С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Вина

Олтрепо Павезе или италианската Бургундия

Юлия Костадинова
05 Юли 2007, 19:46
Share Tweet Pin it Share

Колкото повече пътувате из Италия, толкова повече осъзнавате, че европейското вино е едно наистина безбрежно море. Тъкмо Ботушът е ярко доказателство за това заради огромното количество произведени хектолитри и внушителния брой малки, средни и малко по-големи изби, които всяка статистическа справка в света посочва. Факт е, че и там се намира по някой друг завод за вино (с размерите на нормален български производител), но истината е в малките семейни предприятия, които сме свикнали да наричаме бутикови.

Ако пък са локализирани в някое от по-забутаните ъгълчета на страната и имат в портфолиото си типичните за региона сортове - най-добре. Тогава душата на винения ценител запява, и с трепет се впуска да изследва вина от нови зони и сортове, които дори претендиращите за пълна италианска достоверност обикновено чуват за пръв път. Това дали всички стават за пиене, е вече отделен въпрос.

Тъкмо тези причини ме отведоха в Олтрепо Павезе - един от по-малко познатите винени райони на Северна Италия и още по-точно - на Южна Ломбардия. Административно това е най-южната част на провинция Павия, там, където Апенините преминават в по-меки хълмове и се спускат чак до бреговете на Лигурия.

Задължителната справка за климата на Олтрепо посочва, че въпреки близостта на морето (къде ли има място в Италия без влияние на морски басейни, всъщност?!), зоната е по-скоро континентална, тоест със сравнително по-големи температурни разлики между деня и нощта. Както казват местните, тук стават и каперси, и маслини, и грозде. В нашия случай последното е най-важно.

Олтрепо Павезе в превод всъщност означава "отвъд реката По". За да си го представите на картата: областта се намира на 60 км южно от Милано, след Павия и реката По. Първата информация, която любезно ще ви предоставят от консорциума на винопроизводителите в Олтрепо (ръководен от една забележително дейна и амбициозна дама), е, че там са се гледали лозя от незапомнени времена. Тук идва ред да се запознаете и с фактите, свидетелстващи винопроизводство по тези земи в древността: фосил на гроздова чепка, открит от археолози край Кастеджо и дневниците на географа-описател Страбон (63 - 19 г. пр.Хр.), в които той описва грамадни бъчви за вино "по-големи от къщите" в Олтрепо.

Не случихме поне в началото на време в обиколката си из района; беше доста хладно и мъгливо дори за там през март, затова и не видяхме много от лозята. Първата спирка по маршрута, който активната председателка на консорциума ни беше определила, бе Conte Vistarino (<www.giorgidivistarino.it>). От името веднага се подразбира, че става дума за местна аристокрация. Действително на прага на китна ловна хижа ни посрещнаха сегашните наследници на графовете Вистарино - Карло Джорджи ди Вистарино, достолепен мъж малко над средната възраст, заедно с красивата му дъщеря Отавия.

Къщата се казва Рока ди Джорджо и е боядисана в наситено жълто и синьо, цветовете на фамилния им герб. Под нисичкия таван ни очакваха много ловни трофеи, семейни снимки и първото вино от Олтрепо, с което стартира опознаването ни на района. Отавия ди Вистарино ни го представи - пенливо брут по метода шарма от 100% пино ноар, DOC Oltrepo Pavese. Абсолютно класически нос с чисти аромати на ябълка и нежни цветя, но сравнително неутрален завършек. Споделям с нея, че усещането е много фино и освежаващо, но не е с кой знае колко изявен характер, а тя ми отвръща усмихната, че то струва 3,90 евро, докато пенливото им Pinot brut metodo classico, което пускат преди Коледа, е на цена 8,50. Веднага след това имахме възможност да опитаме и него и разликата (както винаги) бе повече от ясна - по-фини мехурчета, по-дълга игра, по-апетитни аромати, включително и на коричка хляб.

Това, което най-много ме смути обаче, бе, че ни предложиха към него (явно като традиционно съчетание) един доста едро смлян колбас, който се нарича саламе ди Варци по името на малко градче наблизо, кацнало на върха на отсрещния хълм. Трябва да призная, че съчетанието далеч не е най-доброто, но сега от позицията на времето си мисля, че саламът е виновен. Той би се харесал на почитателите на не чак толкова дискретен аромат на плесен и определено е една идея по-подходящ в съчетание със следващото вино. Което, разбира се, бе червено. Бонарда. Запомнете това име, защото попаднете ли някъде из Олтрепо, ще го чувате доста често. Бонарда (<www.bonarda.it>) наричат едно младо плодово вино, което се отличава с цветисти аромати и ярка свежест. Не мога да кажа, че тя е олтреповското Божоле, нито пък мога да определя кое от двете повече ми допада, но при тях има друга прилика и тя се нарича маркетинг. Подобно на френското, превърнало се в синоним на младо, и в Олтрепо се опитват да наложат бонарда като шик питие на младите, модерни хора. Дори издават списание със същото заглавие и изобщо се опитват да му изградят имидж по всякакъв начин.

