С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

gallery_video_1_2149_1.flv

Веселина Маринова
28 Август 2008, 13:57
Share Tweet Pin it Share

Любовна история с щастлив край на италианския крал Виторио Емануеле ІІ е в основата на имение то Fontanafredda, чиито вина се появиха у нас в края на миналата година.
Огромното разнообразие пиемонтийски вина и разумното съотношение между качество и цена са се превърнали в традиционни характеристики на избата на "студения извор", която от известно време смело натиска педала към висока класа и качество.
Постоянството й това лято доведе до важно признание: Fontanafredda бе обявена за една от 100-те най-добри винарни за 2008 г. на сп. Wine&Spirits - втори голям успех, след като миналата година нейното Briccotondo Barbera d’Asti 2006, с цена 9 евро, беше оценено от Wine Spectator с 90 точки и включено в класацията 100-те най-вдъхновяващи вина. Най-голяма гордост на избата обаче си остава топ баролото от линията Le Vigne.

От кралски лов към винена индустрия
Вино за крале, кралят на виното - така наричат древното бароло, прелъстителното мускулесто вино от Пиемонт, което в най-добрите си проявления може да отлежава десетилетия, придобивайки все по-сложен и удивителен аромат.


Бароло и барбареско, двете най-известни пиемонтски вина, се правят само от 100% небиоло. Към тях, като DOCG вина, има изискване за отлежаването - три години за бароло и две за барбареско, като една от тях е задължително в бутилка. На пазара обикновено излизат съответно на 4-та и на 3-та година, а ако са Riserva, отлежаването се удължава с още две години. Бароло и Барбареско са две неголеми зони, кръстени на едноименни села. Те се намират в областта Ланге, където най-големият град е Алба. Бароло е югозападно, а Барбареско североизточно от града. С висшето си училище по винарство Алба е академичният център на винарската индустрия в Пиемонт.
 

Историята му през тази година прави 130 години. Някога бароло е било виното на Виторио Емануеле ІІ - крал на Пиемонте, Савоя и Сардиния, първият монарх на обединена Италия. Той обичал лова, и специално място в сърцето му заемала ловната вила Fontanafredda (или "студен извор"), скрита сред горите и лозята на Ланга, където се прави знаковото бароло.
През 1858 г. кралят откупува земите и вилата и прави тук своя резиденция, която може да се види и до днес - сред многобройните меморабилии на Виторио Емануеле II се пази дори един негов велосипед без спирачки.
Първородният син на краля - граф Емануел Гериери - наследява цялото имение.  Влюбен във виното и добър негов познавач, през 1878 г. графът изкоренява голяма част от горите и засажда лозя с небиоло за бароло. Така се слага началото на "Мирафиори Вини Италиани" - първото име на винарната., която постепенно става най-големият производител на бароло.
Подобно на други европейски индустриалци с хуманистични идеали от същата епоха, граф Гериери строи производствена част и домове за всички служители. Тук, за разлика от други места, този социален експеримент се оказва малко или много успешен. Във всеки случай избата се запазва в този вид до днес и е единствената в Италия, построена по индустриален образец от XIX в.
В къщите за работещите живеят 20 семейства. Сред тях е и Енцо Агреста, експортен мениджър за България и Източна Европа, който е убеден, че това е привилегия -  живеейки тук, човек се усеща част от историята и битието на забележителната изба.
През годините "Мирафиори" се развива много успешно и може би и досега щеше да се нарича така, ако наследникът на графа не изоставя винарските дела заради политиката. През 1931 г. той продава цялото имение на най-големия си кредитор, банката  Monte dei Paschi di Siena (най-старата банка в света, основана през 1472 г.), а името на компанията е купено от друга изба. Новите собственици кръщават винарското имение на студения извор на територията на имението - той съществува и до днес, ограден в дъното на парка.

Където витае духът на миналото
Наричат "Фонтанафреда" borgo (значи град), а също и tenuta (или имение). Всъщност тя е и двете. В неделя, стига да не е гроздобер, тук цари пълна тишина, смущавана от време на време само от виковете на капризен паун - местния талисман.
Една от сградите днес е хотел - Foresteria delle Vigne, в който стаите са кръстени на лозята - La Rosa, Gallareto, La Lepre, La Delizia... Изглежда, като че нищо не е променено. Просто миналото се поддържа с любов.
Преди две години за зимната Олимпиада в Торино "Фонтанафреда" се сдобива и с модерен винен бар и огромна тераса с гледка към част от лозята.   В пълната тишина е малко трудно човек да си представи, че по време на събитието през 2006 г. барът се е късал по шевовете си от партита - избата тогава е официален спонсор на олимпиадата.

Ако измерваме в грозде и вино
"Фонтанафреда" е част от Сералунга ди Алба, едно от 11-те селища, които произвеждат бароло. Имението притежава 100 ха лозя по хълмовете, които го обикалят като извит гръбначен стълб. По-голямата част от лозята са засадени с небиоло за баролото, но има и доста барбера, мускато и долчето.

Останалите пиемонтийски вина носят имената на сортовете, от които са направени - барбера, долчето или москато. Ако към сорта е прибавен и районът (например Barbera d'Alba), значи, че идват от контролирана географска подобласт. Барбера е особено популярен сорт за ежедневни червени вина, особено ако идва от Асти, Алба и Алесандрия. Тя дава тъмни, танинови, понякога доста свежи вина с аромат на синя слива - идеални за тежки, силни храни. Един от съперниците на барбера сред другите местни звезди е долчето - меко и загладено там, където барберата понякога хапе, с изключителен баланс между свежест, плодови аромати, плътност и пикантна горчивина.
 


