С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Петра Худингс

Веселина Маринова
01 Август 2006, 12:39
Share Tweet Pin it Share

Вашата българска партньорка, продуцентката Росица Вълканова, ми разказа, че във фирмата ви в Амстердам винаги всички обядвате заедно, на една маса, и с най-отбрани храни. Откъде идва това специално отношение към храната?
Аз съм човек, за който храната е нещо много важно. Ужасно се вкисвам, когато не е добра. В офиса сме 14 души. И на обяд всички заедно се храним в трапезарията. Купуваме много салати и хляб. Холандски обичай е на обяд да се ядат най-разнообразни хлябове. Хората у нас не обядват с топла храна, а със сандвичи. Така че купуваме хлябове от най-добрата пекарна в Амстердам, както и много сирена. Сега, за снимките на нашата продукция тук, докарахме също огромни количества сирена от Холандия, направо тонове. Българите от екипа също много ги харесаха. От Холандия внесохме и фъстъчено масло, самбал (това е много лютива индийска подправка).

Да, наистина обядваме заедно всеки ден с най-отбрани продукти. Това създава връзка между хората. Обичта минава през стомаха. Ако хората ядат хубава храна, се чувстват като у дома си.

Как решихте да снимате "На сляпо" в България?
Когато продуцирам даден филм, естествено се съобразявам първо със сценария. Самата история изисква къде да снимаш. В случая това е история за любовта между двама души, която белязва болезнено целия им живот. Те нямат вяра в останалия свят. Режисьорът искаше снежен пейзаж. У нас почти няма сняг. Тази зима например сняг се задържа само два дни. А и винаги търсиш партньори, с които вече си работил и на които вярваш. Можехме да отидем в скандинавска държава например заради снега. Но там е по-скъпо от Холандия. А бюджетът ни беше малко нисък за стандарта на филма. Така че, разбира се, беше по-добре да потърсим страна, която е по-евтина от Холандия. А това не е лесно, понеже всъщност Холандия е най-евтината държава в Западна Европа. И затова винаги ни е трудно да участваме в копродукции. За България е същото: всяка копродукция оскъпява бюджета за българската страна, понеже извън България винаги е по-скъпо.
Освен сняг търсехме и равнинни пейзажи. Комбинацията от тези факти определи и решението да снимаме тук.

А доволна ли сте от резултата?
Много съм доволна от проявения материал, от това как изглежда къщата и декорите. Разбира се, имаше културни трудности. Но различия има във всяка страна по света. Холандците сме абсолютно директни хора и не приемаме нещата лично, ами професионално. А тук примерно критикувам някого и му казвам: "Следващия път не прави така. Не е добре нито за мен, нито за теб." Българите най-често го приемат лично. Сякаш им нанасяш лична обида и твърдиш, че никога с нищо не се справят. Много тежко го приемат. И там имаше доста недоразумения. Холандците сме практични хора. Според мен това беше най-трудно за преодоляване, а и българите в продукцията бяха много. В арт отдела имахме към 35 и осветителите, целият фарт, шофьорите - всички бяха българи.

Наели сте холандски кетъринг за продукцията. Нямаше ли начин българска фирма да се справи?
Имах опит от снимки в Ирландия. Когато хората са далеч от дома си за дълго време, те искат да имат някакво парченце от вкъщи със себе си. Най-лесното нещо за нас е да ги направим щастливи чрез храната. А когато снимахме в Ирландия с холандски екип, кетъргингът ни беше ирландски, което беше голяма грешка. Просто е въпрос на изцяло различен вкус към храната. Те предлагат много кейкове, много наденички, яйца, мазнини и за три седмици хората направо се поболяха - искаха различен тип храна. В Холандия сме свикнали с всякакви кулинарни традиции. Ние нямаме някаква специална национална кухня. Типичното за Холандия са картофи и зеле. Но затова пък сме свикнали с разнообразна храна - един ден китайска, на следващия - италианска, после - гръцка, после - турска, после - най-семпло месо с картофи. Така че разнообразието е важно за нас. А в българската традиция това е невъзможно. Традиционно за вас е през зимата да ядете свинско, после агнешко - през пролетта, после пилешко, телешко и после пак свинско. От една страна, това е здравословно, понеже означава сезонна храна. А у нас това е напълно изчезнало като масова традиция. Ядем ягоди и през зимата. Е, вкусът им е ужасен, защото естествено са отгледани в изкуствено отоплени стъклени оранжерии. Изобщо нямат вкус.

Така или иначе най-добрата инвестиция е да докараш кетъринг, в който готвачите знаят от какво имат нужда тези хора в трудните моменти. По този начин по-високата стойност на храната се изплаща добре. От Холандия докарвахме подправки, свежи ароматни треви, сирена, шоколад, фъстъчено масло. Отначало българският екип се отнасяше с подозрение, но скоро много им хареса.

