С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Пиемонт отвътре

Юлия Костадинова
01 Април 2006, 10:21
Share Tweet Pin it Share

Пиемонт е един от най-популярните и същевременно най-трудни за разбиране райони на Италия. Това че е на север, на самата граница с Франция, го прави вече достатъчно интересен. А сортове като небиоло, барбера и арнеис го превръщат в истинска винарска забележителност.

Избите там са буквално на всеки километър, като не малко от тях са легендарни. Едно от най-известните имена безспорно обаче е това на Паоло Скавино. Неговото вино Barolo Bric dël Fiasc, рек. 2001, е на почетното 26 място сред 100-те най-добри вина в света за 2005 г., а от няколко месеца вече може да се закупи и у нас. Заедно с него на българския пазар влязоха още четири пиемонтийски изби, всяка от които заслужава внимание. Подготвили сме кратко представяне и интервю с четирима производители, чиито вина определено предизвикаха любопитството на ценителите още при първата им презентация у нас.

Чезаре Барберо - собственик на Cantina Petrinace. Избата се намира в района на Трезо, където заедно с още 15 собственици на масиви  Барберо отглежда своите лозя. Трезо е едно от трите селища, където се прави барбареско. Избата е основана от бащата на Чезаре през 1973, а той самият работи в нея от 1995. Баща му не бил дипломиран енолог; имал лозе и си правил домашно вино, когато се появява възможността да купи изба в Трезо. Избата и досега е малък производител с едва 60 хектара и общ годишен обем от 200 000 бутилки с доста разнообразно съдържание: барбареско, долчето, барбера, небиоло и шардоне.

Масимилиано Диото е един от четиримата създатели на изба Malgra - съвсем прясна инвестиция в района. Malgra съществува едва от пет години. Твърди за себе си и останалите трима приятели, с които заедно участва в това начинание, че всички до един са луди глави. Интересно е името на избата. Malgra е прякорът на едно местно семейство и означава "малко чалнат". И четиримата са свързани с виното: един е агроном, друг - енолог и т.н. В някакъв момент решават да обединят силите, семейните земи и имущество и така създават Malgra.

В момента 115 хектара са земите на избата, от които 70 са тяхна собственост, а останалите 45 са под наем. Наели са ги за 20 години, но купуват понякога грозде и от други, външни производители. Произвеждат 700 000 бутилки годишно. От цялата продукция 50% е барбера д'Асти, а останалите 50% са гави, мускат, бракета и шардоне. Масимилиано признава, че на лозята се отделя особено внимание. Следят добивите така, че да не надвишават от 600 до 800 килограма от декар. В последно време са направили и малка инвестиция в Ланге и Трезо, където според него залагат големи очаквания на небиолото.

Джанфранко Болоне е собственик на Cornarea, отново семейна изба, в която работи цялото му семейство. Баща му и брат му са винари, а той, за разлика от тях, е с юридическо образование. Преди десетина години, когато трябвало да избира дали да учи нещо, свързано със семейния бизнес, или пък да се насочи към друга професия, той избрал второто. Само че, подобно на повечето дребни производители, които просто изобилстват в Италия, Джанфранко скоро разбира, че истината е в земята и в обединените усилия на фамилията. Така се захваща да ръководи административните въпроси в Cornarea. Самата изба е на 30 години. Разположена е на брега на реката, която пресича Алба. От дясно на брега е Ланге, където се намират Бароло и Барбареско (и където се правят прочутите едноименни вина), отляво пък е Роеро - малка област с няколко селца и с абсолютно различен тероар. Името Cornarea се свързва най-вече с местното бяло грозде арнеис. Интересен сорт, който преди трийсетина години бил буквално на път да изчезне. Арнеис впрочем на пиемонтийски означава лошо момче. Името вероятно произлиза от трудностите, които винарите обикновено срещат с него. Той е с много ниска киселинност, а в същото време - с доста плътно тяло. Това го прави особено податлив на оксидация и така той не бил особено любим на винарите.

С напредването на новите техники във винарството през 70-те и 80-те години на XX век (и то най-вече с възможността да се контролира температурата на ферментация) арнеис започва постепенно да изплува от забравата. В семейните лозя на Джанфранко Болоне сортът завземал все по-силни позиции и така от 15 хектара с арнеис преди 30 години те вече имат двойно повече. Правят и малко небиоло - около 15% от общата продукция (10 000 бутилки). Останалите 85% са за лошото момче на пиемонтийското винарство. В Cornarea правят предимно сухо бяло вино от арнеис, но една малка част отива и за производство на естествено сладко пасито. Дажанфранкo обяснява как отново по една случайност, оставяйки аренис за късен гроздобер, установяват, че той развива благородната плесен botrytis и решават да направят естествено сладко вино. Резултатът се оказал изключитено сполучлив и така се ражда паситото на Cornarea. На въпроса дали в областта около избата има достатъчно проветрение, за да се развие botrytis, Джанфранко Болоне отговори така: "Ние обираме гроздето около 15-20 октомври, когато благородната плесен е едва в началото. Гроздовете след това се поставят в кошници в избата, където продължава развитието на botrytis".

