Откъде е връзката ви с виното? Роден сте в Корсика.
Да, роден съм в Корсика през 1977, една от най-лошите години за виното. Но през 1991 се преместихме в Бордо, една впечатляваща година за областта. Виното влезе много рано в моя живот, тъй като баща ми е винар и както често се случва, наследих неговата професия. И същевременно много късно, тъй като започнах да пия вино, чак когато станах на 18 години! Връщайки се назад сега от позицията на winemaker, виждам, че съм изгубил доста време.
Като много млади французи и аз започнах с вината на Sauternes и други сладки вина, но в последствие се ориентирах към червените. След този практически опит и след бурните студентски години, изпълнени с много вино, реших да се занимавам с винопроизводство в Бордо. Може би най-доброто решение  в моя живот!

Работил сте с една съвременна легенда във винарския бизнес, Мишел Ролан. Какво е усещането да работиш с един от най-добрите енолози на нашето време? Какво за вас е най-важното нещо, научено от него?
Да познаваш Мишел Ролан и да работиш с него, когато ти самият си winemaker, е разбира се нещо изключително. Дължа много на него и на съпругата му Дани, също енолог. Познавам ги от 1995, но това е друга история. Най-важното, което научих от него, е, че всичко започва от лозето. Затова по време на гроздобер аз прекарвам повечето от времето си в лозята, опитвайки до безкрай гроздето. Когато знаеш качеството на гроздето, с което разполагаш и си в състояние да го доставиш до избата в перфектна зрялост, работата на винаря се улеснява многократно.

Работите в Южна Африка, в Калифорния. Какво е да си flying winemaker в ХХІ век?
Не мисля, че нещо се е променило от миналото. Хубавото в този начин на работа е, че имаш възможност да видиш съвсем различни страни, различен климат, лозя, хора. За млад винар като мен това е безценен опит за съвсем кратко време. С едно изречение - обожавам това, което правя!

Вие сте французин - зад вас стои традицията във винопроизводството на една цяла нация, престижът и финесът, с които свързваме Бордо. Въпреки това предпочитате да работите в новия свят. С какво ви привлича новият свят? Може би като енолог се асоциирате повече с тези страни?
Първо искам да повторя онова, което вече споменах. За един съвременен winemaker е необходимо да прави вино в колкото се може повече региони в света. Можех да остана в Бордо например, но пред мен стои един друг огромен за откриване свят, имам време да се върна във Франция. Всъщност аз не се ограничавам в новия свят. За мен решаващи са хората, свързани с дадената кауза, и потенциалът на самото място. Ще спомена например две от избите, с които съм свързан.
Работя за едно чудесно имение в Южна Африка - L’Ormarins, където френската връзка е много силна. Избата се намира в известната Franschhoek Valley, наследeна през 1694 от френския хугенот Жан Роа. Преди 275 години преминава в ръцете на известната фамилия Рупърт. Днес имението се ръководи от Йохан Рупърт и метаморфозата, през която премина, е невероятна. Виното, което направихме през 2005, все още не е на пазара, но обещава да се нареди между световните топ вина.

Другата  винарна, за която работя, е Harlan Estate в Напа. Избата се намира в Оукланд, Калифорния. Работим с типичния за Бордо бленд от каберне совиньон, мерло и каберне фран. Не без известна гордост ще отбележа, че вината на Harlan Estate са култови за Калифорния.
Сега съм тук, в България, с намерението да направим вина от тази класа.

Стремите ли се да показвате тероара на всеки регион, в който работите, или предпочитате да прилагате новостите от модерната енология? Как определяте себе си: като енолог класик или новатор?
Разбира се, че искам да изразя и покажа тероара във всяко от вината, които правя. Вие знаете, че съвременните енологични методи са всъщност добрите стари методи, но разбрани по-добре днес. Така че дали съм класик или новатор, е трудно да се отговори. Всички се стремим към перфектното грозде с перфектната зрялост. Затова и менажирането на лозето през последните 20 години се разви толкова много, с цел по-малки отклонения в качеството при различните реколти. За мен новостите са там, в лозето, а при самото винифициране се придържам към класическите методи.

