С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Близката Гърция

Любомир Бояджиев
01 Октомври 2007, 13:09
Share Tweet Pin it Share

Едва ли е нужно да се спираме по-подробно на връзката, която съществува от хилядолетия между виното и Гърция. Съвсем не случайно много историци описват земите на юг от България (без да забравяме променящите се през вековете граници) като родина на виното. Според древните гръцки поети отглеждането на лозя и производството на вино е било важна част от тогавашното ежедневието на местните хора. Историческото значение на виното за тези земи заедно с факта, че през последните години гръцкото винопроизводство коренно се променя, ни поведоха на една бакхусова обиколка из северногръцките винарски райони.

Разбира се, влияние оказа и присъединяването на България към ЕС, което значително улесни придвижването ни на юг от страната. Като прибавим и близостта на Северна Гърция, добрата инфраструктура и отношението на местните хора към виното, съвсем естествено е този географски район да се превърне за българските ценители в подходяща дестинация за винен туризъм.

В зависимост от географското разположение и почвено-климатичните особености съседите ни са ообособили осем отделни винени маршрути в Северна Гърция. За начало решихме да се спрем на най-източния от тях - "Пътят на виното на Дионисий". Освен това има и символика - Дионисий и Бакхус са всъщност един и същи бог на виното. След предварително уговорени по телефона срещи, се отправихме към шест доста различни като стил и обем винопроизводители.

Избрахме ГКПП Илинден, въпреки изключително досадното и бавно придвижване през Предела, тъй като първата ни среща бе в района на Драма. На север от Драма се издигат масивите на планината Пангеон или Пангей, важно място в култа към Дионисий. Според митологията Ликург, легендарният цар на едоните в Тракия прогонил Дионис и придружаващите го вакханки и наредил да се изкоренят всички лози. Страната на Ликург станала безплодна. Дионис наказал царя със слепота и лудост. В пристъп на безумие Ликург убил сина си, като мислел че подрязва лоза и за това престъпление бил изгонен в Пангеон, където го стъпкали диви коне.

Явно, че от тези митологични събития насам нещата доста са се променили, тъй като лозовите масиви край Драма и в подножието на планината ни най-малко не създават впечатление за неплодородна земя.
В тази част на Гърция традиционното съчетание бяло-синьо не се натрапва така на очи (освен тук там развятите гръцки знамена и ослепителния контраст между синьото на небето и белите облаци). Всичко напомня най-южните части на нашата родина.

Ktima Pavlidis

"Модерното мислене на новото поколение гръцки винари"

Първата изба от нашата винена обиколка бе Павлиди в Кокиногиа, на 17 км от Драма. Не е нужно да се минава през Драма, ако се идва от Гоце Делчев, тъй като на десетина километра преди града има отклонение вдясно за Кокиногиа. Избата, която се намира в подножието на планината Фалакро, е създадена през 1998 г. от Христофорос Павлидис, производител и търговец на мрамор, материал, който се намира в изобилие из целия район. Целта на Павлиди е да предлагат вина със собствен характер и едновременно да наложат гръцките сортове на международния пазар.

Общата площ на собствените лозя е 55 ха, като насажденията са разделени в Кокиногиа и Перихора. Лозята в Кокиногиа са разположени пред самата изба на терен с лек наклон и южно изложение, а червените глинести почви са много подходящи за отглеждане на местните сортове асиртико, агиоргитико, лимнио. Световноизвестните сортове са представени от совиньон блан, шардоне, сира, каберне, мерло и темпранийо.

Избата се намира в северния край на лозовите масиви в Кокиногиа, а внушителната искрящо бяла сграда се вижда от далеч на фона на кафеникавите склонове на планинския масив. Въпреки, че със строгостта на линиите си напомня за античен храм, постройката ни кара неволно да се сетим и за новия свят. Просторният вход ни отвежда в много семла, но стилна приемна с изчистен интериор, където по време на горещите летни дни човек се чувства като в оазис, а  освен това има и прекрасна гледка към лозята.

Посрещна ни енологът Никос Карацас, който сякаш бе събирателен образ на цяло едно ново поколение гръцки винари. Получил своето образование в Бордо, пътувал доста и натрупал богат за годините си опит, Никос ни изненада приятно с модерното си мислене, а и с вина в този стил. В приземното помещение, където прави впечатление безупречната чистота, са разположени  ферментационните съдове от инокс. Оттам виното се отвежда в подземната изба и при строго контролирани условия съзрява във френски бъчви. Под земята се намира дегустационната зала с минималистичен интериор. Всички вина, които опитахме бяха много плодови, впечатляващо свежи и концентрирани! Решихме, че ако новите гръцки вина са такива, Европейското вино няма от какво да се бои. Летвата ни оттук насетне бе много високо вдигната и не бе никак лесно някой от следващите производители да я достигне или прескочи.

