С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Вина

Никола Гюзелев: "Не съм живял единствено за изкуството на този свят"

Веселина Маринова
01 Ноември 2007, 18:36
Share Tweet Pin it Share

Изкуствата
"От дете хванах моливите и четките и живеех с идеята да стана художник. Така съм се родил, с тия две дарби. От малък и пеех, и рисувах. Баща ми ме научи, още от невръстен да разчитам нотите, преди да се науча да чета. Разучавахме една песен, която до ден днешен знам: "Край гората път извива, а край пътя сам сама сребърни струи разлива белокаменна чешма."
Бях толкова малък, че питах баща си какво е това пискром. А то било "над чешмата надпис скромен. Десетина години по-късно се влюбих в операта и първата ария, която разучих беше монологът на Борис от "Борис Годунов".

Намерих ноти и с цигулката (защото свирех и на цигулка - баща ми беше много влюбен в музиката и свиреше прекрасно на цигулка), я разучих. Постепенно разучих всички арии за бас и баритон и ги пеех в салона на софийското 20-то училище: Княз Игор, Иван Сусанин, какво ли не. Когато обаче завърших гимназия на 18 години, влязох в Художествената академия. Но така и не престанах да пея. Бях дълго време солист в академичния хор и съм изпял поне 20-30 песни, арии и какво ли не. Междувременно станах и оперен певец.
Не съм преставал да рисувам никога, но започнаха да си пречат двете изкуства. После, докато пътувах и пеех, рисувах непрекъснато - по хотелите, по репетиции. И досега понякога рисувам, но по-малко. Предимно съм портретист."

За бохемството, виното и добрата храна
"Дали съм бохем, не зная. Зависи какво разбирате под бохем. Защото бохемите от едноименната опера умират от глад. Аз никога не съм гладувал. Но иначе сред приятели, на маса, се чувствам прекрасно. Отначало ми беше наум да ви кажа, че сте сбъркали адреса. Защото пък изобщо не съм чревоугодник. Каквото ми сложат, съм доволен и ям много малко, даже ми се подиграват. Е, у дома компании колкото щеш са се събирали, а и сме се веселили къде ли не. И ми е приятна културата на масата. Но не си угаждам сам, не си правя специални ястия, нито си поръчвам да ми донесат нещо специално - не. Скромен съм в това отношение. Винаги обаче съм пил през живота си, и най-вече вино съм пил. Само че изобщо не съм вманиачен. Срамно, но аз, който ценя високо червеното вино, не съм се интересувал никога твърде много от сортове, марки - не ги разбирам. Има хора, които учудват с познанията си - аз не съм такъв.

Естествено разбирам, когато виното е хубаво и когато не е. А също и когато храната е качествена. Все пак не ме ангажират мисловно тези неща прекалено много. Мога да мина скромно. Мога да бъда и разточителен, при случай. Но съм далеч от китайския император, заради когото измислили толкова нови ястия, понеже никога не искал да повтаря едно и също. Разбира се, разнообразието не е лошо нещо и аз държа на това. Но обичам прости манджички.  Е, ако има хайверче да си намаже човек, обичам. И сьомга обичам, няма да отричам.

Спомням си един път с италиански колеги говорихме за готвене и аз се изфуках, че мога да пържа пържоли. И един от тях каза: "Да, голямото готвене - две минутки от едната страна, една от другата..." Но мога да правя хубави салати, тук съм добър наистина. Някак си умея да омешвам и съчетавам нещата добре и винаги са ме хвалили. И някой път решавам да си направя, ако са останали в хладилника шунчица или луканка в тиганче, отгоре чукам 2-3 яйца, лучец, чесънец и готово. Така че въобще не съм кулинар, нито чревоугодник."

За Никола Гюзелев са снимани два пълнометражни документални филма и пет игрални новели по най-емблематичните му роли: Атила, Дон Базилио, Борис Годунов, Досифей и Филип. Режисьор на всички тях е Христо Христов, а директор на продукция - Галя Тонева. Именно тя беше така любезна да ме свърже с големия ни оперен певец. Докато снимали в Рим, Катания и другаде в Италия, "Кольо", както го наричат те, ги водел по незабравими за тях кръчми. Тя си спомня едни невероятни флорентински стекове в римски ресторант, който бил любимо място на Гюзелев.

"Вчера разправях на някого: когато бях малък знаех само кюфтенца, пържолки и краставички. Даже домати не ядях. А баща ми беше градинар и сам произвеждаше. По-късно тръгнах по света и все ми липсваха тези храни. В началото не обичах италианската паста, а сега едва ли не ми е любима. А много обичам и хубавата китайска храна. У нас, между другото, я правят не лошо.

