С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

California Dreamin’

Яна Петкова
16 Април 2008, 14:24
Share Tweet Pin it Share

Като всеки осми българин и аз имам роднини в Съединените американски щати, които, в рамките на възможното, се опитвам да посещавам редовно. Поредното такова посещение се случи през есента на 2007 г. и имайки предвид професията ми беше ясно, че виното ще е основен акцент в него. Намирах се в непосредствена близост до калифорнийските и колорадски лозя. За доста екзотичните изби в щата Колорадо ще стане дума някой друг път; сега бих искала да разкажа за няколко изби в Калифорния, които си струва да посетите.



Много кратка история



Всеки, който има желание би могъл да се задълбочи по темата, но съвсем краткото споменаване на някои исторически факти е неизбежно за разбирането на американското вино. То, както и много други неща в САЩ, има бурна, на моменти криминална, на моменти приказна история. Първите европейски заселници не само трябва да установят, че от американските лози не се получава такова вино, с каквото е свикнал техният вкус, но и внесените европейски лозички биват съсипани от листната въшка, болести и неподходящ климат. Едва справили се с капризите на природата, върху главите на американските лозари и винари се стоварва човешката трагедия: Сухият режим и Великата Депресия през 30-те години на ХХ век. Тези две събития, заедно с Втората световна война, съсипват окончателно американското вино и го лишават почти изцяло от съществуване до 70-те години на миналия век.

(Следите на сухия режим могат да се проследят и в съвременното американско законодателство: допреди няколко години виното беше подопечно на BATF - Bureau of Alcohol, Tobacco and Firearms* -, наред с ... тютюна и оръжията).



И тогава се случва нещо, което в Европа би било почти невъзможно: пробуждането на американското винарство с неподозирана сила, целеустременост и решителност. Процесите, които отвън изглеждат бързи и внезапни, са резултат на многобройни и действали в продължение на години фактори. Новите изби и лозя се увеличават с главозамайващо темпо; такова, че предизвиква скептично клатене на глава от страна на европейците, които знаят, че "бързата работа е срам за майстора". Това, за щастие, е съпроводено от значително стесняване на сортовата палитра; преценяване колко пригодни са дадени сортове за конкретни райони и издигане на мекотата и комплексността на виното във висша технологична цел, за осъществяването на която се прилагат както последни технически нововъведения, така и традиционни европейски техники. От всички континенти към Калифорния започват да текат небивали по размер инвестиции. Всевъзможни семинари, клубове и публикации се заемат с ограмотяването на тънещите доскоро в пълно невежество потребители.



В резултат на всичко това:

- потреблението на вино в САЩ се увеличава с 10 милиона хектолитра само в рамките на 27 години

- Gallo от Модесто, Калифорния, се превръща в най-голямата изба в света, която контролира американския пазар почти по монополен начин

- ако има законодатели на виненото потребление, те са американци: Робърт Паркър и сп. Wine Spectator.



Калифорния


Между американско вино и Калифорния може да бъде поставен знак за равенство, въпреки доста интересните вина, които идват и от други щати. Виното е най-ценният аграрен продукт на калифорнийската земя, а винената индустрия и свързаните с нея различни браншове на туризма и леката промишленост са един от най-значителните работодатели в щата. Конкретно те осигуряват 207 550 пълни работни места през цялата година.



Прекрасните калифорнийски лозя, разпрострели се върху общо 470 997 хектара, разпределени между над 2000 изби, се посещават от почти 15 милиона туристи годишно.

Калифорния произвежда над 90% от виното в САЩ, като през 2006 тя е продала 188.9 милиона 9-литрови кашона вино на стойност (цена на дребно) 17.8 милиарда долара. 2007 г. е 13-ата поредна година на растеж за американската винена индустрия. Американският винен износ за 2006 г., 95% от който от Калифорния, възлиза на 404,5 милиона литра и 876 милиона долара, което представлява 30-процентно увеличение в стойността и 4-процентно увеличение в обема, сравнено с 2005.



Макар и адски скучни, цифрите са впечатляващо грандиозни.

Калифорнийското вино е горещо дискутирана тема. В последните няколко години главните дърпания между стар и нов свят кое е по-важно - тероар или сорт - позатихнаха, след като американците въведоха понятието AVA (American Viticultural Areas), а европейците наемат за консултанти flying winemakers** от Новия свят. Сега дискусията продължава в по-ефимерен аспект: чие вино е по-добро, има повече дълбочина, ясно изразен профил и индивидуалност, може да отлежава по-дълго? Въпросът напомня една от приказките на братя Грим, в която често се пита коя е най-красивата жена на земята. Очевидно е, че не може да има еднозначен отговор. Всеки самостоятелно трябва да си формира/изпие мнение.



