С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Нова генерация - Изкуството да правиш онова, което искаш

Веселина Маринова
01 Септември 2006, 23:15
Share Tweet Pin it Share

Защо избрахте този момент, за да се съберете отново?
Катя: Всъщност моментът сам го избра.
Мони: Просто всички се събрахме на едно място.
Мишо: Ние сме свирили през цялото време. Сега направихме няколко неща отначало. Видяхме, че може да стане. Крисо се нави да се върне. Аз вече бях тук. Катето и Мони бяха тук. Аля нямаше абсолютно нищо против. Оказа се, че заедно можем да правим все така доста добри парчета.
Аля: Най-силната предпоставка е, че Мишо се беше върнал пръв. И оттам тръгна. После аз бях за малко, после Кристиян...
Мишо: И защо не? Имахме известно количество парчета. Разбрахме за Depeche, дадохме демо, и стана.

Нови парчета ли правите?
Мони: Правим нови, да. Но и преработваме някои стари в по-съвременен вариант и аранжирани конкретно за тези, които сме сега в групата.
Катя: Защото сме съвкупност от две формации на "Нова генерация" и се дублираме.
Мишо: Да, сега сме двама вокалисти, двама кибордисти, двама китаристи.

А ще има ли изненади, или изцяло ще запазите dark звученето?
Крис: О, има изненади. Нещата се променят. Все пак сме 20 години по-късно.

Защо, според вас, имате фенове в толкова голям възрастов диапазон - от 15 до 50 годишни?
Катя: Може би нещата от 80-те години, от времето на Митко Воев, са стойностни и нямат възраст. И са актуални във всяко време.
Аля: Да не говорим, че и стилът, който в момента е модерен в музиката, е връщане обратно в 80-те.
Катя: Тогавашните ни фенове са вече зрели хора, а явно продължават да ни харесват.
Мони: А сегашните тийнейджъри откриват за себе си в тези песни онова, което и тогавашните.
Ася: Всъщност наскоро, преди да дойда тук, установих: питаш деца на по 20-23 години какви групи харесват, и ти казват: Cure, Depeche Mode, и така - големите от 80-те. По цял свят тийнейджърите търсят нещо обратно в миналото. Не са доволни особено от това, което се прави в момента.

Каква музика ви влияе?
Мони: Човек трябва да се опитва да не се влияе. Искам да кажа, че в един момент може би е по-добре да не слушаш музика с професионално ухо.
Аля: Да, но пък трябва да си информиран. Всъщност, лично за мен едно от най-силните влияния винаги е било от Depeche Mode, години наред. Има и други естествено, но това е било най-яркото.
Мишо: В музиката влиянието е много силно нещо. Всъщност всички ние сме започнали да се занимаваме с музика, защото сме слушали и сме харесвали нечия музика. За мен най-силно е влиянието на The Cure, Stranglers, Floyd. Определено Depeche, както и целият Industrial, и класическата музика ми е влияла, хаус-музиката също.
Крис: ...изобщо alternative музиката през 90-те.
Катя: На мен и Кинг Кримсън, Брайън Ино, Дейвид Бърн...

Не мога да не попитам как ви се вижда сега у нас? Вас тримата ви нямаше доста години.
Мишо: За мен тук е чудесно. Правим това, което искаме да правим. Имаме всички условия и възможности. Животът ни е добър...
Крис: Наистина е така. Идва един момент, когато е важно да правиш онова, което искаш. Ако хвърляш енергията си другаде, основното няма да бъде на същото ниво.
Ася: Аз лично още не съм взела стопроцентово решение дали да остана тук да живея, в неопределено състояние съм. Но виждам някакво уеднаквяване на света. Вече няма разлика къде си. Не мога да направя голямо разграничение между начина на живот на хората там и тук. Разбира се, тук нещата още са в процес на развитие. Но всеки път, когато си дойда, виждам, че има още една голяма стъпка напред към тази еднаквост.

Какво значение има материалната култура?
Мишо:
Колкото по-високо ниво има материалната култура, толкова по-добре е за това как правиш своята музика. Не ми казвайте, че е готино да ядеш боклуци или да нямаш една стотинка, или всичко около теб да е мърляво и бедно...
Катя: Хората са си казали още едно време, че гладна мечка хоро не играе.
Мони: Да, трябва да имаш минимална база. Не можеш да живееш спокойно, ако си постоянно на ръба. Ако всеки ден се чудиш как ще оцелееш...
Мишо: Въпреки че аз лично цял живот съм бил на ръба.
Мони: ...Всъщност можеш, но до някое време. Ако продължи дълго, духовното в един момент остава на заден план и чисто физически се уморяваш. А и психически.  В такава ситуация не можеш активно да правиш музика.
Крис: Изобщо материалното и духовното са неразривно свързани.