Имате ли любими сортове, с които обичате да работите?
Признавам, че предпочитам червените сортове. Ако трябва да избирам между тях, ще се затрудня. Бих казал мерло и сира за момента. Много бих искал да работя с пино ноар някой ден. Обичам предизвикателствата и тъй като всички разказват колко е трудно да работиш с този сорт, за мен би било твърде интересно да опитам. Също така вашият рубин. Има изключителен потенциал за големи вина. Въпрос на бъдеще, ще видим.

Вие сте поредният френски енолог, който се включва в български винарски проект. Беше ли лесно за вас да приемете подобно предизвикателство? Какво знаехте за България като страна винопроизводител, преди да дойдете тук?
Както вече споменах, за мен приоритет са хората, с които работя и проектът Domain Catherina не е изключение. Николай Далаков (изпълнителен директор на "Белведере - България") направи нещата много лесни за мен. Заразих се от неговия ентусиазъм и от увереността му, че в България могат да се създадат вина - икони. И двамата сме перфекционисти, така че се сработихме идеално. Хубавото в Белведере е, че този ентусиазъм се е предал на всички и така работата в новото Chateau беше истинско удоволствие.

За историята на страната ви и за българската винена индустрия трябва да призная, че знаех твърде малко. Тук се натъкнах на истинска история, беше ми изключително интересно да се запозная с нея. Мисля, че е важно за чужденците, които идват да работят тук, да се опитат да разберат историята на България, за да могат да се впишат в страната ви, както впрочем става навсякъде по света.

Ще си позволя да цитирам друг френски енолог, свързан с българския винарски бизнес - Марк Дворкин, създателя на Enira от Bessa Valley Winery, който казва: "България е новото винено Елдорадо." Съгласен ли сте с него?
Ние (слагам и себе си в това число) сме в началото на нещо голямо, което ще се случи в България. Потенциалът на страната е огромен. Хората ще направят останалото. А България има точните хора за това.

Комфортно ли се чувствате при работата с вашите български колеги? Мислите ли, че има различия в стила ви на работа? Научихте ли нещо ново от тях?
Да, разбира се, като изключим езика, но винаги успявахме да намерим изход в ситуацията. Не знам дали моят стил на работа се отличава от техния. Аз винаги се стремя да влияя колкото се може по-малко в процеса на винификация. Моят приоритет е гроздето. Разбира се, че се учим един от друг. Обичам да дискутирам с другите винари какво можем да направим, за да се подобри виното. Не претендирам, че знам всичко. Това би било най-голямата ми грешка.

Вие сте част от новия проект на "Белведере - България", Domain Catherina, една от най-големите инвестиции на зелено в българския винарски бизнес. Какво ви накара да приемете това предложение?
Както сама казахте, защото е  един от най-големите проекти! Шегувам се. Това е един превъзходен проект, не защото е голям (дори и да е), а заради идеята да се създадат големи български вина. Свършили са страхотна работа в изграждането на избата, условията за работа са перфектни.

Има ли у вас същия стремеж към завоюване на нови територии, като у известния ви сънародник Наполеон Бонапарт?
По-скоро стремеж към откриване и разбиране на тези територии. Аз съм тук не за да контролирам всичко. Ние работим в екип и това е единственият начин да успеем в нашия бизнес. Можеш да имаш най-прекрасните идеи, но няма ли ги правилните хора, които да застанат зад идеята, нищо няма да се получи.

Какво се стремите да изразите във виното, което правите? Гроздето, региона или може би самия себе си?
По малко от всичко, защото тези неща всъщност са свързани.

Какво беше най-смешното нещо, което ви се случи в България?
Винаги езиковата бариера беше в основата на всичко.Тук не всички говорят английски или френски. Традиционното объркване на "не" и "да", което за всички чужденци в началото е стряскащо! Получаваха се доста комични ситуации, които в момент на голямо напрежение, какъвто е периодът на кампанията, си бяха проблем. Но после всичко се оправяше и споменът за тях е много мил.

Сега сте отново тук, за да видите как е вашата първа българска рожба (имам пред вид виното, което сте направили). Ще дойдете ли за следващата кампания?
Ще се върна непременно в България.

Бихте ли посъветвали нещо вашите български колеги?
Обърнете колкото се може повече внимание на лозето!

И последно, какво е виното, което мечтаете да направите?
Едно отлично вино, което се продава от само себе си.