В почти необятната винена вселена "Калифорния" е много трудно изборът: откъде ще започна с формирането на мнение, кое ще видя, от кое ще трябва да се откажа, откъде ще мина и изобщо докъде ще се стигна. Само Напа или и Сонома? А може би само Сонома, защото Напа вали е все пак доста по-индустриалната от двете... А какво да правя с Мендосино или пък точно противоположните южнокалифорнийски лозя на Санта Инес вали и Санта Рита хилс, откъдето идват пино ноарите във филма "Отбивки"? Разкъсвана между дълг, здрав разум и авантюризъм решавам да остана в близост до Сан Франциско и поставям началото на винените си дни с Bonny Doon Vineyards в Санта Крус, на юг от Сан Франциско в посока Монтерей (където се развива действието в "Улица Консервна" на Стайнбек) и Кармел (където пък кмет е Клинт Истууд).



Bonny Doon Vineyards



"Бони Дун" е изба, само заради чиито вина бих била път до Америка. На логичния въпрос защо е колкото лесно, толкова и трудно е да се отговори. Когато някой си има работа с виното непрекъснато, той започва да се глези, изнервя, отегчава или става доста претенциозен по отношение на личните предпочитания (признавам се за виновна). Само вино не е достатъчно, трябва още, трябва цялото изживяване да е уникално. Собственикът на "Бони Дун" - Рандалф Грам - е от хората, които са уникални по начин, за който американците казват: it takes balls to do it***. Всичко, свързано с него - еноложко кредо, вина, етикети, уебсайт, статии, дори семейство -  носи отпечатък на индивидуалност, която не може да бъде объркана. А какво по-важно в днешния труден винен свят с милиони вина и стотици хиляди изби? Още в началото на кариерата си във виното Рандалф Грам се впуска в приключенско търсене на GAPN или Great American Pinot Noir (великия американски пино ноар) и то там, където никой не очаква да го намери - в Санта Круз Маунтийнс. Там той така и не го открива, въпреки завидната си упоритост. Затова пък открива сира, русан, марсан и вионие. А светът открива, че хладните региони на Калифорния могат да подслонят и слънцелюбивите средиземноморски сортове, а също и че вината от тях могат да бъдат неочаквано добри. В последствие той допълва палитрата си с небиоло, барбера, пино гриджо, долчето и фрейза. Днес вината на "Бони Дун", отличаващи се с неповторима смесица от фентъзи-хипи-био излъчване са известни като езотериците на Калифорния и биха отнасяли по някоя снизходителна усмивка от големите в Напа и Сонома, ако не се продаваха толкова добре. Като всяко американско предприятие "Бони Дун" не е направено с благотворителна цел и маркетинговите похвати, които се прилагат, са изключително добре премислени и насочени към правилната публика. Лозята са биодинамични; вината се затварят с винтова капачка; от февруари 2008 всички съставни елементи на виното ще бъдат описани в две колони на задния етикет (прави се за първи път в света). В първата колона ще са изброени основните компоненти - грозде и серен диоксид, а във втората - технологични компоненти, които не са осезателно доловими във виното, нито влияят директно върху вкуса му. С това "Бони Дун" отговаря на нарасналата потребност за информация и жъне колкото похвали, толкова и упреци от колегите си. Самите му вина жънат главно признателно поклащане с глава:

- Le Cigar Volant 2003 - заместникът на неоткрития GAPN - дълбок, плътен, месест и пиперлив братовчед на вината от Южна Рона

- Syrah Le Pousseur 2004

- Dewn Pinot Transfusion 2005 и останалите вина от серията Dewn - това може и да не е GAPN, но няма да съжалявате

- вината от серията Ca’ del Solo - албариньо, санджовезе, небиоло. Ежедневно удоволствие за сетивата или по-скоро обратното: сетивно удоволствие за ежедневието.

Акцент
Днес вината на Bonny Doon, отличаващи се с неповторима смесица от фентъзи-хипи-биоизлъчване, са известни като езотериците на Калифорния.


На следващия ден ще играем на винен туризъм. През изминалите две години много се писа и изговори за легендарната дегустация от Париж 1976. Не само за жертвите на винената журналистика и реклама, но и за занимаващите се професионално с вино е желателно да посетят избите и от двете страни, участници в дегустацията, променила завинаги винената констелация Франция-САЩ (повече можете да прочетете в брой 86 на сп. "Бакхус", месец септември 2006). Така, че по моя молба се отправяме към окръга Стагс Лийп - един от най-старите райони в Напа вали, чийто вина олицетворяват елитното калифорнийско каберне совиньон. В него се намират две от избите, участвали в парижката дегустация: Stags’ Leap Wine Cellars (да не се бърка със Stags’ Leap Winery) и Clos du Val.



