С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Вино

Извън отъпканите пътища на Тоскана

Елисавета Захариева
20 Март 2012, 21:07
Share Tweet Pin it Share

Бърз тест – кои са вината на Тоскана, които познавате най-добре? Брунело ди Монталчино, Кианти Класико или супертосканците от Маремма? Не е учудващо, че първата асоциация извиква най-познатите имена. Трудно мислим за Тоскана като казан, врящ от противоречия, че Италия е република, но в Тоскана аристокрацията е жива и маркизите 13-о поколение все още са винопроизводители. В същото време съседите им - текстилни магнати от Прато, също се занимават с винопроизводство. Е, избите им са лъскави и нови, но работят с не по-малко желание и професионализъм.

Ще тръгнем по един от 15-те винени маршрута в Тоскана и ще посетим три региона с DOCG и един с DOC статус. Пирамидата, която класифицира вината на Италия, е с най-високо стъпало Denominazione di Origine Controllata e Garantita(DOCG). В Тоскана това са Brunello di Montalcino, Carmignano, Chianti, ChiantiClassico, Morellino di Scansano, Vernaccia si San Gimignano и Vino Nobile diMontepulciano. Директно под тях са 36-те DOC наименования, а паралелно съществуват и безброй IGT вина (сред които са много от супертосканските).

Ще стартираме на високо в Кианти Руфина, след това ще се спуснем към Кианти Класико, ще направим V-образен завой, за да дегустираме елегантните вина на Карминяно и завършваме пътуването в едно наистина необичайно място - Монтекарло.

Chianti Rufina DOCG – вина от планината

Пътуването стартира с неочаквана покана за гостуване от страна на маркиз Бонакорсо Гонди. Винопроизводител от Руфина и наследник на стара фамилия гибелини, той лично се е заел с реставрирането на семейния дом - внушителнияPalazzo Gondi в историческия център на Флоренция. 360-градусовата гледка към Дуомо, Палацо Векио и Синагогата символично ни разкри, че в Тоскана виното, изкуството, финансите и търговията са едно цяло.

Именията на Руфина започват на по-малко от 20 км от Флоренция. Не търсете тук иновации на лозето и във винарната. Като характер тези вина са по-традиционни и строги, но могат да отлежат 30 - 40 години, като развият наистина фантастична елегантност. Не случайно флорентинският дук Козимо III още през 1716, признава част от Руфина като "регион на големите киантита" в нещо като прототипна версия на апелационна система..

Руфина е сравнително малка – ако Кианти Класико произвежда около 13 млн. л вино годишно, то Руфина достига едва 3 млн. л Именията са дребни, средно около 15 - 20 ха, най-малките са едва 5 ха, но пък големите производители Антинори и Фрескобалди притежават до 500 ха.

Лозята се катерят по каменистия терен в западното подножие на Апенините и достигат до 900 м надморска височина. Заради по-хладния климат тези киантита от планината са по-свежи и с по-пикантни танини. Винарите работят със санджовезе от различни клонове. Минималното му съдържание във виното е 70%, а останалите са допълнени от местните канайоло и малвазия, но все по-често се използват френски сортове за смекчаване характера на санджовезе. В избите се използва много дъб за съзряване на вината, но рядко използването му е за сметка на баланса и хармонията.

Между производителите има разлики в стила: фокусирани върху традиционния стил на Руфина са Marchesi Gondi, Selvapiana, Castello del Trebbio, докатоMarchesi Frescobaldi, I Veroni, Fratelli Bellini предлагат един по-сочен профил, който ги прави по-достъпни и разбираеми, преди да отлежават с десетилетия.

Chianti Classico DOCG – традициите не са това, което бяха

Трудно е да се каже нещо ново за Кианти Класико, по-скоро това място излъчва познатост и уют. Бидейки най-големият регион с площ от 250 км2, той е и много пъстър: съчетал е мегаимения с 1200 ха и миниатюрни производители, които вярват, че тероарът им е добър, а практиките в избата трябва да са занаятчийски. Въпреки че е трудно да се генерализира, логиката е, че големите производители се стремят да предложат един чист и коректен стил и наблягат на бранда си. Докато шансът да се попадне на изключително традиционен малък производител е голям. Силно традиционен стил ще рече купажиране на червения сорт санджовезе с белите требиано и малвазия; леко тяло и доста екстремната комбинация между интензивна свежест и мощни танини. Такива вина могат да бъдат доста трудни за възприемане, освен ако не отлежат дълго време. Очакванията от страна на пазара към Тоскана са се променили.

