С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Федерико Кастелучи: Край на глобалното спадане на консумацията, възстановяване на растежа

Любомир Бояджиев
01 Август 2006, 13:02
Share Tweet Pin it Share

Какви са, най-общо погледнато, тенденциите на винения пазар? Може ли да се очаква продължаване на спада в консумацията?
Най-общо за света спадането на консумацията спря и дори се забелязва възстановяване на растежа. Става дума за 1% годишно, което не е много, но все пак е добра новина. Големият проблем обаче е, че консумацията продължава да намалява в големите страни-производители като Франция, Испания и Италия. Междувременно нараства консумацията в САЩ. В момента вътрешният американски пазар на вино е равен на италианския. Вярно е обаче, че американците са много по-многобройни, но в Италия се падат по около 50 л на глава от населението. Интересна е и тенденцията към увеличаване на консумацията в страните от Северна Европа, включително Англия. Трябва да се отбележи, че износът като цяло остава стабилен и продължава да нараства. Трийсет и пет процента от виното по света не се консумира в страната производител, което е много. Преди 15 години това съотношение бе около 19-20%, но виждате, че сега търговията с вино се разраства сериозно.

А какъв дял имат традиционните производители в износа на вино?
Затвърждава се тенденцията към стабилно увеличаване на износа от страните в новия свят. Искам да уточня обаче, че износът от Европа не е намалял като количество, а като пропорция. Ако САЩ увеличават вноса на вино, а Европа продължава да изнася същото количество, някой друг трябва да осигури остатъка. Това именно правят страните от новия свят, а приносът в световен мащаб на традиционните производители от Европа намалява, въпреки че все още остава значителен. Новите страни в ЕС, към които прибавям и вашата, не реагират все още адекватно на международните пазари. Съзнавам разбира се, че България се намира в процес на преструктуриране на лозята. Ако погледнем нещата по-глобално, се вижда, че има сериозен потенциал в страни като Индия, където започват да консумират вино, макар и плахо. Една трета от индийците пият алкохол, а от тях едва 10 % избират виното. Малко е, но тенденцията е към увеличаване. Подобно е положението в Тайланд. В Китай през последните 10 години консумацията на вино нараства с 15% годишно!

Какво вино пият в Китай?
Току-що се връщам оттам и трябва да ви кажа, че те правят собствено вино, а площта на лозовите масиви възлиза в момента на 450 000 ха, което е доста впечатляващо... Местното производство е съсредоточено предимно в района на Янтай. Все пак обаче Китай продължава да внася голямо количество небутилирано вино. Миналата година влезе в сила закон, според който вино може да се нарича продукт, съдържащ 100% грозде. В момента правят поправки на този закон, като се съобразяват с всички данни и изисквания на Международната организация по лозата и виното. В Индия също започват да пият и да произвеждат вино. В Китай се пие предимно червено вино, не на последното място защото червеното за китайците е цветът на радостта и просперитета. В Индия пият червено и бяло, но за местната кухня, която е богата на подправки, повече подхожда бялото, като например траминер или ризлинг. В тази част на света трябва да споменем и Япония, където след дълги години на стагнация пазарът на вино започва бавно да се съвзема.

Може ли да кажем тогава, че кризата на винения пазар в световен мащаб, за която толкова се говори напоследък, е преодоляна?
Знаете ли, кризата е нещо много относително. Ако в Швеция консумацията нараства с 5%, а във Франция спада с 1%, френският процент означава много повече, отколкото петте в Швеция. Мога да кажа все пак, че положението на световния винен пазар със сигурност се подобрява и в крайна сметка полза от това ще имат потребителите. Предлагането се увеличава, продават се вина от цял свят на по-ниски цени, а конкуренцията нараства. Европа все още държи 65-68% от световния пазар.

Това означава, че цените намаляват, а качеството се подобрява.
Да, аз съм оптимист в това отношение. Наблюдава се, ако не намаляване, то поне замразяване на цените. Качеството обаче постоянно се подобрява, тъй като технологиите напредват. Избите са все по-добре оборудвани, лозята се поддържат все по-добре. Със сигурност можем да кажем, че днес се пие по-добре, отколкото преди 15 години.