Вината на избата се предлагат в две серии. Thema са купажните, а Pavlidis са сортовите. Ето някои от тях, които дегустирахме и които най-добре отразяват философията на производителите:

Thema бяло

Регионално вино от Драма, купаж от совиньон блан и асиртико. Виното съвсем очаквано пресъздава ароматния сортов характер на най-добрите совиньони в съчетание с интересни нотки на акациев цвят. Разбира се и цената съответства на качеството. (10 евро)

Thema розе

Pavlidis шардоне
Регионално бяло вино от Драма, 100 % шардоне. Плътно, комплексно, изумително концентрирано шардоне с приятна текстура и великолепен плодов завършек. (13 евро)

Pavlidis темпранийо

Регионално червено вино от Драма, 100% темпранийо. Много приятна смесица от типичните за сорта аромати на дребни червени плодове и сладкия характер на американския дъб. (20 евро)

66100 Kokinogia, Drama
Телефон: +30 25210 58300,
Факс: +30 25210 58310
info@ktima-pavlidis.gr

Wine Art Estate
"Виното е изкуство и ние го създаваме"

Не бе трудно да намерим пътя до следващата втора за деня изба - кокетното селце Микрохори (което буквално означава "малко село"), край Драма. Когато пристигнахме, заварихме усилена строителна дейност. Оказа се, че избата се разраства от другата страна на улицата, а двете части са свързани под земята. За съжаление не успяхме да я видим в завършен вид, но добихме представа как ще изглежда, когато и хотелската част за винени туристи бъде построена.

Избата Wine Art Estate е създадена през 1995 от Янис Калайцидис и Янис Пападопулос - инженер и архитект по професия. Когато поставят началото на това винено приключение, идеята съвсем не е била да правят изба. Чисто и просто Янис Пападопулос решава да вдъхне нов живот на семейното лозе в Микрохори. Виното обаче толкова силно увлякло двамата Янис, че скоро поели по пътя на сериозното винопроизводство. Че са се заели сериозно с виното става ясно веднага щом пред очите ви се изправи постройката на избата. По стените са окачени само част от грамотите и медалите, спечелени от вината на Wine Art Estate в национални и международни конкурси. "През тази година имаме 25 златни медали", с нескрита гордост сподели Янис Пападопулос, докато ни развеждаше из подземията на имението.

А че избата е свързана с изкуството се вижда не само от името й, а и от многобройните оригинални платна, послужили за създаване на винените етикети. Техен автор е известният художник Никос Караманолис, близък приятел на двамата собственици, който в работно облекло участваше в довършителните работи по новата дегустационна зала. Личното отношение на двамата собственици се долавя от всяко кътче в избата, а и двамата споделиха по най-непринудения начин "искаме хората да идват тук заради вината и да им се наслаждават".

Особено впечатление ни направи това, че освен на класическите сортове, типични за региона, те са се спрели и на двете италиански икони - небиоло и санджовезе. Обяснението е просто: двамата Янис са големи почитатели на супертосканските вина и великолепните образци от Пиемонт.

Wine Art Estate развива две свои марки вино. Едната е Techni Alipias, което на старогръцки означава "изкуство за премахване на тъгата". Вината от серията Techni Alipias (бели, розе и червени) бързо са си извоювали място на пазара и ако при първата реколта през 1996 Wine Art Estate пуска 3000 бутилки, през 2001 те достигат вече 100 000. Вината с етикет Techni Alipias се правят от сортовете асиртико, шардоне, сира, каберне совиньон и мерло. Високата серия вина на избата носи името Idisma Drios и означава "подправката (вкуса) на дъба", което е свързано с ферментацията на виното в дъбови бъчви в продължение на 6 месеца. Вината Idisma Drios се появяват през 1999. Две години по-късно на пазара със същата марка се появява и лимитирана серия (300 бутилки) от небиоло, реколта 1998.