В Кианти Класико съществува, разбира се, и златната среда. Винарната Checci е такава – със своите 85 ха в три региона в Тоскана те не са малки, но не са и корпорация с международно влияние. Явно бизнесът върви добре, купили са още едно имение в Умбрия.

Предприятието е семейно и е създадено през 1863, а сега двамата братя Андреа и Чезаре са разпределили помежду си задълженията по производството и продажбите. Напредничави са като мислене и са добра референция за динамизма в Кианти Класико.

Checci определено обичат предизвикателствата. За да подобрят лозовите си насаждения, те се включват в експерименталния проект Chianti Classico 2000. Лозята им, както повечето в Тоскана, се презасаждат на 25 - 30 години. Освен че така дават оптимално количество плод, производителят е по-гъвкав спрямо вкуса на пазара. Например през 80-те години на ХХ век са имали 20% бели сортове в лозята - требиано и малвазия. Сега те са отпаднали изцяло от вината на Checci, увеличен е процентът санджовезе, промъкнали са се и френски сортове..

Ако през 80-те години избите са разчитали на дъбовите и кестеновите бъчви като съдове за ферментация и съзряване, сега в избата на Checci блестят иноксови съдове, работи система за поддържане на влажността чрез оросяване и се вижда добра селекция от бъчви на различни производители с различна степен на изпичане. Самите те говорят за температурен контрол, ферментация при по-ниски температури и задължителна млечнокисела ферментация за смекчаване характера на вината. Времената се менят!

Carmignano DOCG – най-голямата изненада

Хълмовете на Карминяно са сгушени в северната част на Тоскана и сякаш отстояват характера си срещу заобиколилите го от три страни кианти конкуренти. Това е една от най-малките DOCG апелации в Тоскана с едва 14 производителя и 200 ха. Именията са малки - с площ между 8 и 15 ха. Заради това, че избите са семейни и в момента апелацията е встрани от прожекторите на винената мода, домакините ни Capezzana, Sassolo, Allocco и Pratesi са много по-отдадени, гостоприемни и сърдечни. Да не говорим за съотношението цена - качество. Тоскана рядко е толкова щедра.

За вината на Карминяно казват, че съчетават италианската топлота с френския финес. Това е така, защото освен санджовезе избите могат да добавят рекордно високите 20% каберне фран и каберне совиньон, а т.нар. uva francesca допринася за изключителния финес и потенциал за отлежаване.

Карминяно е пионер в работата с каберне фран и каберне совиньон. Легендата разказва, че след като Катерина Медичи става кралица на Франция през ХVІ век, в семейните й лозя около Poggio a Caiano и Artimino са пренесени и засадени лози с каберне. Тоест френските сортове са показали качествата си много преди да бъдат свързани с успеха на супертосканските вина през 70-те и 80-те години на ХХ век.

В Карминяно все още има много аристократизъм и история. Попадаме на правилното място – винарната Capezzana на графове Contini Bonacossi. Колекционери на съвременно изкуство, арт дилъри, дарители на флорентинската Уфици и не на последно място винари – това са те.

Жестът на семейството да организира вертикална дегустация на 7 реколти - 2007, 2001, 1995, 1983, 1974, 1968 и 1931, беше най-доброто доказателство, че вината на Карминяно действително се способни да отлежават изключително дълго. А как е оцеляла колекцията през Втората световна война – домът на графовете е бил щаб-квартира на СС, но собствениците предвидливо са зазидали вратата към избата. В чашите имаше не вино, а история!

Montecarlo DOC – Италия среща Франция

Не, не сме тези с казината – шегуват се местните. Монтекарло е една от 36-те миниатюрни апелации в Тоскана, намира се между спокойните стари градчета Пиза и Лука. Ако досега говорихме за традиции, опит, предаван от поколение на поколение, тук винарите ни заразиха с творческия си ентусиазъм и собствен почерк. Tenuta di Valgiano, Montechiari, Borgo la Torre, Fattoria Giustiniani, FattoriaBernicchi, Buonamico са пример за това как се гради познаваемост, когато си в сянката на големите имена.