Текстовете на Митко Воев бяха създадени в едно друго време. Сега светът е толкова различен...
Аля: Някои от текстовете са свързани с тогавашния живот, но по-голямата част са извън времето.
Мони: Бяха много лични.
Катя: Самото време със сигурност е влияело. Тогава хората изобщо бяха повече обърнати навътре към себе си. Сега ми се виждат много по-повърхностни. И са страхотни консуматори.
Аля: И там вече идва странното, че има 15-годишни деца, които се кефят на тези текстове.
Мони: Струва ми се, че сегашните млади се чувстват длъжни да консумират и се обиждат, ако са лишени от това - музика, филми, всичко... Това е погрешното влияние на американизма. Аз изключвам телевизора, щом видя реклами. Но хората, които растат сега, попадат в среда, която им изработва зависимост от тях. Направо нямам обяснение.
Аля: Шест месеца, след като отидох в Канада, изведнъж разбрах, че няма комунизъм, да, но има реклами. И това промива мозъка както нищо друго. Защото няма отявлена съпротива срещу това, докато при комунизма е явно. И това така възпитава, контролира и манипулира обществото...
Мишо: А според мен рекламата е просто средство за оповестяване, че дадено нещо съществува на пазара и можеш да си го купиш. Мен лично не може по никакъв начин да ме манипулира.
Аля: Тебе не. И мен не може...
Мони: Но малките деца са силно податливи.
Мишо: Ако рекламирам сега Москвич "Алеко" - отсега и още пет години, всеки ден - едва ли ще идеш да си купиш.
Мони: Зависи. Трабантът например има антикварна стойност. Има и клубове на собствениците на трабант.

Необходимостта от качество на заобикалящите ни предмети, на храната ни и напитките, засилва ли се с годините?
Мишо: Човек разбира, че колкото по-качествени неща има около себе си, толкова по-добре за него.
Мони: Абсолютно поддържам английската поговорка, че евтините неща излизат далеч по-скъпо. Качествените неща са по-дълготрайни и просто по-добри. Дори пиенето и яденето...
Крис: Качественият алкохол е важно нещо...
Мишо: Всеки на тази маса ще го потвърди...
Катя: Качествените неща са важни във всички сфери на живота.

Крис, до колко питиета можеш да изпиеш за една вечер, примерно в Блейза?
Крис: Издържам до 3:30.
Мишо: Ами, издържаш до 7. Сега скромничиш.

Какво ви радва най-много?
Катя: Мен лично, музиката.
Аля: Да, и мен.
Мишо: В момента и мен лично много ме радва това, което правим. Доволен съм и мисля, че дори е по-качествено от всякога досега. Е, отстрани има още хиляди неща, които те радват.
Мони: Мен, освен музиката, и децата ми много ме радват.
Аля: Качествените човешки взаимоотношения.

А какво значи да живееш добре?
Крис: Да правиш онова, което най-много ти се иска.
Мони: Да си в мир със себе си. Да си доволен от себе си, да си сигурен, че си направил каквото трябва.
Мишо: За мен това е невъзможно - да съм в мир и да съм доволен. Хората винаги търсят нещо повече.
Мони: Всеки човек може повече от това, което прави. И това е стимул
Мишо: Радостен си, когато правиш каквото искаш. Чувстваш го и го правиш.
Крис: Но няма момент, в който да си дадеш ясна сметка за това, че в този миг правиш каквото искаш и си щастлив. Като се обърнеш назад, разбираш, че си бил щастлив и всичко е било доста готино, но не и в момента, докато си вътре и го изживяваш... В крайна сметка всеки почти прави онова, за което е мечтал.
Катя: Мен ме радва чувството на удовлетворение, на спокойствие, на свобода. И музиката, определено.

Какво бихте посъветвали собственото си "аз" от 80-те години?
Катя: Аз бих искала моето "аз" от 80-те да ме посъветва сега.
Мони: Аз бих го посъветвал да се страхува по-малко.
Аля: Да, това е добре.
Мишо: Да, не трябва да има страх.
Крис: Всъщност трябва да си го изживееш сам. 

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  Нова генерация

Най-четени статии // за Септември

Реклама »