Енцо Бреца е собственик на изба Giacomo Brezza, също семейна. Името е на дядото на Енцо, макар избата да съществува още от началото на XIX в., от далечната 1885 година. По това време прадядото Бреца все още продавал виното наливно. После дядото - Джакомо Бреца, затваря първата бутилка. Това се случва през 1910 и напълно преобръща концепцията за винарната.

Лозята им в момента са малко над 60 хектара, от които 95% са червени сортове и само 5% са останали за шардоне - единственото бяло вино на избата. Червените вина на Brezza са типични за Пиемонт: долчето (популярно навсякъде в областта, свежо трапезно вино за ежедневна консумация); фрейза (местен червен сорт, който се среща често с най-различно качество заради доста богатата си естествена клонова селекция, получена в резултат на хиляди случайни кръстоски с други сортове); барбера (правят я по два начина: стария, традиционен начин с отлежаване в големи дървени бъчви; и модерния - съзряване на младото вино в нови барици в продължение на година); небиоло - най-важен за Brezza, защото е в основата на тяхната гордост - бароло. То е минимум 90% небиоло, отгледано в района около едноименното селце. Правят и премиумно бароло от единствени лозя (такива са Barolo Castellero, Barolo Cannubi и Barolo Sarmassa), а също и по-обикновено вино, което обаче в никакъв случай не е за изпускане. Енцо Бреца е човекът-оркестър както в избата, така и в лозето, но смята, че си заслужава усилията.

Какво очаквате от българския пазар?
Чезаре: Ами например да продадем няколко контейнера вино. Шегувам се. За нас България представлява интересна възможност да представим виното си. Да бъдем посланици на италианското вино въобще. Надявам се след няколко години вече да говорим за разширяване на пазарите. Засега е по-важно да представим областта и изобщо Италия не само с виното, а и с храната. Това е Италия.

Всеки един от вас е от т. нар. бутикови производители. Какво е според вас предимството на това да си малък и съответно какви са трудностите?
Джанфранко: Предимствата са това, че общуваме директно с клиентите. Не се налага да минаваме през неколцина дистрибутори, а направо се срещаме и се договаряме на място.
Енцо: Когато си по-малък производител според мен по-пълно можеш да усетиш тръпката от това да създаваш вино. Правиш го с ръцете си и това те трогва. Сигурен съм, че индустриалните производители не са го изпитвали. И още нещо: толкова спряганият тероарен характер може да изпъкне само в подобни производства.
Джанфранко: Трудностите са свързани преди всичко с по-големите възможности за реклама и маркетинг, които едрите производители имат. Едно е да наложиш какъвто пожелаеш продукт чрез мощен маркетинг и съвсем друго е да продаваш виното си сам, без дистрибуция или реклама. В Пиемонт има много дребни производители. Вероятно заради ограниченото пространство.
Чезаре: Освен това малките производители се подкрепяме повече и сме по-сплотени. Ние по-трудно делегираме права на някого, защото виното за нас е не просто прехрана, а истинска страст. Обикновено в такива изби собственикът се занимава с всичко. Той е и енолог, и агроном, и търговски директор. Понякога на някоя малка изба се отдава случай да се разрасне, да бъде част от голяма компания, но в повечето случаи собственикът отказва. Има магия в това.
Енцо: Когато един човек отвори бутилка от изба като моята, съм сигурен, че ще почувства земята, темперамента на хората ни, докато, ако си купи вино от глобална компания, емоцията до голяма степен ще липсва. А лично аз предпочитам да си доставям емоция, пък било тя и лоша. Виното на една световна фирма винаги е едно и също, защото глобализацията не търпи разнообразието. Всяка година то изглежда еднакво.

Да си близо до природата не се ли отразява в покачване на цената обаче?
Чезаре: Разбира се, че цената е съвсем различна. Някога Италия се е славила като производител на големи количества евтино вино, но след 70-те години това рязко се промени. В средата на същото десетилетие избухва т. нар. метанолов скандал. Във виното на неколцина производители при химически анализ е открито наличие на метанол (или метилов алкохол), който има почти същата токсичност, както, да кажем, арсеника. След този случай много от избите, произвеждащи евтино наливно вино, банкрутират или са затворени по силата на закона. Така постепенно италианците започнаха да търсят не какво да е вино, а качествено вино. След този преломен момент средното качество на италианското вино определено се повиши и производителите също смениха коренно концепцията си.
Джанфранко: Виното винаги е било както хляба на италианската трапеза и допреди трийсетина години то беше много евтино. Сега вече не е така. Започнахме да пием по-малко, но много по-добро вино. Това се търси в момента.

Има един отколешен спор във вашата област и той касае сорта барбера. Не мога да не ви попитам според вас коя барбера е по-добра - барбера д'Алба или барбера д'Асти?
Масимилиано: Това са две доста различни вина, според мен. Характеристиките на почвата, тероарът на двете места се отличават. Например в Ланге (района около Алба) условията са много подходящи за небиоло, но и барберата развива интересни аромати. Определено барбера д'Алба е много по-фина и елегантна от мощната барбера д'Асти.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  вино, Пиемонт

Реклама »