Едва ли, като се заговори за Австрия, първото нещо, за което ще се сетите, е виното. Напоследък обаче австрийците правят всичко възможно бакхусовата напитка да си пробие път към първите места на нещата, с които Австрия се свързва. За ценителите в големите пазари това вече е факт, не е далеч времето, когато това ще стане и у нас.

Няма съмнение, че ако говорим за качество, белите и десертните австрийски вина са едни от най-добрите в света, а някои червени биха могли да бъдат описани с една дума – изключителни. Най-странното е, че основна причина за австрийския винен феномен е грандиозният скандал от 1985, когато няколко производители от Австрия и Италия започват да добавят във вината си диетилен гликол (вещество, което се използва при антифриза за колите) с цел да ги подсладят изкуствено. В Италия над 20 души умират вследствие на усложнения, свързани с употребата на такива вина, а в Австрия няма нито един пострадал, но пък последствията за австрийската индустрия са огромни, а за италианската – никакви.

За дни външният пазар на австрийски вина колабира, а световната преса няма интерес да защити Австрия като страна винопроизводител (за разлика от Италия) и всички удари се поемат от австрийците. Впоследствие се оказва, че този скандал е най-конструктивното нещо, което е могло да им се случи. След 1985 австрийците приемат нов закон за виното, най-стриктния  в Европа, в който всичко е подчинено на качеството - отказват се от стария вид дистрибуторска мрежа на безлични и сладникави наливни вина, което довежда до фалит производителите на некачествени вина.

Това предопределя и една тотална смяна на поколенията и в бизнеса навлизат млади винари с идеи и модерно виждане, предпочитащи сами да бутилират виното си и да търсят свои начини да го промотират. Най-важното е, че тези млади хора не се втурват да пишат изцяло нова история на австрийското вино, а преоткриват неща, които преди са се случвали в страната им – акценти върху тероара, върху отделните "крю-та" (Ried на немски, но се употребява само в Австрия), върху стилове като TBA (трокенберенаушлезе), върху ферментирали в дъбови бъчви вина. Това са все неща, които ги е имало в Австрия в различни времена, но поради политическа, икономическа и модна конюнктура са били забравени във времето от края на войната до 1985. В този и следващия брой на "Бакхус" ще ви срещнем с петима топ производители, които може да причислим към това ново поколение и с които имах възможност да се срещна наскоро. Вили Брюнделмайер, Валтер Бухугер, Йохан Шмелц и Бернхард Отт, са представители на четири от най-важните австрийски винени райони, разположените западно от Виена Камтпал, Кремщал, Вахау и Донауланд.

Първият ми домакин е  Вили Брюнделмайер – един от най-влиятелните австрийски винари, и е от хората, които са с най-голяма заслуга Австрия да се върне на световната винена карта; производител е на невероятно добри вина и най-вече е изключително симпатичен, ерудиран и обаятелен човек.

Лозята и избата Weingut Bründlmayer се намират в Камтпал. В центъра на Камтпал е градчето Лангелойс, където има и един доста нетрадиционен музей на виното – място, което ако посетите, ще организира много добре познанията ви за винопроизводството. Със своите над 3800 хектара лозя районът е най-големият, сравнен с Вахау и Кремстал. Тези три района винаги вървят заедно и сравненията между тях са неизбежни, но и много полезни за разбирането на австрийските вина. Лозята са разположени по долината и височините около малката река Камп, която няколко километра по на юг се влива в Дунав.

Камтпал е с най-голямо сортово разнообразие сред трите района и единствен, където червеното вино не е екзотична добавка към портфолиото на даден производител. Най-голяма част от насажденията заема австрийската звезда грюнер велтлинер, следван от ризлинга. Доста след тях са другите сортове, отглеждани в Камтпал – шардоне, вайсбургундер (пино блан), граубургундер (пино гри), мускателер, както и червените пино ноар и местните австрийски цвайгелт и санкт лаурен. За разлика от Вахау и Кремщал, през средата на които минава Дунава, Камтпал е отдалечен от голямата реката и това прави климатът малко по-сух, което води до по-богати, но и по-отворени вина от тези на другите два района. Ключът към характерните вина от Камтпал е почвата. Най-отдолу има слюда и шиста от пермския период отпреди 250 милиона години. Льос, образуван през ледниковия период, и глинести почви доминират в по-високите части, а пясъчно-чакълести - в по-ниските.