Разказваха дори, че храната била като в изискан ресторант.
Да, традиционно за филмовия кетъринг в Холандия е да се предлага винаги риба и винаги месо - понякога два вида месо. А за вегетарианците винаги има още нещо. Така че има разнообразие и избор за всекиго. И всеки ден се радвахме на нови ястия. Предлагаха тайландска кухня, италианска, българска - всякаква. Фактът, че бяхме далеч от София, затрудняваше доставките на някои продукти. В София ще намериш авокадо, а в Полски Тръмбеш не. Така че имахме две жени, които обикаляха, за да търсят в околността специални зеленчуци или други съставки.

А къде бяха кухнята и салонът за хранене?
Бяхме наели едно голямо училище. На партера бяха всички декори, а на втория етаж инсталирахме кухнята и салона за хранене. Още нещо характерно за Холандия е, че можеш да виждаш кухнята. И това не е част от модерната култура на хранене, а е наистина традиционно.  В старите холандски домове кухнята винаги е част от дневната. Но и в днешните ресторанти с нова кухня самата кухня винаги е открита за клиентите. Така беше и с нашия кетъринг.

Имате ли любими места за ядене, ресторанти?
Амстердам е пълен с какви ли не ресторанти с кухня от цял свят. Но много харесвам един прекрасен ресторант на Джейми Оливър. Той и екипът му взимат при себе си деца - момчета от улицата без бъдеще, и ги учат да готвят. Някои от тях стават готвачи и правят кариера. Ресторантът предлага всеки ден различно меню. Не повтарят два пъти едно и също. Това страшно ми харесва. Защото ето в България на повечето места, ако погледнеш, в менюто има 20 салати, но ингредиентите им са едни и същи: домати, лук, краставици... и безкрайни комбинации от тях. А Джейми Оливър наистина дава възможност всеки ден да ядеш нещо различно. В неговия ресторант винаги има изненада. И затова е много успешен.

И тъй като храната за мен наистина е много важна, ужасно харесвам Италия - заради пастата и заради всички тези съвсем прости съставки, с които обаче правят толкова много различни неща. Италия е вторият ми дом. Имаме къща в Тоскана и ужасно обичам да съм там. Хората навсякъде са мили и приятелски настроени. Навсякъде предлагат добро вино. И винаги всичко е свързано с храната. Обичам също и японската кухня.

А как намирате нивото на ресторантьорството в България?
Моите колеги българи ми разказваха, че доскоро хората тук са ходили на ресторант не толкова, за да опитат по-специална кухня, висша кулинария, нещо различно, ами за да се срещнат и да бъдат заедно. А най-добрата храна винаги се е готвела вкъщи. Наистина, най-вкусната храна, която аз съм яла тук, беше в дома на Иглика Трифонова. И се питам: "Добре, защо няма такава храна в ресторантите?" А иначе е пълно с ресторанти. Първия път, когато дойдох в България и ме заведоха в ресторант, си поръчахме предястия, супи, основни. Но всичко се оплете и докато едни довършваха предястието, други бяха вече на десерта. После се научих да си поръчвам нещата едно по едно, за да не стават грешки в реда на поднасянето.
В Холандия хората, когато просто искат да са заедно, отиват в някой хубав бар или вкъщи. Но ако искат хубава вечеря, не я приготвят у дома, а отиват в ресторант.

Иначе в София много обичам да хапвам в "Махалото". Там храната е и лека и много вкусна. Тепърва в София ще се откриват ресторанти с кухня от цял свят.

Бихте ли снимали отново цяла продукция в България?
Да, ако се подобрят условията. Ако българското правителство проумее значението на културния обмен и да отделя повече пари за култура. Това може да става чрез специална система на облагане с данъци на касети, дискове, разпространители и т.н. Тоест не е нужно да се отделя от държавния бюджет. Би било добре и законодателството да дава възможност на богатите хора да подпомагат културата и в частност филмопроизводството. Защото в България има много богати хора. Както и много бедни. Но например сега на влизане в София видях пет "Порше Кайен". В Амстердам не можеш да видиш толкова много за цял ден обикаляне.

Във всяка европейска страна има данъчна система, която позволява да се вливат пари в културата: в Германия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Испания. Би било от голяма помощ както за филмови копродукции, така и за българските продуценти да правят филми, за които да не се разчита само на субсидии, но и на хора, които имат интерес да влагат в културата. Това би дало изключителен импулс на културата и на изкуството.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  Петра Худингс

Най-четени статии // за Септември

Реклама »