С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Всички говорят за Галина Нифору

Ани Коджаиванов
20 Май 2013, 13:30
Share Tweet Pin it Share

 След няколко дни в София започва събитие, което само преди няколко години всеки би определил като невъзможно - Балканският винен конкурс събира избите от един регион, който рядко успява да пресече многобройните си граници и да направи нещо заедно. И все пак това се случва, даже втора година. Този нелесен успех трябва да е постигнат от някой с много амбиция и разбиране – не само към виното, но и към хората, които го правят, би помислил човек, и жената зад него е точно такава. В българския, а вече сигурно и в балканския винен свят едва ли има много хора, които да не познават Галина Нифору. 

Тя е жена, която прави впечатление. С ред неща, и може би най-много с излъчването си на човек, който е свикнал да успява. Тя обяснява това със собствената си убеденост в нещата.  

Ако така си настроен, ще видиш чашата по-скоро като пълна, е философията на Галина Нифору. Чашите, които тя вижда празни в своя живот, изглежда, по-често са от изпито вино, отколкото метафорични. Успехът я обгражда отвсякъде – считана е за един от добрите специалисти в България по винен маркетинг, кариерата й е минала през някои от най-добрите нови български изби и сега е собственик на консултантската компания "Оинорама", председател на новосъздадената Българска асоциация на износителите на вино и организатор на Балканския международен винен фестивал и конкурс. 

Нагласата, че трябва да вярваме, вместо само да се оплакваме, помага на Галя Нифору да балансира между многобройните си професионални задачи, които тя успява да превърне в удоволствие.  Тя изброява целите, които вижда пред себе си, с апетита, с който гладен човек чете меню. "Да споделя професионалния си опит с колкото може повече изби чрез консултантския си бизнес. Да подпомогна износа на качествено българско вино на добри пазари като част от асоциацията. И да работя за нов регионален имидж на балканските вина, защото вярвам, че виното е мост между държавите, а ние на Балканите имаме с какво да се гордеем и трябва да направим така, че и другите да го оценят."

Интересът на Галина Нифору към виното е свързан с детството й и е семейно наследен. "Аз съм от Стара Загора, но семейството ми е от Чирпан, където притежавахме и лозе. То беше голяма страст и хоби на баща ми, която се предаде и към мен и някак естествено дойде решението ми да уча "Технология на виното" в Пловдив".

Галя започва работа като технолог в  "Менада", първият приватизиран винпром в България, но в последствие ръководството й поверява експорта и маркетинга, тъй като знае чужди езици. В тази сфера тя се чувства много по-комфортно и решава, че точно в нея иска да се развива. В началото на 90-те години обаче винената индустрия в България е в по-скоро коматозно състояние и трудно може да предостави големи възможности за кариера. Пътувала във Франция и Австрия като студент, Галя знае, че там има един съвсем различен винен свят, към който тя не спира да търси пътища.

Началото на промяната започва с новината, че е приета да учи "Маркетинг и мениджмънт на виното" в Международната служба по лозата и виното в Париж - най-престижната световна винена организация. За съжаление обучението е изключително скъпо и всичко трае само четири месеца. Оттогава да учи във Франция се превръща в нейна мечта, която се сбъдва точно десет години по-късно, макар и не в същия институт. 

"След като вече бях опитала вкуса на нещата, реших, че няма да спра. Кандидатствах за работа в изба Поманок в Лонг Айлънд и бях одобрена. Това е божествено място, с климат, сходен с Бордо, където се произвежда разкошно вино." Собствениците на семейната изба я приемат като част от семейството и до днес Галина Нифору си спомня тези година и половина като най-хубавите в живота й. "Беше много живописно. Там прогледнах и за винения туризъм. Видях фантастични неща, които после жадувах да приложа и в България."

Накрая обаче носталгията побеждава и тя се връща в България в разгара на кризата през 1997 г.  "Всички ми казаха, че съм луда. Няколко месеца и аз си мислех, че не съм съвсем добре да се върна", шегува се тя сега и допълва: "Сега, като се замисля, житейският ми път винаги се случва така, че целите ми за момента се осъществяват в някакъв бъдещ период. Сякаш изпреварвам времето с желанията си."

Няколко месеца по-късно отива на гости в Гърция, където среща мъжа си -  също винен специалист, но агроном, и остава там, където двамата отглеждат дъщеря си. Междувременно образованието във Франция не излиза от мислите й. Така десет години след Париж тя записва и завършва същата специалност, но в Bordeaux International Wine Institute. "Бях на върха на щастието си  - пътувания, срещи с хора от цял свят, преподаватели от бизнеса, все неща, които отварят широко светогледа. Но след като завърших, с мъжа ми решихме да се върнем в България. Явно съм непоправим патриот", смее се тя. 