В един от масивите, в които Брюнделмайер има лозя, Каферберг, доминира скала, също от перма. "Тази скала е много специфична, когато става въпрос за лозарство, споделя Вили Брюнделмайер. Не толкова химичният й състав, който също е важен, но все пак  е на второ място. Най-важна е структурата й, която позволява на водата да навлезе в скалата, а на корените да я следват и да достигнат 10 метра дълбочина." В едно от най-известните австрийски лозета Хайлигенщайн, висок хълм североизточно от Лангелойс,  Брюнделмайер прави едни от най-добрите австрийски ризлинги. Хайлигенщайн (скалата на светците) има митична репутация. За пръв път се споменава през 1280, но с името Хеленщайн (адска скала) – вероятно заради силното слънце през лятото и огромните трудности, които са имали работещите там лозари.

По конюнктурни съображения вероятно, църквата, която е притежавала в миналото Хайлигенщайн, му е дала по-богоугодното име. Друго много важно място, откъдето идва гроздето за вината на Брюнделмайер, е Лам – непосредствено до източната страна на Хайлигенщайн. "Заради допълнителния слой льос и това, че лозите не са засадени директно на скалата Лам е по-доброто място за грюнер велтлинер. Тук и добивите могат да се контролират по-добре спрямо тези от лозята с почва от пермска скала. При скалата нямаш избор, при льоса има. Затова тук, особено в по-ниските части, след войната е имало огромни добиви от грюнер велтлинер."

Не е изненадващо, че за Вили Брюнделмайер най-важното нещо при винопроизводството е лозето. Той е новатор в много отношения, но това най-много се усеща именно там. Почти всичките му лозя са терасовидни и Хайлигенщайн и Лам, както и тези на западния бряг на реката Камп - Каферберг, Шпигел и Лойзер Берг, като голяма част са с формировка лира – не особено популярна система, при която гроздето е на около 70 см. от земята. "Преди 50-те години идеята е била лозичката да е максимално близко да земята, за да може да дръпне минералите колкото се може по-бързо, но през 50-те и 60-те Ленц Мозер качва лозата, за да може да е по-лесна за обработка от човека. В момента нещата са по средата." Лира е Y-образна формировка, която позволява на листната маса да има повече площ за съприкосновения със слънцето и съответно води до по-високо качество на гроздето.

Това помага и за по-бързото изсушаване на листата след валежи, което намалява риска от заболявания по лозята. Лира-формировката  предпазва и от лятната жега, защото действа като чадър. Тази системата изисква много грижи, но дава забележително по-голяма концентрация на вината. Интересно е, че Вили Брюнделмайер има и вино, на което гроздето е само от лира-редове и това е отбелязано и на етикета – Riesling Heiligenstein Lyra – вино, което може да намерите и у нас (рек. 2003 и 2004). Във всяка отделна тераса вътрешните редове са лира, а външните – класическа формировка. Причината е, че в средата има повече място за корените и за листата – необходима предпоставка за правилното функциониране на лирата. Във всички лозя на Брюнделмайер гроздето е точно толкова над земята, че да получи максимална изгода от топлината на почвата, но без да излага на опасност гроздето по време на влага или бури.