Techni Alipias

регионално бяло вино
совиньон блан & асиртико, рек. 2006
Много нежен цвят и фини флорални нотки в носа, заедно с типичните за совиньона зелена праскова и грейпфрут. Свеж плодов вкус с отличен баланс - въпреки 13%-та алкохол виното стопи много обло и гладко до края. (около 10 евро)

Techni Alipias

регионално розе, рек. 2006
каберне совиньон & мерло & санджовезе & небиоло & сира
Забележително наситен, искрящ свелочерешов цвят. Много топъл нос с червени плодове и минерали. Отлично тяло, плътно и концентрирано с добра сладка част и балансиран завършек въпреки високия алкохол - 13,5%. (около 12 евро)

Techni Alipias
регионално червено
каберне совиньон/мерло, рек. 2005
Много наситен тъмнорубинен цвят. Пикантен характер на аромата с благородни акценти на сушен плод, костилка, кожа. Свеж вкус с добро тяло и дълъг, пикантно-сух край. (около 13 евро)

Idisma Drios
шардоне, рек. 2005
Наситен златист цвят със зелен оттенък. Много съблазнителен нос с нюанси на прясно изпечен хляб и масло, сладка ванилия и зрял тропически плод. Добре концентриран вкус с усещане за мекота, която остава и в дългия финал. (около 12 евро)

Idisma Drios

мерло, рек. 2005
Интензивен мастилен цвят с мек оттенък. На нос преобладават типични за сорта нюанси на сушена синя слива, заедно със сладки подправки и шоколад. Вкусът е с много добра структура и баланс, но най-важното - със собствен характер. Финалът е топъл, южен и галещ небцето (около 13 евро).

адрес: 661 00 Microchori, Drama
телефон: +30 25210 83626 / 57380
факс: +30 25210 83626
winepap@dra.forthnet.gr

Domaine Biblia Chora

"С професионализъм и изтънчен усет към детайлите"

"Вивлия Хора" сама по себе си е уникално явление не само в Гърция, но и в цяла Европа. Вината й без да се срамуват могат да се наредят до повечето от най-добрите световни образци. Освен това са и единствените (засега), внасяни у нас от всички производители, които посетихме.

Собствеността е разделена между двама гръцки енолози, което във виното горе-долу е съответно на това главният готвач на един ресторант да е в същото и собственик. Василис Цакцаралис и Вангелис Йеровасилиу са уайнмейкъри на всички вина, а те са наистина майсторски направени! За Василис вече бяхме разбрали от няколко места, че е изключително талантлив технолог с разностранни интереси. Имаме предвид не само модерния стил на виноправене, но също класически подход, нюх към експеримента и т.н. Вангелис Йеровасилиу, освен че също е много популярно име в гръцките винарски среди, притежава и още една изба, изцяло негова собственост - Domaine Gerovassiliou. Партньорските им отношения във "Вивлия Хора" обаче са дали забележителни резултати.

Избата е много красива и внушителна - спокойно можем да я наречем храм на виното. Постройката носи цялото очарование на класическите европейски винарни, а в същото време е построена с мисълта да бъде максимално удобна на винаря.
Въпреки, че за нас избите около Кавала и Драма се намират във възможно най-южната част на Тракия и Македония, от една друга гледна точка те са разположени доста на север. Интересуваме се дали правилото, валидно във виното, което гласи червени - на юг, бели - на север, е в сила и тук. Оказва се, че Вивлия Хора е по-скоро равноспоставена в сблъсъка бяло-червено. И все пак трябва да отблележим, че традиционният бял сорт асиртико е силно предпочитан от двамата гръцки енолози. На него са базирани най-добрите им вина, често в комбинация с класически бели сортове като совиньон, шардоне и семийон.

Аналогично на асиртико в червените вина е агиоргитико (ударението е на второто и). От традиционните червени в безупречните лозя на "Вивлия Хора" пък открихме сира, мерло и каберне совиньон. В разговора ни с Анегрет Стамос, експортен мениджър на избата, тя ни увери, че всички техни насаждения са биологично чисто и се отглеждат по традиционния начин от преди векове. Съвременните им методи в избата съвсем нямаше да са достатъчни, ако не бяха лозята - стройни редици с гъсто насадени (4 000 растения за хектар) лозички, абсолютно еднакви, сякаш са клонирани. Почвата на заобикалящите лозя изглежда толкова бяла, че първата ни догадка бе за варовик. Не се оказахме прави, почвата е глинеста и с червеникав цвят, а отдалеч изглежда бяла заради силно каменистия й състав.

