С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Алън Грейг: "Дестилацията на уиски е наука, а смесването - изкуство"

Веселина Маринова
01 Февруари 2007, 09:48
Share Tweet Pin it Share

Какво означава да бъдеш посланик на престижна търговска марка? Има ли нещо общо с дипломацията?
Въпреки че на самите нас като търговски посланици често ни се налага да бъдем дипломатични, не мисля, че можем да сравняваме посланик на марка с професията на дипломатите. Основната роля на един посланик на търговска марка е да бъде публичното й лице. За уиски като Chivas Regal се знае, че идва от Шотландия, знаят и по нещичко за вкуса му. Но хората искат да знаят повече, да разберат историята на марката, на компанията, по какво се отличава от конкурентните марки... Ролята на посланика на дадена марка е да отговаря на тези въпроси и да създава добри отношения с хората. Нашата работа е свързана с непрестанно пътуване из целия свят и отношенията, които създаваме - с журналисти, бармани, хотелиери и хора от всички професионални сфери и от живота са именно основата, на която градим популярността на нашите марки. Често изградените отношения не завършват с визитата в дадената страна. Напротив, оттам нататък продължаваме да развиваме тези контакти. Важна част от задачата ни е образоваме хората.

Има ли в работата ви критични моменти, които изискват гъвкавост, дипломатичност и компромиси, както е в дипломацията?
Да, има критични моменти, понеже работата ни е свързана с общуване, с разчупване на тона и с пиене на уиски. Това е една много приятна страна на тази професия, но винаги трябва да се държим на добро професионално ниво. Спомням си една случка, преди няколко години, когато цяла група отидохме в Турция. Бяхме поканени на прием, на който не се случваше почти нищо и журналистите ни помолиха да направим нещо интересно, което да оживи атмосферата. Решихме да изпълним един шотландски танц. Така се развихрихме, че нашите типични полички се дигнаха повече от допустимото, докато танцувахме и съответно така се появихме и по вестниците на другия ден. Местната PR агенция ни упрекна, че сме разкрили за марката повече от необходимото. Така че трябва да внимаваме. Изисква се висок професионализъм. Когато се избира посланик на марка като Chivas, естествено е важно нивото на познания за шотландското уиски, но е също толкова важно човекът да е с подходящ темперамент и характер - да умее да общува лесно с хората, да създава приятелства, но и винаги да знае къде е границата и да бъде професионалист.

Кои са най-тежките моменти в работата ви и кое ви носи най-голямо удовлетворение?
Работата ми може да бъде много изтощителна физически. Сега, при това пътуване, ще бъда извън къщи три седмици. Повечето вечери ще прекарам с нови хора, а това означава и да пия уиски. Обичам това занимание, но трябва да помня, че на следващия ден имам нови презентации. Трябва да знам кога да спра. А най-голямото удовлетворение е след като си направил презентация и чувстваш, че на хората им е било интересно и приятно.

Важно е да образоваш хората, но пък и те не искат да се отегчават от някакви скучни знания. От мен се иска да бъда и забавен, така че всеки човек при тръгване да прецени, че се е забавлявал добре. Когато почувствам тази реакция у присъстващите, това наистина ми носи удовлетворение.

Как усещате вашата лична граница, как разбирате, че трябва да спрете с уискито?
Ами когато падна... Много е трудно да се определи границата, особено когато става дума за нещо, което обичаш да правиш. Като всички хубави неща в живота - вкусната храна, доброто вино, хубавото уиски - това са приятни преживявания. Не мога да дам категоричен съвет кога точно да спрете. Научава се с опита. Аз самият, когато започнах работа в дестилерията на Chivas, съм имал моменти с ужасни главоболия и съм се чувствал отвратително. И си даваш сметка, че е трябвало да пиеш малко по-малко. Има и нещо друго важно - трябва да се пие бавно. Независимо дали пием вино или шотландско уиски, тези напитки заслужават да им се насладим - бавно и с наслада да отпиваме на малки глътки, за да усетим удоволствието от аромата и вкуса. Така няма да изпием и толкова много. Хем напитката ще ни достави много по-голямо удоволствие, хем няма да страдаме от неприятни последици.

