Освен тов е художник е на екстравагантните месечни плакати на "Алкохол". Работи и като графичен дизайнер в рекламна агенция. Проектира балетните костюми на съпругата си.
Разговаряме в неговия дом - в сърцето на София, срещу Френския културен институт, в артистичния му апартамент. Половината от жилището е превърнато в балетно студио. В останалата част атмосферата е бохемска и същевременно динамична.

Свободата
Занимавам се с различни дейности наистина, но никога не ми омръзват. Просто непрекъснато се прибавят други, които са ми интересни. Аз съм, така да се каже, в средата на биологичната възраст за един мъж. Принципно разделям живота на две части - през първата половина се бориш за своята свобода, а след това идват годините, в които се бориш за своето най-любимо робство - на човек или работа, няма значение. Защото абсолютната свобода означава необвързаност и всъщност носи безмерна самота и нещастие. Няма същество на Земята, което да може да живее в самота.
Избродил съм всички пътеки и посоки, търсейки щастието във всичките му хиперсвободни варианти - в любовта, работата, във взаимодействие с природа, във взаимодействие с непозволени неща, във всичко. Грубо съм бъркал и съм вземал всичко каквото съм пожелавал. За да има свобода обаче, трябва да има от какво да си свободен.
Когато не слагаш граници на едно дете, то няма пространство, в което да съществува и да проявява себе си.
Тежко е да определяш сам параметрите, границите и териториите, в които да работиш и почиваш.
Обожавам обикновените утрини, в които въздуха пука от свежест и предстои да изживееш деня на работното си място. Да изпиташ удоволствието от weekend. Когато си безмерно свободен, не знаеш границата между week и end. Още повече че почивният ден за театралната работа е понеделник... Два пъти в седмицата ходя на психоаналитик. Това ми помага да разрешавам проблеми от всякакво естество. Всички хора, които се разминаваме по улицата, имаме някакво ниво на невроза. Живеем в голям град. Неврозата се проявява по различен начин. Например аз не мога да си представя да се возя в асансьор.

Мъдростта
Когато хората помъдреят достатъчно, неизменно стигат до две неща (говоря за хората, които уважавам и обичам) - първото е виното и второто - класическата музика. Когато осъзнато стигнеш дотам, означава че си преживял, видял и ненапразно живял. И не защото виното и класическата музика са поза, мода или симптом на интелектуалщина. Те са символ на смесица от две важни неща - абсолютната простота и чистота, примесени с умението в привидната простата да видиш всички детайли и нюанси на нещата, които можеш да видиш само след като си изживял този неспокоен, палав, различен, шарен живот.
Нямам търпение да стигна до момента, в който няма да пия нищо друго освен вино и ще слушам само класическа музика. Още не съм там. Любимите ми питиета са сладки, интензивни, изпълнени с много видове аромати и са силни като алкохол. Това означава, че в акъла ми съм още пубертет. Още съм неопитен и ненаситен. Искам да се впечатлявам от силни преживявания и бързо да се опивам. Обожавам да правя коктейли. В правенето на коктейли има много творчество. А съвременната музика ме кара да се чувствам като дете в магазин за бонбони, където ровиш в големия кош, за да откриеш своя вкус.

Работата
Обичам да работя в екип. Разбира се, бих искал да мога да си избирам екипа. Последното нещо, което ме впечатли силно е "Ангела" на Люк Бесон. Заедно със съпругата ми драматизирахме сценария на този филм за камерна пиеса и сега репетираме с още двама актьори. Главната ни актриса живее в Силистра, така че репетираме с камера в интернет. Като сме готови, ще заснемем демо. Съкращава се физическото време, спестяват се и пари. Когато отправим предложение към директора на съответния театър, той ще може да види един готов продукт.
Интересното за мен е, че бях в Щатите за половин година с идеята да опитам да намеря работа, свързана с кино. Свърших доста черна работа: в Ню Йорк бях бояджия, в Лас Вегас бях мияч на автомивка. Нищо общо с филми, театър и каквото и да било снимане. А не мина и месец след връщането ми в България и получих предложение да се снимам в "Сива зона", където си партнирах с Харви Кайтел. Условието на кастинга беше да говоря английски с немски акцент. Тогава баща ми беше още жив и много ми помогна, понеже говореше и двата езика. Обясни ми някои специфични тънкости и спечелих ролята.