Първите лозя на "Вивлия Хора" са засадени през 1998 година, а през 2001 година идва ред и на първия гроздобер, докато постройката е все  още незавършена. Днес вече повечето от тези лозя (общо 35 ха) са на 9-годишна възраст. Хората от избата се грижат и за други 10 ха на частни производители, предназначени изцяло за нуждите на "Вивлия Хора". При това няма място за компромис. Ако от избата преценят, че качеството на гроздето не е достатъчно добро или не съответства на техните изисквания за органично лозарство, те не го изкупуват, но собствениците нямат право да го продават на никой друг.
Казват, че вината им са на съответната цена, именно защото не допускат компромиси.

"На нас бъчвата ни струва 600 евро, плюс още 40 за транспорт и ги пълним три пъти. Две от нашите вина лежат само в нови дъбови бъчви, например, в продължение на 18 месеца, след това още година в бутилката, а времето също е пари", казва Анегрет. Тя е химик по образование и (както се досетихме от името) германка по произход. Сладкодумна и приветлива, тя с охота ни разходи навсякъде из избата. Сподели ни, че голямата й любов я довежда в Гърция и живее щастливо тук повече от 25 години.

Постиженията на "Вивлия Хора" са голям пробив за гръцкото винарство като цяло. Допреди броени години бяло от Гърция означаваше предимно рецина. Или други леки, посредствени бели и по-рядко червени вина. Напълно разбираемо от гледна точка на немислимите летни жеги. Асиртико за сметка на това е сорт, който се отличава с много високи киселини, нещо което в толкова горещ климат нито совиньон, нито семийон могат да осигурят. Ето защо се е наложил купажът между асиртико и совиньон и съответно семийон. В най-различни съотношения. Имат разбира се и чисто асиртико, което определено ни бе интересно да дегустираме.

Асиртико се асоциира с аромати на лимон, свежи треви  и по това напомня на совиньон блан. Двата сорта наистина се допълват отлично, затова бракът между тях е естествен. Докато асиртико все пак си е традиционен за гръцкия север, агиоргитико пък е типичен за областта около Немея в Пелопонес. По принцип за региона около Кавала от червените е по-типичен ксиномавро (не можем да не отбележим фонетичната прилика на сорта с нашия мавруд), но двамата гръцки енолози са предпочели по-южния, пикантен, комплексен и свеж агиоргитико. Свежи и плодови са вината, които те харесват и стилово се стремят към тях.

Вътре в избата, освен очакваната изрядна хигиена, всичко е наредено с фантазия и усет към дизайна. Дегустационната маса - масивна антика - прекрасно контрастира с футуристичните, почти въздушни столове от прозрачен плексиглас на фона на десетки бъчви строени в редици от всички страни на залата.

Първо дегустирахме розе от 100% сира. Според Анегрет сирата в лозята им е засадена само заради Василис и идеята му да направи точно това розе. Получил е звънливо, чисто, живо вино с чудни плодови нотки и чаровна теменужка. Опитахме един от специалитетите, които познаваме още от България - шардоне от последната реколта ферментирало в дъб. Прекрасните аромати на тропически плодове и добрата концентрация оставят усещането за плътност, но и мекота в устата.

Така стигнахме до звездата Ovilos, което също сме дегустирали, но от предходната реколта. Това е брандът, поставен най-високо в стълбицата на "Вивлия Хора". Съществува бяла и червена версия на Ovilos. Концепцията е видна: изявата на световните сортове на македонска земя да се съчетае с най-доброто от характера на местния сорт. Затова и двете вина са именувани "регионални от Пангеон". По-лесно ще го илюстрираме с купажите: белият Ovilos е 50% асиртико и 50%совиньон блан, а червения - 100% каберне совиньон. Впрочем бялото, рек. 2005, е носител на една от най-големите награди на списане Decanter, а освен това беше избрано от нас за вино на фокус в 86 брой на списанието.

Ето оценките на всички вина от "Вивлия хора", които са били дегустирани в "Бакхус":

Ovilos
рек. 2005
регионално бяло вино от Пангеон
Biblia Chora, Гърция
Сламестозлатист цвят и интензивен нос, в който доминират свежи аромати на босилек, джоджен, грейпфрут и подправки Хармонично, с добра свежест и структура. Във вкусовия аромат отново се долавят джоджен, босилек, смола и грейпфрут. Дълъг финал с билки.
85
23 лв.