Бихте ли ни припомнил разликите между шотландско и ирландско уиски?
Ирландците и шотландците сме изминали дълъг път на добро разбирателство и доста си приличаме. И те, и ние сме малки нации, и двете нации се чувстваме до известна степен потискани от англичаните и сме били под тяхно владичество. Културите ни са много близки. Но нашите приятели ирландците винаги са обичали да напомнят на нас, шотландците, че те първи са започнали да правят уиски и е факт, че са ни научили как да правим уиски преди около 1500 години. Но въпреки че ирландците са правили уиски преди нас, ние пък обичаме да казваме: "Да, вярно, но ние усъвършенствахме производството му."
Основната разлика между шотландското и ирландското уиски е, че ние, шотландците, го дестилираме два пъти. Докато при ирландците дестилацията е тройна.

При тройната дестилация те получават най-чист алкохол, но поради тази чистота ирландското уиски има по-деликатен вкусов аромат от шотландското. Така че зависи - ако харесвате уиски с по-богат и силен вкус, шотландското е за вас. Ако пък предпочитате много мека и деликатна напитка, вашето уиски е ирландското.
Друга съществена разлика е, че в Шотландия имаме около 90 дестилерии и всяка от тях прави уиски със собствена специфика. А в Ирландия има само 4 дестилерии, всяка от които прави различни видове уиски. Въпреки това разнообразие от видове вкусовите характеристики на тези уискита все пак се движат в една гама. Те нямат такова огромно разнообразие от вкусови нюанси, каквото има шотландското уиски. Така че един ирландски бленд няма онази комплексност, с която е характерно шотландското уиски.

А какво отличава Chivas Regal от останалите скоч уискита?
За да разберем уискито Chivas Regal, трябва да разберем откъде идва то. Компанията на братята Chivas е основана в Абърдийн, който е точно на края на Спейсайд - основната област производител на уиски в Шотландия. (Североизточна Шотландия) Някои от най-големите малцови уискита в Шотландия произхождат именно от Спейсайд. Всички уискита от тази област имат ясно отчетливи сладки, цветисти и плодови характеристики във вкуса.
Тъй като в блендовете Chivas Regal преобладава малцовото уиски от Спейсайд, такива са и основните акценти във вкуса му - сладки, цветисти, плодови, с медени, ябълкови и лешникови акценти. То е изключително меко, кадифено и пивко уиски.
Питат ме понякога кое уиски от богатото портфолио на Chivas предпочитам. Разбира се, аз ги харесвам всичките, но най-често пия 12-годишния Chivas Regal, намирам огромна наслада в него - то е толкова "благодарно", "възнаграждаващо" и изпълнено с вкус уиски.

В редките случаи, когато сте си у дома, същото уиски ли пиете вечер пред камината?
Да, пия предимно Chivas 12. Портфолиото Chivas Brothers е наистина богато - имаме цялата серия Ballantine's, Glenlivet, Royal Salute, 100 Pipers... Това са чудесни уискита, както и 18-годишният Chivas. Лично аз съм избрал обаче Chivas 12. Възможно е то да не е най-доброто уиски, но мисля, че най-добре приляга на моя собствен вкус, но моето небце. Не смятам, че когато избират уиски, хората трябва да се заслепяват от цената и да купуват непременно най-скъпите уискита. Важно е да намериш уискито, което най-много подхожда на твоето небце - най-доброто уиски за теб.

Как според вас се съчетава уискито с храна? Кои храни вървят добре със скоч уискито?
Не съм голям експерт, но мога да ви кажа, че в Шотландия е традиция да се съчетава храната с уиски. Една типична официална шотландска вечеря често започва с пушена сьомга, а с нея се съчетават добре леки уискита, като Glenlivet 12 например. Като второ ястие е типично да се сервира шотландски хагис (подобно на кървавица - бел.ред.), а когато ядем хагис, пием уиски от една старинна керамична чаша с две дръжки, наречена куeйк. От нея се пие на екс. И смятам, че Ballantine's Finest е идеалното уиски за тази цел, понеже е светло, съвсем меко и много гладко.