Montecarlo DOC започва живота си като апелация за бяло вино – купаж между требиано тоскано, верментино, пино гриджо, пино бианко, семийон, совиньон блан и русан. Участието на френските сортове има социокултурно обяснение: търсейки работа в края на ХІХ век, местните мъже са тръгнали на запад към Франция. Когато се върнали в родината си, сортовете са мигрирали с тях – както и по времето на Медичите.

От 1985 в апелацията има и червени вина, но в повечето случаи те повтарят червената рецепта на Тоскана – санджовезе, местни червени, каберне фран, каберне совиньон или мерло. По-интересното е, че винарите в Монтекарло често се обръщат към категорията IGT, която законово им позволява да сътворят нещо съвсем различно, базирано на тяхната лична преценка за сортове и винарски методи.

А какви са вината на Монтекарло – те се движат с динамиката на съвременния вкус, достатъчно плодови са, за да се случи любовта от пръв поглед, но и са достатъчно сериозни и интригуващи. Подгответе се за стегнати и подправъчни купажи между верментино и вионие, свежи розета с нотки на мащерка и сочни съчетания между санджовезе, каберне и верментино неро. Ако сте настроени приключенски, попаднали сте на правилното място.

Винарите на Монтекарло и останалите части на Тоскана заслужават възхищението ни заради куража и борбеността си да съхранят това, което имат, и да осъществят собствените си мечти. На тях дължим магията, която преживяваме всеки път, когато поемем дъх и мислено отлетим към хълмовете на Тоскана. Тяхна е заслугата, че ни пренасят във времето със старите си реколти. Те ни помагат ние самите да сме творци в домовете си, когато съчетаваме вината на Тоскана с ястия от друга традиция.

Винен показалец:

Marchesi Gondi Pian dei Sorbi Chainti Rufina Riserva 2006
Купаж между санджовезе и колорино. Цветът е гранатов, с брик по ръба. Комплексен букет с горски плодове, минерал, графит, индиго и черен пипер. Плътен, сладък, концентриран вкус със суха слива и кожа във вкусовия аромат.

Checci Villa Cerna Chianti Classico Riserva 1988
Вино от "референтната винена библиотека" за стария стил в Кианти Класико. Подправъчен нос с комплексни аромати - сушена боровинка, сладко от вишна, хумидор, прашест нюанс, зелено орехче и какао. Тялото е леко, с добра свежест и затоплящ финал. Може да отлежи още 5-6 години.

Villa di Capezzana Carmignano DOC 1968
Безспорният диамант във вертикалната дегустация на Capezzana. Носът е сочен и комплексен, отваря се с букет от трансформиран плод и подправки. Отличават се сладко от череша, черен шоколад, бял тютюн, трюфел, черен чай и сухи полски цветя. Вкусът е с мека свежест и перфектно стопени танини, предлага шоколад, екзотични подправки и восъчна пита във вкусовия аромат.

Borgo la Torre Altair Bianco Toscana IGT 2009
Купаж между 50% верментино и 50% вионие. Наситенозлатист цвят със зеленикав оттенък. Богат аромат с кайсия, ядка от бадем, марципан и интригуващи тонове на индийски подправки – масала и шафран. Стегнат, фокусиран вкус, стои леко суховато, но с добра свежест и фини дъбови нотки в послевкуса.

В истинската тосканска кухня паста няма, обясни ни нашият гид Филипо. Смесването на културите е пренесло това типично южно ястие, но местната селска кухня е много семпла. Типични ястия са ribollita – супа от залци хляб и зеленчуци, гъстата като каша супа от домати и хляб pappa pomodoro и baccala – сушена риба, готвена в различни варианти. Тези ястия са стигали за дни наред, а гурме ястията се появяват едва след замогването на хората. Концепцията "0 километра" – виното и храната се съчетават най-добре, когато са проникнали един в друг и идват от едно и също място, това е философията наCastello di Verrazzano в Кианти Класико. В Тоскана виненият туризъм процъфтява. Ако решите да купите имение, половината от стойността ще е формирана от agriturismo, а другата половина от лозята. Аgriturismo означава селски туризъм, почивка на село в имение с маслинови горички, лозя и пасища. Храната се приготвя на място, от продукти, отгледани в имението.

Share Tweet Pin it Share

Реклама »