Domaine Biblia Chora
совиньон блан & асиртико, рек. 2005
регионално вино от Пангеон, Гърция
Biblia Chora
Сламестожълт цвят с гланц. Интензивни аромати на нос сред които доминират трева, бяла праскова, лайм и зелен пипер. Свежо, меко и хармонично, със средно тяло, а във вкусовия аромат се долавят праскова, тревист акцент и лайм. Дълъг, плодов и свеж завършек.
85    1

Biblia Chora
шардоне, рек. 2005
регионална вино от Пангеон, Гърция
Biblia Chora
Изкрящозлатист, красив цвят с лимонен оттенък. Интензивни аромати на нос, в които се долавят ванилия, банан, сладък акцент на екзотични цветя, манго, опушено. Вкусът е мек, с леко до средно тяло и с приятни нюанси на ванилия, зряла праскова и подправки. Меко и бланасирано на финала.
84    2-2007

Areti
асиртико, н/р
регионално вино от Пангеон, Гърция
Biblia Chora
Светлосламест цвят с деликатен лимоненозелен оттенък. Интригуващ нос, в който се долавя зелена ябълка, мед и интересни землисти акценти. В устата е меко и хармонично с акценти на пъпеш, мед и горчив бадем. Пикантна горчивина и ядка остават в дългия финал.
83    1

64008 Kokkinohori, Kavala
телефон: +30 25920 44974
факс: +30 25920 44975
oinopedion@acn.gr

Vourvoukelis

"Предлагаме вина от типа нов свят, но с балкански характер"

Земите в Тракия, на юг от Ксанти са пропити от история, но освен това имат и богати традиции във винопроизводството. В околностите на Авдира, селище, което се намира по права линия на 20 км под Ксанти и малко над гръцкото егейско крайбрежие, вино се е правело още в древността. През византийската епоха Авдира и Марония доставяли вино на императорския двор и още по това време по тези земи се отглеждал памид (на гръцки - памити).

В края на ХІХ век лозята били унищожени от филоксера и местното население започнало да отглежда тютюн. Бежанците от Мала Азия и Източна Тракия, които се установили в този район, засадили малки семейни площи с лозя, но и те били на свой ред унищожени през 60-те години на ХХ век. Така до 90-те години земите останали пусти.

Обиколката ни из тракийските изби на Гърция ни отведе при един от сравнително младите производители - Вурвукелис.
Семейната изба се намира в Авдира. До там се стига много лесно по магистралата Виа Игнатиа от Кавала към Александруполис, като при Ксанти се тръгва на юг. Скоро достъпът до тази част на гръцката Тракия ще бъде улеснен от новия граничен пункт, който е предвиден над Ксанти.

В избата, която представлява нова, но много семпла постройка, ни посрещна цялото семейството Вурвукелис. След малко щяхме да останем приятно изненадани от простия и достъпен начин, по който тези хора говорят за виното, от непринудеността им.
В момента общата площ лозя в семейната изба достига 75 декара. През 1999 семейството на Никос и Флора Вурвукелис засаждат първите 25 декара с идеята да направят собствено вино, но също и да съживят прочутите от древността лозя на Авдира. Свежото лято със сухите южни ветрове и малкото дъждове предпазват от развитие на болести по лозята, което от своя страна благоприятства биопроизводството. Интересното за този район е, че земята се напоява естествено от водите, идващи от Родопите и морската вода по крайбрежието е с относително ниска соленост.

Лозята са разположени в околностите на Авдира, на север и на юг от селището, като се отглеждат сортове типични из цяла Тракия. Те звучат доста познато за българите: памид (памити) и мавруд (мавруди). Приликите обаче свършват дотук, тъй като климатът в района на Авдира позволява на тези сортове да узреят много по-добре и да развият по-пълно ароматните си и вкусови характеристики, а освен това достигат висок алкохолен градус. "Вината от памид и мавруд тук са леки и приятни за пиене", ни казаха Никос и Флора. Според нас има още какво да се желае, а и все пак те са производител едва в началото на своя път.
Първата бутилка на избата Вурвукелис е произведена през 2001 г. с името Roditis - Physis Ambelloessa. Това вино продължава да се предлага и сега, но с наименованието Thrakikos Roditis или "тракийски родитис". Родитис е сорт, който се отглежда из цяла Гърция, но произхожда от Пелопонес, научихме от домакините. Постепенно гамата от предлагани вина се разширява с появата на серията Lagara. Тя представлява червено вино от сортовете мерло, памид и сензо, и бяло от асиртико и шардоне. След Lagara се появява и серията Avdiros. Червените вина се правят от лимнио и сензо, розето е от памид, а белите Avdiros - от родитис и асиртико.

