайна сметка сега в Янакохори да има главно ксиномавро, а от международните сортове - мерло и сира - двата сорта, които най-добре са се адаптирали към лозето."

Докато Янис Бутарис се опитва да направи Янакохори крю, което има такова значение за Гърция, каквото Ла таш или Ришбур за Бургундия, компанията Boutari завоюва все по-силни позиции и става лидер на вътрешния пазар в средния ценови сегмент. Въпреки пазарните успехи двамата братя имат редица стратегически различия, което предизвиква разрив помежду им през втората половина на 90-те години. Янис решава да напусне, като не взима със себе си нищо от активите на компанията или правата за ползване на името Boutari освен Янакохори.

"В голямата компания целите са различни - трябва да се продава на ниски и средни цени, а виното, което правим от тези лозя, няма как да се продава на тези цени." Днес Кир Яни е една от най-престижните изби на Гърция. Името на избата е избрано съвсем спонтанно. Братът на бабата на Янис, Бутарис Константинос, бил главният винар на Boutari, когато младият Янис започвал да работи в семейната изба също като технолог. "В Гърция кир означава и нещо като майстор, продължава г-н Бутарис. Братът на баба ми беше кир Костаки и след като почина, аз поех неговите функции и всички започнаха да ми викат кир Яни. Когато основах собствената си изба, това съвсем естествено стана нейното име."

Настоящият екип на Кир Яни е впечатляващ на всички нива и включва много млади хора, работещи над следдипломните си квалификации по лозарство или енология. Първите вина от ерата Кир Яни са реколта 1996, а от 2000 вината се правят от Михалис Бутарис, синът на Янис, получил образованието си в Калифорнийския университет Davies. Братът на Михалис, Стелиос, който се занимава с търговските въпроси, е работил във водещи винарни в Европа и САЩ.

Интересен е контекстът на вината на Янис Бутарис. Янакохори се намира в апелацията Науса OPAP. Това е второто ниво в гръцката структура на апелациите след OPE (френското АОС, испанското DOCa, италианското DOCG). Науса се намира в Иматия, която е част от централна Македония. Град Науса е на двайсетина километра северозападно от главния град на Иматия - Верия. Указанието за качество Науса OPAP се разпростира над девет селища, включително Науса. Надморската височина е 180 - 400 м, а почвите се характеризират с участъци от варовик, льос, пясък и глина. Климатът е по-хладен в сравнение с по-ниските части на Иматия. Заради северните ветрове, които често предизвикват пролетна слана, лозарите се стремят да разполагат масивите си в закътани зони, обикновено с югоизточно изложение. С Науса OPAP се отъждествява само с един сорт грозде - ксиномавро. Това е районът, където сортът вирее най-добре и където се произвеждат едни от най-хубавите вина от него. Гроздоберът в Науса започва в края на септември и продължава около три седмици.

Производствената граница, определена от указанието OPAP, е 70 хектолитра на хектар, но производителите, които държат на качеството, сред които на първо място е Кир-Яни, не могат да си позволят повече от половината от разрешеното количество. Заради силно таниновата структура на виното, цвета и липсата на ярко изразени плодови аромати във вкуса, ксиномаврото от Науса може да се сравни с небиолото или с бароло, ако говорим в категории, свързани с произхода. Според Константинос Лазарикис, първия гръцки MW (Master of wine), "ако е направено добре, Науса е едно от най-добрите гръцки вина, което притежава невероятна дълбочина, изумителна комплексност и по всяка вероятност най-дългия потенциал за стареене от всички сухи гръцки вина".

Друга прилика с бароло - както и в славния италиански район, вината Науса се предлагат в по-традиционен и по-съвременен стил. Средното тяло, по-слабият плодов аромат и високите танини и киселини са характерни за традиционния стил, а опитите за по-модерна Науса са с по-плътно тяло и по-ниска киселинност и по-мек танинов вкус.

С Янис и Стелиос Бутарис опитахме текущите реколти от всичките им вина. Те разделят вината си на 3 категории - Estate blends (купажи на имението), Winemaker selections (селекцията на винаря) и Single vineyards (отделни лозя). От първата категория е Ramnista, 100% ксиномавро, науса OPAP - едно вино, отлежавало в нови бъчви, в което пикантността, черните плодове и минералните нотки са в пълна хармония, едно съвременно като стил вино, но направено с намигване към традиционната науса. Yianakohori, другото вино от серията, е от по-долната качествена категория Vin de Pays d' Imathia - купаж от ксиномавро и мерло. Както отбелязва Стелиос Бутарис, "в повечето случаи вината в по-долната категория на апелацията надминават по качество тези от по-горната. Свободата, която имат винарите, когато правят вина от т.нар. vin de pays, им позволява експерименти, повече техники, използване на повече сортове, което в крайна сметка води до забележителни резултати". И тук, както и в Италия и категорията IGT, в много от случаите това са най-престижните вина на избата.
 
Тук е моментът да отбележа, че Кир Яни имат и втора изба във Флорина, близко до границата с Република Македония, където Янис Бутарис има насаждения от бели сортове - шардоне, совиньон, гевюрцтраминер, както и местният родитис. Samaropetra е бял купаж от родитис, совиньон блан и гевюрцтраминер. Около Флорина "Кир Яни" имат и ксиномавро за розето Akakies (Amyndeon OPAP) и Paranga купаж от ксиномавро и мерло. Последните три вина са от серията Winemaker selections.

Гордостта на Кир Яни са вината от серията Single vineyard - шардоне, совиньон блан, мерло, сира и ксиномавро. Белите са от лозята във Флорина. Ксиномаврото, единственото OPAP в серията, сравнено с Ramnista, е по-концентрирано и с по-заоблени танини. Това вино заедно с мерлото и сирата е тежката артилерия на Кир Яни. Те са съчетали в себе си вековните традиции на винопроизводство в Северна Гърция и модерните виждания за виното на Янис Бутарис и неговите синове.

Share Tweet Pin it Share

Реклама »