Каква е модата днес при вината, според вас?
Бих казал, че има няколко различни моди. От една страна има хора, за които е важен сортът, за други е важен сортът, но с тероар. Например шардонето от Сицилия е много по-различно от бургундското. Вече започнаха да се утвърждават и конкретни тероари в страните от новия свят като Бароса вали в Австралия, Сонома и Напа в САЩ. Това важи и за по-новите производители, които започват да означават тероара върху етикетите. Предлагането днес е огромно и оттук възможностите за избор на потребителите също нарастват. Разбира се, важно е отношението цена - качество.

Новият свят ли е причината за кризата в традиционните европейски производители на вино?
Лозаро-винарството в страните от ЕС постоянно се променя, и то в положителна посока. Промяната в консумацията на вино се дължи до голяма степен на променените навици на европейците. Вече са много малко хората, които се връщат да обядват у дома и това допринася за спада в консумацията. В традиционните производители като Франция, Испания и Италия се пие много малко вносно вино, но спадът в потреблението не се дължи на самите винари. Просто животът се е променил.

Според вас бъдещето на винения пазар принадлежи по-скоро на разнообразието от сортове или на тероарите?
За мен, като дребен винопроизводител, известните наименования във всяка страна са 20-30. Останалите са по-малко познати. Мисля, че трябва да се развият именно тези наименования, а след това и сортовете, но обвързани с определен район. Едно каберне совиньон например от дунавския регион се различава кабернето в Тоскана. Това обаче са доста райони, които потребителите едва ли ще могат да оценят веднага. Затова в кампаниите за повишаване на винената култура трябва да тръгнем от вече познатото и утвърдено към по-неизвестното. Около виното трябва винаги да има някакъв чар, защото това е магически продукт. Нещата обаче не трябва много да се усложняват, тъй като потребителите започват да се притесняват. Човек обича да се показва като познавач пред приятелите си, а не да бъде затрудняван. Трябва обаче да се позволи на всеки, който иска да стане познавач постепенно. Ресторантьорите като цяло не правят почти нищо за увеличаването на познавачите, тъй като цените на вината са убийствени.

Нещо, което се случва и у нас...
За съжаление, когато виното надвишава в пъти цената на ястието, никой млад човек няма да иска пие. За спада в консумацията допринасят не толкова ограниченията, колкото високите цени в ресторантите. Пред картата със скъпи вина много хора си казват "няма да пия вино, ще си взема една бира". Не трябва да превръщаме виното в напитка само на богатите. Честно казано, вината могат да се предлагат на по-разумни цени, убеден съм.

Означава ли скъпото вино добро качество?
Мен лично прекалено ниските цени ме карат да съм подозрителен. За по-скъпите не мога да съм сигурен.  Едно добро вино не може да струва по-малко, отколкото струва. Понякога плащаме скъпото заради модата.

А вие като италианец италианските вина ли предпочитате?
Виното, което предпочитам, е от моята област, но това е по-скоро въпрос на привързаност към земята. Харесвам и френските вина, а по принцип обичам разнообразието и бих казал, че съм доста отворен към света. Понякога човек отдава по-голямо значение на своя регион, отколкото на качеството. Моята област е Марке, на адриатическото крайбрежие, и там пием вердикио, защото това е виното на нашите спомени. Аз лично обаче много обичам да опитвам вина от един и същ сорт, но от различни райони. Виното е единствената алкохолна напитка с толкова голямо разнообразие.

Топ 10 на страните с най-голяма консумация:
Литри на глава от населението годишно

1. Франция 55,4
2. Португалия 52,6
3. Италия 51,1
4. Швейцария 41,4
5. Хърватия 39,5
6. Испания 33,6
7. Аржентина 32,1
8. Дания 31,8
9. Унгария 31,6
10. Белгия 25,3

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  вино, Федерико Кастелучи

Реклама »