С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Вино

Веднъж да навършим десет

Юлия Костадинова
05 Март 2009, 16:45
Share Tweet Pin it Share

Напоследък един от проектите му, които приковаха вниманието на медиите, беше привличането за консултант на най-известния винен технолог, работил за България - Мишел Ролан. Това партньорство доведе до появяването на българския пазар на вината Via Diagonalis и Pendar.
Жайр Агопян предизвиква колегите си, но що се отнася до бъдещето на българското вино, свива рамене. Дали ще се появи марка с класата на Masseto, ще стане ясно едва когато някои от новите български изби поостареят. "А още никой от нас не е на десет", казва той.

От кога се занимавате професионално с вино?
От юни 1999. През 1996 едни млади хора ми предложиха да им стана съдружник в предприятие за производство на алкохол. Казах им, че не се интересувам, но те настояха. А аз попитат ли ме пет пъти, не мога да казвам не…

И така попаднахте във виното?
Да. Влязох в този бизнес като инвеститор. Тогавашните ми съдружници ме убедиха да купим една изба в Плевенското село Телиш и започнахме да работим по една доста обещаваща сделка с Япония. Но тя пропадна и това доведе до фалит през 1999. Наложи се да се заема сам с тази работа и така през юни 1999 от инвеститор вече бях станал винар. Бях се озовал сам, без никакви средства и с 1700 тона вино със съмнително качество.

Как се справихте с тази ситуация?
Започнах да чета. Да се срещам с хора и да слушам внимателно какво трябва да знам за виното, как точно се прави вино... Съвсем скоро стигнах до онази простичка истина, която всички припяват: "За да имаш добро вино, ти трябва добро грозде". Разбрах кой е най-добрият масив в България - по онова време беше едно лозе в село Коларово.

Отивам при Кольо Грозев, който го стопанисваше, представям се и му казвам какво искам. Той ми казва да си тръгвам на мига. Аз изумен го питам защо и така разбирам, че предишната година един от моите доскорошни съдружници е ходил вече при него.

Освен това на този масив бяха "Домейн Бойар", "Вини Сливен", "Славянци" и практически това грозде беше предварително разпределено, и то на сериозна цена. Тогава нещата с изкупуването на гроздето бяха... стихийни, да ги наречем.

Но това не е краят на историята? Вашите първи вина на пазара бяха от този масив?
Въпреки че Кольо Грозев направо ме изгони, аз реших да проявя настойчивост - четири дни стоях при него. Накрая ми каза, че ще ми даде 200 тона грозде. "Страхотно, казвам му аз, обаче нямам пари. Мога да ти се издължа до 6-7 месеца." Човекът заяви, че такъв случай като мен няма. Досега на никого не бил давал и килограм грозде авансово. Никак не беше убеден, но ми помогна. Изключителен жест, който не забравих. Така се сдобих с 240 тона грозде от най-добро качество. По-късно успях да платя дължимото на Кольо Грозев и на втората година пак се явих на лозето. Този човек реши, че наистина съм читав, и направи втори жест към мен, като отново ми даде грозде в аванс. И ето го всъщност шанса в живота ми, защото реколта 2000 беше една от най-добрите в България.

Доброто грозде е само половината път към доброто вино. Как се оправихте с обработката му?
По това време вече работехме с Марко Георгиев, представител на немската фирма за ензими и продукти за винарската промишленост Begerow. Той ни предложи помощ и извика един човек от Германия, чиято работа е именно да консултира изби, работещи с продукти на Begerow в цял свят. Когато пристигна в "Телиш", Юнг се озова в изба, която в технологично отношение се намираше в 1960 г. Написа ни на едно листче точка по точка какво и как да се направи, и то още стои на стената в избата в "Телиш".

По указанията му направихме 320 - 350 тона вино, което за онова време според мен беше едно от най-добрите вина в България, правени по този начин - без да са лежали в бъчви, чисти и натурални. Вече имах възможност да се покажа. Виното беше много добро,   вследствие на което много бързо го продадох наливно на някои големи изби.

Между тази първа стъпка на пазара и днес имаше ли други намеси на щастливата ви звезда?
Вторият подарък от съдбата дойде с реколта 2001, която в някои отношения дори по-добра от 2000. Пак се озовах в лозето при Кольо Грозев и този път му поисках два пъти повече грозде.

Горе-долу по същото време на "Винария 2001" видях една машинка за bag-in-box и идеята за тази опаковка толкова ми хареса, че реших да се появя на пазара като производител. Можеше да пакетирам в 3, в 10 или в 28 литра. Взех я и станах първият човек в България, който пусна на пазара вино в bag-in-box.

Избрах първо да пусна 10-литрова разфасовка за ресторанти. На следващата година пуснахме и 3-литров bag-in-box, с който кандидатствах на търг за български вина в Швеция и спечелих. Започнах всеки месец да изнасям по 70 000 литра вино с марка "Телиш" за Швеция и за една година продадох 400 000 литра. Пак казвам, за всичко дотук до голям степен виновна бе моята щастлива звезда - двете успешни реколти 2000 и 2001, хората като Кольо Грозев и Марко Георгиев, консултанта от Begerow, в съчетание с голямата ми амбиция.