Освен това Шотландия е известна с изключителното качество на говеждото месо. А говеждото месо трябва да се съчетава с голямо уиски, което да не бъде подтиснато от богатия вкус на месото. Например Chivas 18 е достойна компания за говеждо, защото е силно уиски с плътно тяло. А добра компания за кафето е Royal Salute, тъй като е мощно, с прекрасен богат вкус и може да си съперничи с всеки най-качествен коняк.

Може ли според вас културата на качествените напитки и в частност на уискито да се съизмери с човешката култура в по-общ духовен смисъл?
Няма съмнение, че шотландското уиски далеч не е просто още една алкохолна напитка. Водка може да се прави навсякъде по света, джин също, както и бренди. Докато скоч уискито може да се прави единствено в Шотландия. То съдържа в себе си есенцията на Шотландия - водата от изворите, ечемикът, който се ражда от земята на Шотландия, въздухът и климатът, които влияят при отлежаването в бъчвите... Японците правят уиски, а и други нации, но то не е шотландско уиски. Ние възприемаме като божи дар възможността да произвеждаме по-добро уиски от всяка друга страна. Уискито представлява важен елемент от всяко събитие в Шотландия - рожден ден, кръщене, сватба... а и дори погребение. Уискито е напитка, която събира шотландците заедно. Уискито е в кръвта ни.

Правенето на уиски занаят ли е или изкуство?
В Шотландия имаме една много известна максима, която гласи, че дестилирането е наука, а смесването е изкуство. Това е абсолютно вярно, защото човек може да учи за инженер-химик в университета и да изучи всички тънкости на дестилацията и целия технологичен процес. След това може да приложи изучените принципи в производството на скоч уиски. Дестилацията е един ясен процес, знаем съвсем точно какво правим, когато дестилираме алкохола. След това обаче този алкохол отлежава и се смесва (блендва) - и точно там е цялата тайна. Всъщност ние не разбираме докрай всичко, които се случва в процеса на отлежаване, докато алкохолът се развива вътре в бъчвата. Известни са ни част от "тънките настройки", които се получават, но много от нещата са все още мистерия.

И после моментът на блендването или смесването - това наистина е изкуство. Човек не може да се научи да бъде блендър с университетски знания. Блендърите обикновено са хора, които са започнали съвсем млади в компанията, хора, които имат много добър нос за разпознаване на ароматите и енциклопедична памет, за да помнят ароматите и да разбират кои уискита най-добре се съчетават помежду си в бленд. Тяхната работа изисква талант и е творческа. Не е логическа, понякога дори е против логиката. Затова бих казал, че е изкуство.

Какво правите в свободното си време? Имате ли някакво хоби?
Не съм човек с много странични занимания.  Дори когато съм си в Шотландия, вечер се виждам с колеги. Но иначе много обичам да гледам футбол. Моят отбор, разбира се, е клубът на Абърдийн. И също така много обичам да правя дълги разходки. В Шотландия има красиви плажове и хълмове. Градинарството също ми доставя удоволствие. Изобщо обичам простички неща. Понеже иначе работата ми е свързана с пътуване, с престои в луксозни хотели, прекрасна храна, срещи с много интересни хора. Затова в личния си живот обичам да правя обикновени работи и просто си почивам.

Какво означава според вас да живееш добре?
Всички хора се стремят към едно и също в живота. Независимо дали сме от България, Шотландия или Ню Йорк, без значение дали сме мъж или жена, черен или бял, всички търсим едно и също: да споделим добрите и лошите моменти живота си с някого - съпруга или партньор; стремим се и към духовност, разбира се - независимо дали е религиозен или не, всеки се опитва да разбере откъде идва и къде иска да отиде; хармонични отношения със себе си и с хората около теб - това са нещата, които носят истинско щастие. Понякога човек смята, че ще бъде щастлив, ако си купи еди-коя си къща или пък получи дадена работа. Но всъщност в борбата за това, в стремежа - това е истинското щастие. Постигането на мечтите често носи разочарование.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  Алън Грейг

Най-четени статии // за Септември

Реклама »