Иначе бонарда е нелошо вино, плодово и пивко, което се прави от кроатина, мерло и каберне. Местните производители признават, че най-вероятно кроатина е пресякла морето и идва от разположената на отсрещния бряг на Адриатическо море Хърватия. Сортът обаче не е твърде разпространен, по-скоро се отглежда само заради бонарда. Но първото, което ще видите в лозята им, е пино ноар или пино неро, както го наричат в Италия, и барбера. Въпреки че барбера по обем леко превъзхожда пиното, всеки от олтреповци ще ви каже, че там е земята на пиното. По-съвременните изби залагат на френски клонове, разбира се. Conte Vistarino също са сред тях, но пиното им засега е твърде младо. Причината - всъщност графовете доскоро не са се занимавали с лозята си, били са по-скоро едри земевладелци и доставчици на грозде. Дъщерята Отавия решава да се занимава по-сериозно и да възроди виното в семейството.

Оттам първо започва презасаждане с подбрана клонова селекция (пиното е с френски посадъчен материал), но по тази причина са още в невръстна възраст и ... Ами, предполагам, знаете как изглежда вино от лозя от второ или трето плододаване. Отавия споделя, че голямата температурна амплитуда в тяхната зона е особено подходяща и се харесва на капризното пино неро. Аз мога да допълня обаче и че терените са доста хълмисти, на места даже екстремни, и винаги на върха на хълма е пиното. "То обича да гледа отвисоко, казва ми младата дама, "най-доброто пино за червено винифициране става, когато е на високо и не е изложено на директна слънчева светлина. Затова ние го засаждаме по северните склонове", споделя Отавия. Неустено стигаме до основната къща в имението - приятна старинна постройка, разположена в средата на притихнал парк. Там ни посрещат майката на Отавия и елитното ловно куче Ува (в превод от италиански името му значи грозде).

Говорейки за лов, не мога да не спомена, че Олтрепо Павезе е много силен притегателен център за практикуващите това хоби. Само за половин час по пътя видяхме два-три фазана, които съвсем небрежно пресичаха. А тальолините с див заек, с които графинята ни нагости, бяха просто незабравими. Трапезарията е разположена непосредствено до една стая, където, образно казано, се съхранява архивът на рода. Там сред поизбелели фотографии и стари картини най-силно грабва погледа портретът на прадядото Ди Вистарино. Споменавам го не от умиление към предците на фамилията, а защото според Отавия той е първият човек, който е въвел правенето на пенливо вино в Италия, един вид пионерът на спумантето.

Емоционално натоварени с всички тези впечатления, се разделихме с графовете и се отправихме съвсем малко по на север, за да посетим един напълно различен производител. Torti е класическият модел на семейна миниизба. Такива като него са буквално десетки хиляди. Стигаш до никъде (в нашия случай селцето Монтекалво Версиджа), звъниш на една врата и ти отваря някой от семейството, едва ли не по ролки и пеньоар. След това без никакво притеснение те въвежда в стая, пригодена за дегустационна зала и изведнъж се оказваш обграден от шумни италианки и италианчета, които започват един през друг да разказват легенди за виното си.

Олтрепо Павезе в цифри:
D.O.C. зоната Олтрепо Павезе отстои на 60 км от Милано и покрива площ от приблизително 30 хиляди хектара, от които 14 хиляди са лозя с D.O.C. наименование за произход. Всички производители са обединени в консорциум - Consorzio Tutela Vini Oltrepo Pavese, създаден през 1961. До няколко месеца се очаква да бъде одобрен и първият DOCG произход за Oltrepo Pavese Spumante Metodo Classico Pinot Nero

Произведени вина за 2005 (в тонове):
Oltrepo Pavese Rosso    808
Oltrepo Pavese Barbera    15 512
Oltrepo Pavese Bonarda    26 261
Oltrepo Pavese Buttafuoco    972
Oltrepo Pavese Sangue di Giuda    1511
Oltrepo Pavese Cabernet Sauvignon    694
Oltrepo Pavese Cortese    767
Oltrepo Pavese Riesling Italico    9699
Oltrepo Pavese Riesling    396
Oltrepo Pavese Moscato    3222
Oltrepo Pavese Pinot Nero    12 353
Oltrepo Pavese Pinot Grigio    1 944
Oltrepo Pavese Malvasia    583
Oltrepo Pavese Chardonnay    2057
Oltrepo Pavese Sauvignon    168


Дино Торти, двете му дъщери и майка им също не правят изключение, ако не броим това, че всъщност са много възпитани и мили хора и избата им не е чак толкова малка (<www.tortiwinepinotnero.com>). Както вероятно сте се досетили от сайта, пино неро и тук е в центъра на събитията. След него по важност се нареждат барбера и бонарда. Дино е енолог, по-голямата му дъщеря Патриция е натоварена със задачата да бъде официален PR на избата (и на семейството си, ако питате мен), а по-малката сестра Лаура се занимава с търговските въпроси. Ключовите думи за Торти са зелена резитба и дъбови бъчви. Веднага след като влизаме в същинското помещение на избата, разбирам, че експериментират с три вида френски дъб, защото смятат, че придават различен характер на виното.