Подземното помещение на постройката е буквално издълбано във варовиковата скала, което позволява естественото поддържане на постоянна температура. За да бъде по-автентична атмосферата Вурвукелис са оставили част от скалата като стена на помещението. Подредените тук бъчви, в които отлежава виното, са от Южна Франция, защото според семейството, този вид дъб е най-подходящ за техните вина.

Годишно произвеждат 60 000 бутилки вино, а имат възможност за достигнат 120 000. Както споделиха обаче самите Вурвукелис, те са едва в началото и предпочитат да произвеждат по-малко като количество, но по-качествено вино. "Идеята ни бе да правим вино за хората в района на Ксанти, които го обичат", разказа ни синът на Никос и Флора - Йоргос, който е едновременно винен технолог и агроном, получил образованието си в Бордо.

Едно добро решение на семейната изба, тъй като хората в Северна Гърция са изгубили навика да пият вино и предпочитат да сядат на маса с чаша узо, ракия или рецина. Всъщност, самият Йоргос резюмира най-точно философията на това, което правят: "искаме да предлагаме вина от типа нов свят, но с балкански характер". "Вината са отражение на човека, който ги прави, защото той ги насочва към съответния аромат и вкус", допълни още Йоргос Вурвукелис. Хората от фамилията няколко пъти подчертаваха, че лозята им са все още много млади, най-старите са едва 8-годишни, а за да получат хубаво вино им трябват лозя на поне 12-14 години.

Avdera Xanthi
телефон: +30 25410 51580
факс: +30 25410 51937
info@domaine-vourvoukeli.gr

По време на обиколката, избрахме да се настаним в Кавала, заради стратегическото му разположение. Практически бяхме еднакво близо до всяка една от избите, които посетихме. В малкото свободно време, с което разполагахме използвахме да се разходим из старата част на градчето. Опитът ни показа, че най-добрите таверни се намират именно там, както и около малкото пристанище.

Типичната атмосфера за Гърция е уловена най-добре от едно от големите съвременни имена в световната литература, затова ще си послужим с цитат:
"...Залезът бе обагрил всичко наоколо в различни цветове, сякаш на небето се бяха разплискали всевъзможни бои. Въздухът бе така наситеносин, че този цвят сякаш с всеки дъх се разливаше по белите дробове. Заблещукаха дребни звезди. Местните хора се бяха навечеряли и, нетърпеливи да дочакат настъпването на късния летен залез, бяха наизлезли да се поразтъпчат. Семейства, съпружески двойки, приятелски компании се разхождаха недалеч от пристанището. Нежен мирис на море - такъв е той в края на деня - обгръщаше улиците, по които крачехме. Отдясно имаше ред магазини, малки хотели, ресторанти с маси по тротоара. В малките прозорци с дървени капаци блестяха уютни жълти светлинки, от радиоприемниците се лееше гръцка музика. Отляво бе морската шир. Тъмни вълни се разбиваха тихо в кея..."
(Откъс от книгата "Спутник, моя любов" на Харуки Мураками, ИК "Колибри" 2005)

Tsantali

"Възраждането на една традиция"

На следващия ден се отправихме на запад към Агиос Павлос, където се намира централата на гиганта Tsantali. Прекосихме Халкидики в основата на трите ръкава и след около четири часа по изключително живописен път, който се виеше между чаровни селца, стигнахме до западното крайбрежие на Касандра. Излязохме на магистралата на юг от Солун и веднага почуствахме разликата между спокойствието на планинския път и натоварения летен трафик. На около 30 км югоизточно от Солун от ляво на пътя се вижда сградата на Tsantali. Трудно е да я пропуснеш, защото е внушителна.

Препоръчваме ви внимавате обаче, защото входът е откъм локалното платно. Отдалеч прави впечатление искрящо бялата фасада, съвсем естестествено със син фирмен надпис. Въпреки известното закъснение, Кристина Лабриду, представител на компанията, ни посрещна ведро и усмихнато. Без да губим време я последвахме из лабиринта от дегустационни зали, помещения за отлежаване и дестилационни. Едва ли е възможно да опишем в няколко реда какво представлява империята Tsantali. Това, че мащабите на производство са огромни ни стана ясно още преди да научим конкретните цифри, докато съзерцавахме хилядите бъчви с вино.

Tsantali е най-големият винопроизводител в Гърция не само по площите с лозя, но и по количеството готова продукция. Компанията присъства на пазарите на 48 страни по света. В Гърция има общо пет винарски изби, но основната се намира в Агиос Павлос. Останалите четири са в Рапсани, в подножието на Олипм, в Науса (Македония), в Марония (Тракия) и на Атон. Всички те могат да бъдат посетени, но с предварителна уговорка.

