С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

На по чаша

Изба DeVina: Североизточен винен бриз

Ани Коджаиванова
29 Май 2023, 10:48
Share Tweet Pin it Share

Пълния текст четете в пролетния брой на списание "Баккус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете в търговската мрежа заедно с Капитал, както и самостоятелно в Elephant Bookstore, La Cave du Moulin, SeeWines, So Ferments, Wine & Co, ресторант Таланти.

За потребителите, които пият първо с очите си, тя е популярна като "избата със заека". Тези, които се доверяват на небцето си, я свързват със свежарския димят. А за тези, които обичат да пътуват заради виното, тя ще бъде още една интересна спирка в региона на Североизточна България, където няколко нови и модерни инвестиции от последните години правят местния пейзаж все по-интересен.

Става дума за изба DeVina близо до град Девня, Варненско, откъдето идва и името й. Тя представи първите си вина под бранда "Гостът" в пандемичната 2020 г- две бели, сортови, свежи и регионални вина - от димят и врачански мискет, и едно деликатно розе от пино ноар - всички с привличащи погледа ярки етикети със заек върху тях. И не остана незабелязана от любителите.

Със следващите две реколти DeVina затвърди впечатленията и посоката, в която ще се развива, а именно като изба, която залага на ароматни и пивки модерни вина, с изразен сортов и тероарен характер. Бутилки, които не са създадени да отлежават, а да се пият и да носят удоволствие тук и сега. В този смисъл DeVina допълва тенденцията от последните години за появата на все повече изби и проекти, които търсят модерна и свежа стилистика и визия - както в региона, така и в страната. Заедно те започват да изграждат и ново, по-съвременно лице на българското вино.
Приятелите и лозето
Зад изба DeVina стоят две приятелски семейства от Варна: Драгомир и Светла Славчеви и Мариета и Свежен Чакърови. "Ние сме приятели отдавна, имаме различни качества, които взаимно се допълват, и заедно сме много добра комбинация - подкрепяме се и си помагаме в предизвикателствата", разказва пред "Бакхус" Драгомир Славчев. Идеята да правят собствено вино се ражда бързо, спонтанно и емоционално. Подобно и на други винени истории, и тази започва с лозята. През 2016 г. случайно по време на разходка приятелите попадат в старите насаждения с димят в местността Комлука, недалече от Девня и Побитите камъни. "Беше като любов от пръв поглед, гледката към морето, спокойствието, красотата на местността - подобно на чувството, което те завладява, когато откриеш див, ненаселен плаж", казва Славчев. Така само седмици по-късно те стават собственици на близо 20 дка стари лозя с димят. Спонтанността обаче свършва с покупката на земята - всички стъпки от там нататък са добре обмислени и аргументирани бизнес решения, отбелязва Славчев.



Дотогава никой в групата не се е занимавал с лозарство или агрономия - всички те са инженери или икономисти по образование, а досегът им с виното дотогава е чисто любителски. Като начало решават да се впуснат лично и "с двата крака" в новото поприще. "Започнахме да проучваме, да се информираме, запознахме се с всички положителни практики в региона. Дотолкова искахме да сме компетентни, че започнахме да изучаваме професията - Свежен завърши агрономство, а на мен ми предстои да се дипломирам като технолог по винопроизводство", казва съсобственикът на избата. Голяма част от работата в лозята вършат сами - засаждане, парцелиране, резитби и т.н.

Старите насаждения с димят не са в много добро състояние, но след известно време и грижи се съвземат и започват да плододават. Паралелно новите собственици подновяват част от тях, купуват още парцели и засаждат и нови сортове - совиньон блан, шардоне, мускат отонел, врачански мискет, пино ноар, сира. Днес лозята заемат общо 75 дка, а плановете са да ги увеличат докъм 100 - 150 дка. Част от гроздето и продават. "Лозарството много ни грабна. От първия момент досега почти е нямало ден, в който да не идем до лозята. Дори се сдобихме с кемпер и лятото понякога преспиваме там", казва Драгомир Славчев.
Тероарът на ароматния димят
Комлук означава пясък и точно това е характерно за местността, където са лозята на DeVina - почвите са пясъчни, леки, изпъстрени с варовикови камъни. Надморската височина на парцела е 150 - 170 м, с наклон на изток и гледка право към морето, което е на 15-ина километра по права линия. Типично за приморския климат, тук лятото дните не са толкова жежки, нощите са по-прохладни, а зимата е мека. През деня обичайно има постоянен вятър от морето към лозята, а вечер - наобратно, и това помага да не се задържа влага, което е предпоставка за здраво грозде. В същото време този климат води до по-високи киселини в гроздето и запазване на ароматите. "Това е идеален тероар за бели вина, което потвърдихме и с проби от почвите", казва Драгомир Славчев.

Димят, този стар български сорт, е силно разпространен в Черноморския регион - от Поморие до Варна, където е и много добре адаптиран. Собствениците на DeVina стигат до естествената насока да го поставят в центъра на стратегията и продукцията си. Към ценните стари насаждения добавят и нови, но използват за целта същия стар клон на сорта. "Той е многолик и има различни клонове и проявления - в зависимост къде и как се отглежда. За жалост в годините те са позагубени. От димят са правени в миналото конячни дестилати, a във винопроизводството е бил повече "пълнеж" за непретенциозни трапезни леки вина, не толкова сорт за качествени такива. Сега обаче някои изби започват да работят с него по съвременен начин, и се вижда, че той има много добър потенциал, харесва се все повече и интересът към него расте", казва Драгомир Славчев.

В Североизтока димят използват с много добри резултати и други нови изби като варненската "Одесос" и Lozeto Estate близо до яз. Цонево, но сортът се среща още по Родопската яка и в Източни Родопи, както и около Чирпан. С него успешно работят и изби като пловдивската Dragomir, както и Maryan близо до Елена. Ароматните характеристики на сорта го правят подходящ и за експерименти в стила на оранжевите вина, освен това той е и къснозреещ и от него могат да се получават и добри десертни.

Сортът дори демонстрира и известен потенциал за развитие в рамките на няколко години - димят 2020 от старите лозя на DeVina например към момента остава сочен и свеж, но плодовият му и ароматен профил е преминал в по-зряла фаза, а слоевете се допълват от минералност, соленовати морски нюанси, долавят се и изненадващи петролни нотки, подобни на тези при ризлинга.


Вината на DeVina
Концепцията на DeVina е бутилките им да носят характера на тероара и да са разпознаваеми за североизточното крайбрежие. "Искаме вината ни да са свежи, с добра киселинност, ароматни, не много натоварени с алкохол и да имат онези характеристики, които те карат да поискаш още една чаша - известна дълбочина, приятен послевкус", споделя Драгомир Славчев.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  българско вино, вино, интервю

Реклама »