Но според мен най-страхотната кухня на света, е японската. Тя е изключително лека, фина и рафинирана. В днешния глобален свят навсякъде можеш да намериш всякакви ресторанти.  Дори в София, а да не говорим за Москва например, която е станала невероятен град. Или пък за Лондон, където китайска и индийска кухня присъстват от векове. В Лондон съм ял най-вкусната китайска храна. Но в самия Китай не съм бил.

Нашата кухня също има какво да предложи - много е богата. Спомням си, бяха ми на гости едни французи - хора на високо културно ниво. Бяха ги водили в Боровец по Нова година. После ги поканих тук на вечеря, Петър Ступел ги доведе. Имах една леля Пенка, която готвеше фантастично. Долу имам изба и хладилник за дълбоко замразяване. И купувах прекрасни месища - бутове, филета, всякакви. Тя пък замразяваше зеленчуци и всичко друго, каквото й трябва. И посред зима беше приготвила страхотно кьопоолу, печени чушки с вкус на току-що опечени, и един така хубаво опечен бут... И не знам още колко си вкуснотии на масата.  Съпругата на този композитор отиде пети път да си пълни чинията. Започнахме да я будалкаме, а тя казва: "Ми ние умряхме от глад в този Боровец. Най-после да си хапнем вкусно."

На сцената без фетиши
"Работата на оперните артисти не изисква нищо специално по отношение на храненето. Всеки се оправя както му е удобно, както иска или както му е препоръчано. Аз обядвам нормално, почивам си следобед и отивам в театъра. Чак след спектакъла вечерям. Някои артисти си носят я малко уиски, я малко конячец, я вино и си подпийват в гримьорната за кураж. А пък аз като тръгна за театъра, ако има как дори чантичка не си нося, ей така с празни ръце вървя. Някои мъкнат багажи, нареждат снимки на огледалото в гримьорната си, бохчички си слагат, фетиши разни за кадем, мадони, създават си атмосфера. Италианците в това отношение са много силни. Католическата църква ги е привикнала, ако не за друго, поне формално лицемерно да го правят.

Истината е, че никак не ми се пътува. Никога не ми се е пътувало. Пътувал съм по задължение. Не знам, ако не бях оперен артист и нямах възможност да пътувам, сигурно щях да изгарям от желание да пътувам. Но не съм любител. Къде ли не съм ходил. Професията ни е трудна, наистина. Не само заради пътуването. Операта е може би най-комплексното изкуство. Трябва да имаш всички сценични качества, плюс всички музикални, дума, текст, логика на речта, какво ли не... Неслучайно на пръсти се броят големите оперни певци. Иначе е пълно с изпълнители.

Животът - грозен и красив, материален и духовен
Материалният свят тук, с който съм се заобиколил, не е грозен. А аз почти не излизам. Само, когато крайно ми се налага. Другият свят не ща да го гледам. Стига ми и малкото по телевизията. Само по бул. "България" като се спусна, ако не съм излизал една седмица или повече, виждам друг град - то е нещо страшно. Строим. Само че освен къщи, какво друго сме вдигнали през последните години? Някой да е построил някъде ново училище или опера?

Иначе всеки устройва живота си както може. Това, което имам аз, е една хубава къща. Слава богу навремето успяхме да я направим с голям зор. В нея има предимно картини, снимки и това е. Не става въпрос за разкош, а за удобство. За този дом, голяма заслуга има арх. Богдан Томалевски, който в добрия смисъл на думата, си остави ръцете. Разбира се, и аз участвах. Всичко съм внесъл от чужбина, дори материалите. За малко да внеса и тухли, понеже нямаше нито тухли, нито керемиди.
На преден план в моя живот е било духовното. Най-много ме е занимавало изкуството. Даже ми е недостатък, че никога не съм умеел да администрирам нещата си. В много ситуации съм се държал като глупак.

На колоната на Хан Омуртаг в Търново пише: "Човек и добре да живее, умира..." Ето това е.
Но аз съм удовлетворен от моя живот. Е, имало е трудни моменти, както и неща, за които съжалявам и до ден днешен. Идва ти наум, размисляш се, после заспиш и ти мине всичко...

А  като оперен артист съм създал неща, които малко други хора са постигнали - като диапазон на роли, качество на изпълнението, постижения, оценки на критика, на публика. После аз не съм живял само за изкуството на този свят. Живял съм си и живота, и виното съм си пил, и храната съм си ял, и семейства съм създавал, и днес имам и внуци."

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  Никола Гюзелев

Реклама »