"Вината от всяка една от тези области си имат свой собствен характер и се правят още в лозята", ни каза Кристина, "всеки сорт грозде си има особености и в съчетание с особеностите на съответния тероар се получава вино със свой облик".
Освен вино, в Агиос Павлос се произвеждат узо и ципуро. Известно е, че в България името Tsantali е популярно като една от най-продаваните марки узо, но е важно да се подчертае, че те са най-големият винопроизводител в Гърция.

Историята на Tsantali започва през 90-те години на ХІХ век. Още по това време едноименната фамилия произвеждала вино и узо. Истинският създател на империята обаче е роденият през 1913 г. Евангелос Цанталис. През 1945 г. той построява винарната в района на Солун и много скоро се превръща в най-големия производител на узо и вино в Гърция. Седалището на компанията, както и основната изба и дестилерия се намират в Агиос Павлос, откъдето днес Tsantali се управлява от третото поколение на фамилията.

Вярно, че размерите на Tsantali са изумителни, но не това ни впечатли най-силно. Едва ли някой се е досещал, че между производител от такъв мащаб и Света гора може да има нещо общо. Връзката между тях обаче, е много тясна: най-престижните вина на Tsantali се правят именно там, в земите на руския манастир "Свети Пантелеймон". Основан от руски монаси през XI век, той е признат като самостоятелен манастир през 1167 г. По време на османското господство в Гърция, манастирът запада и през 1730 г. в него са останали само двама руски и двама български монаси.

През 1765 г. манастирът е преместен по-близо до морския бряг и под покровителството на руските царе е напълно възстановен и разширен. По площ и населеност той става най-големият манастир в Света гора, подслонявайки 1 446 монаси през 1903 г. и повече от 2 000 - през 1913 г.

На 20 км от "Свети Пантелеймон" се намира метохът "Кормилица", чиито земи с лозя и маслинови дръвчета изхранвали манастира през вековете. Оттук идва и името на метоха - "Кормилица", което на български означава кърмачка. След революцията през 1917 г. "Свети Панталеймон" и метохът западнали. В началото на 70-те години, когато Евангелос Цанталис посетил Света гора, той заварил само 20 монаси в основния манастир, вместо 1000, и едва двама в "Кормилица", вместо 200. Градините били запуснати и превърнати в джунгла. Той решил, че трябва да възстанови насажденията каквито са били в най-добрите им години и така Tsantali възраждат всички лозя. Маслиновите дръвчета си остават и в момента наброяват 24 000. Възстановени са и сградите, които били в окаяно състояние. Първата реколта вино от Света гора е от 1975 г. Любопитно е, че виното от Света гора "Агиоргитикос инос" е първото регионално вино (vin de pays), официално признато от ЕС. Това е и най-добре продаваното вино на Tsantali в цяла Гърция.

Избата не напразно се гордее най-вече с тези вина, защото те идват от лозя, в които индустрията има минимална намеса. А сред всички тях най-ярко изпъква серията "Кормилица". Тя включва три ограничени партиди вина: две червени от сортовете лимнио и каберне совиньон и едно бяло от асиртико и шардоне. Флагман на серията е червеното вино "Кормилица Gold Collection 2000", от което има едва 5450 бутилки! Очаква се да бъде предлагано и в България, в ресторанти и скъпи магазини (не за друго, а защото цената на виното е 350 евро в Москва). През април 2007 г., на официална церемония в тронната зала на Кремъл вината на Tsantali "Кормилица" са удостоени с титлата "официален доставчик на Кремъл". Това е виното, което се сервира на всички официални приеми давани от руските държавници.

Дегустацията в Tsantali:

Maronia Vineyard Mavroudi
Регионално вино от Тракия
мавруд
Виното е с черешовочервен цвят и без да е кой знае колко сложно или впечатляващо, то е приятно за пиене за всекидневната трапеза. Вкусът има растителен характер и е сухо на финала (7 евро цена за дистрибутор).