Вътре има общо 450 нови бъчви първо, второ и трето напълване, както и петдесетина традиционни за тяхната зона стари бурета от череша по 80 хектолитра. Правят бяло и розе спуманте, подобно всички производители в района, разбира се, но тихото им Pinot Nero in Bianco като че ли ни завладя най-силно с финеса и свежестта си. Пенливите шарма лежат 9 месеца върху утайката. Дино допълва, че растенията са доста нагъсто: имат по 4200 лози на хектар и ограничават добива до 4 кг от лоза, а почвата е с много добра киселинна запасеност. И техните лозя не са много по-стари, на възраст между 5 и 15 години, ето защото пиното на Torti ни се стори много симпатично, плодово и свежо. "Засаждаме рози около лозята ни, може би ще забележите, казва Патриция. Причината е, че те са първите, които прихващат болестите и заразите." Дино Торти определено изглежда много доволен от дъщерите си. Патриция добавя, че те са доста лудо семейство, но гледат сериозно на виното си. Съдейки по оборудването и всички хай-тек играчки в помещението за винификация, имам основание да й вярвам.

Денят вече е към своя край и бързичко се разделяме с фамилия Торти и тяхното пино неро. Вечерта ни заварва в изисканата обстановка на ресторанта на хотел Locanda Montescano (<http://www.locandamontescano.com>), където по препоръка на съдържателя (и гида Mischelin, както разбираме от един стикер на входната врата), опитахме някои интересни рецепти от областта, импровизирани от техния готвач с много творчество и отлични продукти. Най-добрите местни вина, които пихме, отново бяха спуманте, като тези на един от големите кооперативи La Versa (<www.laversa.it>).

На сутринта слънцето ни се бе усмихнало след неколкодневен мрак и по тази причина в чудесно настроение се отправихме на югоизток към Монтебело. Впрочем минахме покрай същата тази La Versa, за която споменах, само за да се уверим, че мащабите там са наистина внушителни. Източната част на Олтрепо Павезе е особено живописна: пътят се вие около хълмове и езера, лозята отново са навсякъде; накацали на немислими височини, пъплят малки тракторчета, които ги обработват. Изобщо - винарска идилия. В Италия наистина виното е навсякъде. След около два часа пристигаме в Ca'Montebello, още една семейна изба (<www.camontebello.it>). Посрещат ни Луиджи Скарани - баща, и Анджело Скарани син. Сигурно за никого не е изненада, че и те отглеждат основно пино, барбера, кроатина, италиански ризлинг, шардоне, мускат и др.

Това, което отличава вината им, е силната плодовост, а обяснението - ферментация при ниска температура. "Освен това, поясняват те, използваме и един особен вид въглероден филтър, същия, какъвто се използва в производството на зехтин, като идеята е да се спре внезапната ферментация", допълва Анджело. От 40 хектара произвеждат 250 хиляди бутилки спуманте (бяло и розово), бонарда (без коментар), тихо пино (с изумително наситени виолетови оттенъци), ризлинг и мускат, както и едно вино, за което пропуснах да спомена, а всъщност е задължително присъствие в порфолиото на всяка олтреповска изба. Нещо като розето напоследък у нас. Това е виното Sangue di Giuda (сангуе ди Джуда) или кръвта на Юда. Типологията му по D.O.C. квалификационната система е "сладко пенливо вино". Прави се от три сорта - барбера, кроатина и ува рара, и би могло да бъде много приятно със зрели сирена като пармиджано, каприно, отлежала гауда, горгондзола и т.н., ако е много добре охладено. Личното ми предпочитание е към по-непенливите версии на сангуе ди Джуда, но все пак е въпрос на вкус.

Самата изба е разположена на много красив склон, наоколо са лозята на семейството, заедно с тези на съседните производители. Малко по-нагоре на върха на същия хълм се вижда замък. Луиджи и Анджело не без гордост поясняват, че той е собственост на някой си господин Морати (същия, който е президент и на футболния клуб "Интер"), а по-надолу пък е къщата на Армани. Изобщо наоколо има доста кокетни вили, където жителите на най-дизайнерския град в света - Милано, отдъхват от върволицата модни ревюта.
Скоро идва време да се разделим с Ca'Montebello и не без прискърбие се отправяме към доста по-популярни дестинации и изби. Но за това - в следващия брой.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  Олтрепо Павезе

Реклама »