Всичко е подчинено на философията за премерения стрес. "Лозите са като човека – малко стрес е полезен, но повечко стрес не е, защото тогава  гроздето става с по-високи нива на танините. При сирата например или кабернето това е добре. За грюнер велтлинера обаче трябва съвсем малко стрес, колкото да му се запази структурата. За нас най-важното нещо е да модулираме нивото на стреса." Въпреки че вината му не са официално био, философия на избата е съхраняване на екологичното равновесие при обработка на лозето. Хербициди не се използват и всичко е оставено в ръцете на природата. Лози, които изглеждат уморени, се изкореняват, и мястото се засажда чак след 5 години, за да може почвата през това време да се възстанови. Постоянното търсене на най-доброто място за всеки отделен сорт е свързан и с ефекта от глобалното затопляне. "Имаме сортове, които са особено чувствителни към топлината: грюнер велтлинер, ризлинг се нуждаят от топлина, за да узреят, но ако е много горещо, си губят свежестта, структурата и елегантността. Заради глобалното затопляне, което тук е осезаемо, в по-топлите места става доста горещо за грюнера, затова в по-студените (над 350 м) започнахме да махаме засадените през 60-те и 70-те мюлер тургау и ротен велтлинер и сложихме грюнер велтлинер и ризлинг, а в  по-ниските топли места започнахме да засаждаме с топлоустойчиви сортове шардоне и пино ноар."  

Портфолиото на Weingut Bründlmayer е доста голямо, но за разлика от много производители, които изкуствено раздуват разнообразието си, тук всичко си е на мястото. От съвсем приличното L+T, грюнер велтлинер, с което Вили Брюнделмайер присъства на важните пазари в супермаркетите на Великобритания и САЩ до супер концентрираните TBA от ризлинг, грюнер велтлинер и мускателер. Последните реколти от тях  категорично могат да се наредят сред най-добрите десертни вина в света. Освен Riesling Heiligenstein Lyra от легендарното Хайлигенщайн има още две вина, последните реколти също се намират и в България Riesling Heiligenstein Alte Reben (гроздето е само от над 50 годишни лози, а виното ферментира в 300 литрови бъчви от австрийски дъб, след което съзрява 2.5 тонни бъчви) и Riesling Zöbinger Heiligenstein (ферментация в неръждаеми съдове и съвсем кратко узряване в големи бъчви), както и Grüner Veltliner Lamm.

Интересното при това вино е, че част от купажа ферментира в 2-3 годишни австрийски барици, останалата в нови 300 литрови акациеви бъчви – дърво, което е било широко използвано в района за направата на бъчви в  миналото. Концепцията за вино от едно лозе е продължена и в Grüner Veltliner Käferberg, в много плътното Langenloiser Spiegel (пино блан и пино гри) от лозето Шпигел, южно от Лангелойс, на границата със съседния район Донауланд. Ще отбележа още няколко вина, които не бива да пропускате (текущи реколти): Chardonnay 2003,  Dechant 2002 (пино ноар и мерло), Cécile 2002 (пино ноар), St. Laurent Ried Ladner 2001. Вили Брюнделмайер произвежда и пенливи вина (сект, според австрийската система) и според мнението на много авторитетни критици това е най-доброто пенливо вино в немскоговорящия свят.

Заедно със своето семейство Вили Брюндлмайер стопанисва винарната от 1980. Към имението принадлежат основната сграда, модерно оборудвана изба и почти целогодишно действащо заведение, където всички вина могат да бъдат дегустирани в приятна атмосфера. Екипът, освен от членове на семейството, се състои от сътрудници и работници, изпитващи огромен респект пред виното."Нашата фамилия са фермери, които от няколко поколения са се занимавали с всичко, свързано със земеделието. Моите родители обаче през 50-те години решават, че единственото, което ги интересува, е качественото вино, разказа накратко историята на своето семейство Вили Брюнделмаейр. След войната само равнината била използвана за лозарство – огромни добиви и производство на евтино вино. Земята в равнината  била скъпа, а  по хълмовете, където трябвало да се работи хем повече, хем за по-малки добиви, била изоставена и съответно много по-евтина. Тогава за моите родители е било лесно да се освободят от земите в равнините и да направят тераси и лозя на хълма. Днес ние печелим от това, защото нещата са точно обратното. Това било едно много далновидно и смело, но и рисковано решение -  тогава Австрия била все още окупирана от руснаците и не е било ясно какво ще стане".