Rapsani
Регионално вино резерва от Рапсани, подножието на Олимп
34% ксиномавро, 33% красато, 33 % ставрото
Красато и ставрото могат да се намерят само в Рапсани. Елегантно вино с плътен рубиненочервен цвят, сочен вкус на касис и малко ликорис. (5,50 евро)
 
Metoxi

Регионално вино от Атон
60 % каберне совиньон, 40 % лимнио
Плътен червен цвят с плодови нотки и подправки. Осезателно е присъствието на кабернето във вкуса, който се отличава с нежни танини и фини тонове от дървото. (8 евро)

Tsantali Sauvignon

Регионално вино от Халкидики
Светложълт цвят със свеж акцент на праскова и ананас, и нотки на зелен пипер. Свеж, сравнително къс послевкус.

Ambelonas Tsantali
Регионално вино от Халкидики
Совиньон блан, асиртико
Светъл сламест цвят със сочни аромати на праскова и полски цветя. Средно тяло с тропически плод и цитрус в свежия финал. (3-4 евро)

Tsantali
630 80 Ag. Pavlos - Halkidiki
телефон: +30 23990 76100
факс: +30 23990 51180/ 23990 61466
sales@tsantali.gr

Apostoli
"За да правиш вино е нужно малко самочувствие и много ентусиазъм"


Апостолис е избата, която се намира най-близо до България, буквално на няколко километра от границата. Но се оказа най-трудна за намиране. Тя всъщност представлява семейната вила на едно гръцко семейство от Серес и се намира в селцето Абели Серон на 20 км от града в югозападна посока, където според нашите домакини лозарството е традиция от векове. И наистина в много отношения избата е смесица между домашно правене на вино за нуждите на едно домакинство и комерсиализация.
Приехме, че избата е търговска, защото собственикът й ни увери, че вината му се продават в супермаркетите на Серес, при това с голям успех. Освен това тя е сертифицирана по НАССР и по ISO 9001, както е отблеязано и на етикетите на четирите вида вино, които "Апостолис" произвеждат.

"Апостолис" ни удиви по две причини. Първата - никога досега не бяхме чували някой да си признава така въодушевено, че използва чипс във винарството. А втората е, че с достатъчно голям ентусиазъм едно семейно лозе и ваканционна вила могат да се превърнат в комерсиална изба.

Всичко изглежда много мъничко и ново. Фактически към вилата е пристроена складова част, където единият от собствениците - Апостолис, е разположил няколко съда от неръждаема стомана и преса (останалите трима са съответно неговата съпруга и двамата й братя). Фамилияти ползва услугите на външен енолог. Подземното помещение е запазено за бъчвите и представлява нещо като битова дегустационна. Както разбирате съвършено стандартна микроизба. Лозята са основната причина вилата на това семейство да се превърне в малко производство. Те наследяват лозя, които отглеждат традиционно, по екологично чисти методи. Съответно се е появила необходимостта да преработват собственото си грозде и така постепенно са се запалили за виното.

С помощта на финансиране от европейските фондове купуват техника, бъчви и построяват халето, където ферментира вече трета реколта от вината им. Общо продукцията им е не повече от 25 - 30 000 бутилки червено и бяло вино, а също и малко над 3 000 петлитрови bag-in-box опаковки. Освен това дестилират и малко ципуро (гроздова ракия) - между два и три тона. Бялото им вино се продава под търговската марка "Висалтикос" и е кръстено на местността Висалтия, доколкото успяхме да разберем - свързана с Александър Македонски. То е купаж между шардоне, совиньон и самоски мускат. Има и червено вино "Висалтикос", смес от сензо по каберне совиньон, средно сладко. "Дакри Харас" е сензо, каберне и мерло и означава буквално "сълзи от радост".

Обясниха ни, че има символика и е посветено не само на радостните сълзи, които човек пролива когато е щастлив, но и на сълзите на лозата, които тя отделя, когато я режеш. Това е виното, в което слагат чипс, както ни обясниха още в началото, при това не без известна гордост. Най-високо поставеното в тяхната лична класация вино се нарича "Ерифили" - древното име на богинята Атина. То е посветено на съпругата на Апостолис, чието име е Атина и е купаж от каберне и мерло, отлежало 12 месеца в дъбови бъчви.

62054 Ampeloi Serron
телефон: +30 23220 20830
факс: +30 23220 20830
info@ktimatapostoli.gr

След тази обиколка из винарските райони на най-близката до нас Северна Гърция, не ни оставаше нищо друго освен да се отправим обратно и да се опитаме да сложим ред във впечатленията, мислите и картините, натрупани през последните три дни. Пожелахме си и българското вино да заплени гръцките ценители, така както някои от вината, които открихме по пътя на Дионисий, очароваха нас.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  Гърция

Най-четени статии // за Септември

Реклама »