С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Огнян Цветанов: "Точният сорт на точното място"

"Бакхус"
05 Юли 2007, 17:44
Share Tweet Pin it Share

Много се е изговорило у нас, а и извън страната за така наречените български или местни сортове, за перспективата пред тях и тяхното бъдеще. В момента маврудът е най-масово продаваното червено вино у нас. Аз лично не считам, че маврудът е български сорт. Може би е бил отглеждан в земите, които някога са принадлежали към държавата България. Проблемът е, че Южна България се намира в най-северната част на разпространението на този сорт. Той е къснозреещ и много трудно узрява. В Гърция и в Кипър, където той се отглежда, го считат за нискокачествен сорт и не му отделят внимание.

Не може ли да очакваме, че с промяната на климата и настъпването на север на субтропичния климатичен пояс маврудът ще развие потенциала си и у нас?

Възможно е, ако са налице подходящи условия и подходяща селекция. От друга страна обаче лозята с мавруд са високодобивни, което също не играе в полза на доброто вино. Изходът от тази ситуация е в собствени лозя и хора с модерно мислене. Защото не можеш да очакваш от един собственик да си ограничи добивите наполовина, защото на теб като винар така ти се иска.

Всичко зависи от това какъв тип и стил вино искаш да направиш. Масовите вина могат да се произвеждат от всякакъв тип лозя, но те не могат да носят в себе си някакви характеристики.
Реално маврудът има потенциал, но въпросът е струва ли си той? В България се създаде някакъв мит около това вино и този сорт, но след като там, където може да узрява, не го използват...

А като част от купаж...


У нас маврудът не може да узрява добре и затова за него са характерни растителните тонове и не може да внесе нещо положително в купаж. Това разбира се не означава, че у нас не се прави добър мавруд, но съотношението му на фона на общото количество съвсем не е голямо.

Перспективата пред мелника е по-добра

В чисто сортово отношение според мен мелникът е по-перспективен от мавруда. Мелникът също е къснозреещ и високодобивен сорт. И тук единствената перспектива е винарите да работят със собствени лозя, за да могат да контролират добивите. Мелникът има и генетични особености: той натрупва много танини, но малко антоциани. Това означава, че виното обикновено е слабо обагрено, но е доста тръпчиво. Тези две характеристики са свързани - колкото повече се опитваш да извлечеш цвят, толкова повече виното става тръпчиво, а не по-оцветено. От така наречените български сортове смятам, че мелникът е в състояние да си създаде пазарна ниша.
Всичко обаче е въпрос на маркетинг, защото е важно как ще предложиш дадено вино на пазара, дори когато става дума за най-доброто качество. Изобщо проблемът с нашите местни сортове е един, но е от изключителна важност: липсата на благородство.

Каквото и да е виното, трябва да се мисли за реализацията

Даже и да се постигне някакъв успех на международните пазари, вината, които се правят от тези сортове, са в ниската ценова категория. Със сигурност маврудът и мелникът могат да носят регионалната ни идентичност, но в никакъв случай те не биха могли да изведат българското винопроизводство в световния елит.

Кои са тогава сортовете, които могат да изведат България във висшите винарски кръгове?

Не мисля, че трябва да се мисли само за сортовете, а по-скоро за комбинацията от сортове и подходящо място. Когато говорим за вина, които могат да бъдат лице на българското винопроизводство, трябва да имаме предвид вина в по-високите ценови групи, вина със собствена идентичност, а не такива за масовия потребител.

А по отношение на традиционните световни сортове?

Всички сортове могат да имат бъдеще, стига да се намери точното място за тях и точните хора. В географско и климатично отношение България няма никакви проблеми, тъй като сме на една ширина с Бордо. Лично аз се съобразявам с възможностите на терена, който съм избрал за лозята и ако характеристиките на този терен ми показват, че трябва да засадя сорта торонтес, аз ще го засадя. И няма да предпочета кабернето. Единствената революция досега по отношение на сортовете е направена с шираз и зинфандел, сред успешните са още малбек и карменер.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  вино, сортове

Най-четени статии // за Септември

Реклама »