Наистина ли смятате, че в основата на успеха е шансът?
Не, не винаги. Има и хора без късмет, които само с работа успяват. Аз говорех за себе си, защото в моята лична история има три щастливи стечения на обстоятелствата, без които може би нямаше да мога да се справя. Или поне не толкова бързо.

А кое е третото?
Съдбата ме срещна с Мишел Ролан, и може би това беше моментът, когато виното се превърна за мен от работа в страст.

Как стана това?
В края на един мой престой в Бордо се озовах на една маса с него. Вече имах проекта "Кастра Рубра" в главата си, след като бях обработил огромно количество информация от предходните години. Разказах му идеята си, а той ме обяви за луд.

20 секунди по-късно ми каза, че понеже и той е луд, смята да работи с мен. Първоначално не повярвах на ушите си и малко ме хвана страх. Попитах го дали можем да подпишем договор, а той ми отговори, че когато е дал дума, никога не се отмята. Остана да разбера какво аз трябва да направя за него. Ролан каза следното: "Трябва да направиш две неща. Първото е моят хонорар, за който съм сигурен че няма да има проблем, а освен това обичам хубавото вино с хубава храна, обичам да ходя на лов, обичам хубавия живот. А второто е - да видя какво си правил досега и къде е мястото, което си избрал. След това ще ти кажа какво ще направим."

След няколко месеца пристигнах пак в Бордо с всички вина, които бях произвел дотогава. Настаних се в дома му и се запознах със семейството му, което е изключително като самия него. Заведе ме в личната си изба, където съхранява съкровища от 1947 до 2001 с всички топ имена в света. Остави ме да избера сам какво вино да пием и си спомням, че избрах Margaux 1982 и Latour 1961. Беше великолепно преживяване.

После дойде договорът, в който по негово настояване беше записано изрично, че Мишел Ролан ще бъде ексклузивен консултант само на "Телиш" в България и на никой друг.

И така един лично ваш Мишел Ролан пристигна в България?
През септември 2004 г. той дойде за пръв път в "Телиш". Бях го подготвил какво да очаква, но той каза, че е виждал и доста по-лоши неща през живота си. Започна с хигиената, с транспортирането на гроздето, с няколко технологични съвета. Когато след два дни го заведох в Коларово на лозята, му казах за намеренията си да експлоатирам 20 години този масив, да строя там изба и да садя допълнително. Той видя проекта, който сам бях изготвил. Доста се изненада и заяви, че съм се справил. Нанесе незначителни корекции по съдовия капацитет и две-три други подробности. Истината е, че досега в България няма правена такава изба (като технология, а не както визия) и едва ли скоро някой друг ще направи. "Кастра Рубра" е уникат в истинския смисъл на думата и много скоро всички, които сега недоумяват какво ще рече това, ще го разберат.

Как оценявате себе си?
Аз съм един амбициозен човек. Аз съм състезател. Не обичам да съм втори, не обичам да ме изпреварват. В резултат на това, ако нормалните хора, които управляват бизнес, работят по 10 часа, аз работя 18. Давам всичко от себе си и не правя никакъв компромис.

Досега вие произвеждахте само червени вина в "Телиш". Бялото вино с тази марка беше съвместен проект, внос от Австрия. Ще бъде ли "Кастра Рубра" и бял производител?

България поначало е предопределена за по-добри червени вина. Разбира се, в района на Шумен и Черноморската яка има условия за бели сортове. Въпросът е, че трябва да се работи. Трябва да се направят нови лозя, за да излезе добра бяла суровина.

Единственото грозде, което има шанс долу при нас в Южен Сакар, е совиньон блан.

Много е важно, когато пристъпваш към садене на лозе, да си обмислил всичко, да си получил професионални съвети и пак не е задължително, че ще направиш Masseto например. Ето какво казва Мишел Ролан: "Добре, ще изберем земята, ще направим анализ на почвата, ще огледаме от всички страни и ще засадим най-подходящите сортове, но въобще не мога да ти кажа дали ще направим Masseto, защото едва след осем-десет години ние ще разберем дали имаме тероара за едно велико вино. Дотогава само предполагаме на базата на опита си." Абсолютно е прав, затова никой в момента не може да твърди със сигурност, че ще надминем французите и италианците. Да, България има потенциала да го направи, но дали точно на това място?! Още никой не е на десет години.

Share Tweet Pin it Share
2 Коментара
  • Profile preview
    КМЕТ В СЯНКА
    05, 32, 05 Април 2013, 05:32

    страхотна статия

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!

    !
  • Anonymous
    asd
    18, 32, 11 Април 2009, 18:32

    mnogo hubavi zabki

    !

Реклама »