Кино личности
Харви Кайтел е от актьорите, към които имам голям респект. Гледал съм всички филми, в които участва само заради неговата игра, без да се интересувам какъв точно е филмът. Докато снимахме всички от екипа искаха да си контактуват с него. Аз реших, че няма да се подредя на опашката от досадници и за осемнайсет снимачни дни в едни полета по осемнайсет часа на ден, контактът ни се свеждаше само до разменените реплики от сценария. Когато снимките свършиха, отидох при него и му казах: Господин Кайтел, само искам да знаете, че за мен беше невероятно удоволствие да работим заедно! Този човек така се въодушеви. Дръпнахме му един дълъг разговор. Оказа се, че бях преиграл с моята деликатност и той решил, че не го харесвам или нещо подобно.
Останаха ми трайни спомени и от Антонио Бандерас. Имах само един снимачен ден с него във филма "Кодът". Колкото и банално да звучи, фактът, че е с южняшка, наша кръв, някак си го прави много лек за контакт. Беше зима, студиото - огромно и студено. По едно време чух някакво ритмично тракане. Стана ми любопитно и когато се приближих, видях Антонио Бандерас да танцува фламенко. Като ме видя, се смути. Казах, че завиждам на умението му да усеща така добре този танц. Това е нищо, ми отвърна той. В Андалусия, където съм роден, всички танцуват прекрасно. Аз нищо не мога в сравнение с хората от моя град Малага. Там има страхотни царе на фламенкото. Заприлича на известната случка с Пако де Лусия. Когато журналисти го попитали как се чувства като най-добрия китарист в света, той отговорил: Опазил ме Бог! Само на моята улица познавам поне трима по-добри от мен. Аз само имах малко повече шанс да стана известен. Антонио е с прекрасно чувство за хумор, без никакви задръжки, весел забавен и в същото време невероятен професионалист. В негово присъствие жените поруменяват от неустоимия му чар. Мелани Грифит с право го ревнува. Самата режисьорка Мими Ледър, сериозна жена на 57 години с няколко награди "Еми", между два дубъла му обясняваше нещо и докато репетираха се случи Антонио Бандерас да се приближи много до нея. Тя скочи като ужилена и каза: С мен не така! С мен няма да се държиш по този начин! Беше пламнала в червенина и всички, включително и Антонио, много се смяхме. Невероятно харизматична личност.

Звездни неща
Снимал съм се в два филма с Уесли Снайпс. На терен неговата "каравана" бяха четири огромни буса, които образуваха нещо като двор. Единият беше гримьорната му, другият -  дневната и т. н. Четири бодигарда го следваха дискретно на десетина метра. Самият Уесли Снайпс носеше черни очила и правеше впечатление на хладен човек, който не изпитва желание за разговор. Цареше атмосфера на недосегаемост. Когато обаче се стигна до обсъждането на кадрите, в които си партнирахме, се оказа, че всъщност е притеснителен, заедно с това по детски любопитен и изключително внимателен партньор. Снимал съм и със Стивън Болдуин, а също и с Патрик Суейзи, Джон Кюсак, Бен Кинсли, Мира Сорвино, Стиф Бушеми. И нещо смешно - една вечер, докато изхвърлях по пантофи боклука, на улицата почти се сблъскахме с Уилям Дефо и Рей Лиота. Една седмица по-късно срещнах и самия Люк Бесон на моята улица в София.
Може да се каже, че въжделенията ми за кино не се осъществиха в Америка, а тук, в България. В крайна сметка съм се снимал в три български филма и в петдесет западни продукции - повечето американски и няколко английски и италиански. Най-известните от тях са "Кодът", "Сивата зона" и War Inc.

Баща ми
Усещането да живееш на няколко преки от Младежкия театър, който носи името на моя баща, е много вълнуващо. Баща ми имаше максима - една жена, един театър. Канили са го в Народния, във Военния, но през целия си живот остана верен единствено на Младежкия. Отдаде му 45 години. Той беше изключителен човек и мисля, че го заслужава. Всеки път, когато минавам оттам и съм с някой приятел, спираме и казвам: Това е името на баща ми. Фукам се абсолютно откровено и се чувствам много горд.

други интервюта в рубриката "На чаша с..."