През 2005 г. винената индустрия в България вече е доста по-напреднала – големите производители са се стабилизирали, навлезли са и няколко външни инвестиции. "Реших, че моментът е добър. В интерес на истината през цялото време в чужбина не бях спряла да следя развитието на индустрията през списание "Бакхус" – майка ми го изпращаше навсякъде." В България Галя Нифору оглавява маркетинговия екип на "Белведере" –  период, който свързва с много положителни преживявания. "Беше страхотен и безценен опит и емоция да участваш в развитието на такъв мащабен проект като изба "Катаржина". 

Работата в "Белведере" Галя определя като интересни и интензивни години, от които пази чудесен спомен. Но тъй като обича предизвикателствата, приема поканата да оглави нов проект – "Мидалидаре естейт". "Там също започнах отначало - с разработване на марката, маркетинговата концепция и т.н.  Тази изба и вината й са нещо, с което България наистина може да се гордее."

Често, когато човек натрупа богат опит, достига момент, в който иска да създаде нещо свое. Така се ражда фирмата й за консултации в производството и търговията на вино и винения маркетинг - Oinorama Wine consulting & Business Solutions, в която работи заедно със съпруга си и малък екип от специалисти. "Започнахме няколко добри сътрудничества и сега вече проектът излиза извън националните граници с Балканския винен конкурс и фестивал, който стартирахме миналата година", разказва Галя. Подчертава, че той е станал възможен с изключителната подкрепа на Константинос Лазаракис – единственият грък, а и професионалист от Балканите, удостоен с най-престижната във винения свят титла, Master of Wine. 

Балканският винен конкурс и фестивал тече под едно почти испански звучащо мото - "Страстни вина от страстни хора". С него организаторите се опитват с една фраза да уловят характера на балканския винен свят. Галина Нифору вярва, че балканското вино е интересно, топло, страстно и... до голяма степен непознато. Дори за нас, местните хора. Последното тя би искала да промени. Организацията е тежка, но екипът е мотивиран от крайната цел  - да се създаде общ балкански винен бранд, който според нея ще отвори много повече врати и пазари, отколкото, ако всяка страна работи сама за себе си. И, разбира се, да заинтригува местната публика. 

По думите на Галя първото издание е  преминало доста успешно, като българите са показали любопитство и интерес към вината от Сърбия, Гърция, Турция, Румъния, Хърватия, Македония. "Планираме обаче фестивалът да се мести и в други балкански столици, за да има обмяна на впечатления. Имаме какво да научим едни от други", казва тя. По думите й е нужна известна доза местен патриотизъм, с който да подпомогнем региона, икономиката, имиджа си. Както и да впечатлим специалистите и потребителите от по-развитите западни пазари. 

"Има с какво. Българското червено вино е прекрасно. Гърция е забележителна с вината си от местни сортове, Хърватия прави разкошни червени вина от регионални сортове, Словения е прочута със свежите бели и десертните си вина, в Македония вече си имат вино с 94 т. от Робърт Паркър, а Турция се развива изключително динамично с подкрепа от държавата", резюмира балканската ситуация Галина Нифору. Тя обаче не е безкритична. По думите й българските производители трябва да положат усилия, за да осигурят идентичност на вината си. "Трябва да намерят собствено лице - нещо индивидуално, специфично. Не е лесно, но дори перфектно вино не се запомня без идентичност в морето от вина", смята тя.  Според нея трябва да се засили вниманието към местните български сортове, които все повече изчезват, тъй като винарите масово избират френски посадъчен материал. 

Отвъд това тя е убедена, че секторът се развива повече от добре и е дошло времето българското вино да атакува добре развитите и престижни пазари като САЩ, Япония и Хонконг. Именно към тях са се насочили в оглавяваната от Галя Нифору асоциация на износителите, като планират да кандидатстват за средства от Европейския съюз за популяризация на българското вино на тези три пазара. 

На въпроса какво следва в бъдеще, Галя отговаря: "Още балканско вино, вече и в други балкански градове. Работа по маркетинга и експорта на българското вино. Срещи с новото правителство, за да потърсим съдействие за някои спешни дейности като създаване на винени пътища, поставяне на табели и навлизане на виното в концепцията на участието на България в туристически изложения. За втора година ще организираме и Августиада, винен фестивал в Стара Загора. И консултирането на изби и проекти, разбира се."

Изглежда, сякаш вечно търсещата предизвикателства Галина Нифору вече се обградила с достатъчно такива. 

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  винен конкурс, вино

Най-четени статии // за Септември

Реклама »