Твърди се, че граф Гериери е този, който представя виното на широката публика - до преди него то е достъпно само за кралското обкръжение. "Мирафиори" става първият износител на бароло, а сега "Фонтанафреда" изнася вино за 45 страни в света. Историческата роля на компанията е придобила с годините сериозни икономически измерения в района. Нейната поява на нови пазари обикновено прокарва път и за останалите пиемонтийски производители.  
Fontanafredda e считана за малък производител на асти спуманте. Нейните три милиона бутилки годишно са малко, в сравнение с производството на гиганти като Martini&Rossi например.
Но днес компанията произвежда 10% от цялото бароло на Пиемонт. Това  може да не звучи впечатляващо, но е - винопроизводителите в зоната притежават средно едва по 2-3 хектара земя.
Собствеността в Бароло е много разпокъсана - 1300 ха (13 000 дка) лозя са разпределени между 1000 лозари и винари. Собствените лозя на "Фонтанафреда" осигуряват едва от 8 до 10% от виното, а останалите 90% идват от около 600 производители на грозде (не само за бароло, а и за барбареско, както и мускат, долчето и др.), с които поддържат взаимоотношения поколения наред.

В "Катедралата"
Обиколката на производствените помещения на "Фонтанафреда" е като спускане в кладенеца на времето - модерните технологии са навлезли донякъде, но на места отстъпват на традиционните техники и оборудване.
Упойващото ухание в избата за отлежаване идва от дъбовите бъчви (словенски и френски дъб в почти равно съотношение), в които отлежават бъдещото бароло и останалите вина.
Много от по-малките бъчви се използват за белите вина, които ще се превърнат в сухи пенливи. Ферментацията на червените е традиционна - във високи винификатори с мацерация с твърдите части, за извличане на багрилни вещества от гроздето. Никой не знае как ще се отразят най-новите техники на винификация върху традиционното бароло.


Повечето бели вина на основа на мускат (или москато) се използват за направата на естествено пенливи вина - спуманте и фризанте (най-вече около Асти). Вина, на базата на сорта кортезе, каквото е Gavi, да речем, или Colli Tortonesi, както и Alto Monferrato стават все по-популярни не само на полуострова, но и по света.
 

На две нива под земята е историческият център на подземния свят на Фонтанафреда, "Катедралата". Името, което са дали на най-високото помещение за отлежаване, обобщава отношението към виното в тази изба.
Най-големите кръгли бъчви от 140 хл са от словенски дъб, според старата пиемонтска традиция но тенденцията е да се заменят с френски дъб. Върху бъчвите с бъдещо бароло пише NEBIOLO DA BAROLO. По закон виното не може да се нарече бароло дори тук, преди да е отлежало две години в дъб, а после още една в бутилка.
Бароло е вино с пословичен потенциал за отлежаване, но разбира се това зависи и от качеството на реколтата. За превъзходната рек. 2000 например се счита, че виното ще бъде в оптимално състояние след 8-10 години. Енолозите обаче допускат, че ще има още около 25 години живот.
Във винотеката си "Фонтанафреда" пази малки количества бароло от преди 50 години, специална резерва от 1958 г. за продажба. Други големи реколти са 1961,1964,1967,1971, 1974, 1978, 1982, 1985, 1989 - всички с проверени и гарантирани бутилки от главния технолог Данило Драко.
В крайна сметка 130 години са горе-долу историята на модерната българска, а и на други европейски държави.
С усилия за социално инженерство в историята, и с вина, които отлежават колкото цял един човешки живот, нищо чудно "Фонтанафреда" да напомня държава. При това - със своя собствена религиозна деноминация. С един бог - Бакхус.


Пиемонтийският предприемач Оскар Фаринети, собственик на качествената и луксозна верига хранителни супермаркети Eataly със седалище в Торино, и неговият партньор Лука Бафиго Филанджери, станаха преди два месеца мажоритарни собственици на "Фонтанафреда", с по 32% за всеки от тях. Останалите 36 % са собственост на фондация Monte dei Paschi di Siena, която има мажоритарен дял в едноименната банка. Компанията е оценена на 90 млн. евро.
От избата изказаха мнение, че за тях промяната е положителна и това ще доведе до нови инвестиции. "Оскар Фаринети е тясно обвързан с най-добрата храна и виното, както и с традициите на Пиемонт, и ще се стреми да превърне историческото имение в едно от най-класните винарски шата на Европа. А от друга страна стои гаранцията на банката", заявиха те.
"Изправени сме пред голямо предизвикателство", казва Маринела Майорано, експортен мениджър на "Фонтанафреда", "Искаме да бъдем модерни, но и много характерни и пиемонтийски. Светът е пълен с какви ли не вина, а има и свръхпроизводство. Единственият начин да вървим напред през следващите години, е да запазим самоличността на бароло - да го познаваме до съвършенство, да усвояваме нови техники, да изучаваме лозята, ферментацията, да правим експерименти, но с много ясна идея за нашата самоличност."
 


Няколко вина на "Фонтанафреда" на българския пазар, дегустирани в "Бакхус":

FontanaFredda Pinot Brut


FontanaFredda Blanc de Blancs Piemonte Spumante

FontanaFredda d'Asti  

Premium Rose Brut

Brachetto D'Acqui

Gavi FontanaFredda  


Briccotondo

Share Tweet Pin it Share
6 Коментара
  • Anonymous
    cialis
    12, 04, 21 Юли 2009, 12:04

    UfdEjx umvylpmo mqjervkq barpkguu

    !
  • Anonymous
    comprar cialis
    12, 04, 21 Юли 2009, 12:04

    cGGJy1 haonxuym fpvngugm miiwxfwv

    !
  • Anonymous
    cialis
    12, 04, 21 Юли 2009, 12:04

    RA9GN5 tbcqihaa ifrgwzlo gmnkokbh

    !

Най-четени статии // за Септември

Реклама »