SLWC - "Стагс Лийп Уайн Селарс"



Докато пътуваме към първата изба се настройвам за упражняването на здравословен скептицизъм. Движим се по известния Silverado Trail и от двете ни страни се редуват приказни брошурно-рекламни ландшафти. Намираме се в долина в долината, прегърнати отвсякъде от лозя  и спретнати, за мое успокоение, не винаги много красиви изби. Би било прекалено бутафорно, ако и те изглеждаха като кукленски къщички.



Основателят на Stags’ Leap Wine Cellars - Уорън Винярски - е един от хората, изградили образа на калифорнийското вино. Nomen est omen (лат. - името прави човека). На полски Winiarski означава "син на винар" (макар, че да се чуди човек какво общо с виното имат точно поляците...). Както често става в света на виното, и особено често в Америка, Уиниярски идва от друг бранш и един престой в Италия го подтиква да смени начина си на работа и на живот. Той има щастието да работи с едни от най-големите имена на американското винено пионерство, като Андрей Челичев и Робърт Мондави. Вдъхновен от френските вина, той е твърдо убеден, че каберне совиньон има почва в Напа вали и не престава да я  търси. Докато един ден опитва виното на свой приятел от окръга Стагс Лийп и разбира, че я е намерил. През 1970 г. той закупува земя в окръга, върху която са засадени френски сливови дръвчета, и веднага ги заменя с каберне совиньон и мерло.



Макар и правеща чудесни вина, Stag's Leap Wine Cellars си остава с местна значимост,  докато през 1976 г. не бива поканена да участва в придобилата в последствие такава известност Парижка дегустация. Уиниярски представя първата реколта от новата изба: Cabernet Sauvignon 1973. С него той изпреварва четири от най-добрите crus classes на Франция, между които Château Mouton-Rothschild и Château Haut-Brion и влиза завинаги в Залата на славата на световното вино. Както вече споменах, той е един от хората, без които калифорнийското вино не би било това, което е днес.



Акцент
И за американците виното е култура, само че тяхната си - шумна, арогантна, неформална, приемаща света като един голям продукт.




На път към Центъра за посетители, където се дегустират вината, минаваме през идеално поддържана градина. Споменавам го само един път - оттук нататък всички градини ще са идеално поддържани, само въображението на градинарите ще изпълва все по-причудливи пространствени форми. Самият център е малко неуютен и тъмен. Пълен е с хора. Както на повечето места, където вината го позволяват, има Portfolio Tasting за $15 и Estate Tasting за $50. Една грешка на ден е позволена. След кратък размисъл я допускам и си плащам "естейт дегустацията". Отвеждат ме надясно, а другите от групата - "простолюдието", което ще пробва портфолиото - биват насочени наляво (разбира се, всеки ще пробва от вината и на другите). В техния ъгъл е доста по-приятно. В моя се сучат устни, виното се дъвче и се обсъжда по онзи толкова многознайковски и шумен по-шорти-и-маратонки американски начин, който доста ме смущава, честно казано. Може и да съм европейски сноб, но за мен виното е култура, за която съм благодарна, а не нещо, с което да си запълня следобеда. Всъщност като се замисля и за американците виното е култура, само че тяхната си - шумна, арогантна, неформална, приемаща света като един голям продукт. Дегустирам:



2005 Arcadia Vineyard Estate Chardonnay- 50,00 $

2004 S.L.V. Estate Cabernet Sauvignon - 110,00 $

2004 FAY Estate Cabernet Sauvignon - 80,00 $

2005 Merlot - 42 $



Несъмнено много добри вина, но не мога да ги оценя в детайли - много е шумно и тъмно. Купувам си виното, което не е включено в дегустацията: 2004 Artemis Cabernet Sauvignon. Все още не съм се организирала да събера подходящата компания, с която да го разчленим.



Ако сте в Напа, отбийте се в SLWC, заслужава си. Дори и само за да решите дали:



а) сте възхитени и си казвате да, това е начинът да се справиш със славата: неизменно високо качество на вината; луксозна изба; винен клуб, за членство, в който трябва да се чака неизвестно колко дълго; изобщо отлично смазан маркетингов механизъм или



б) смятате, че всичко това придава невероятен блясък, но сякаш взима от дълбочината на вината и в края на краищата не ви харесва...

Bureau of Alcohol, Tobacco and Firearms* - Бюро за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия

flying winemakers** - "прелитащи" винари-консултанти

it takes balls to do it*** - да имаш топе, за да го направиш



Продължаваме по Силверадо Трейл и съвсем близо е следващата ни цел - Clos du Val.

На френски Clos du Val означава "малка изба в долината". Първото ни впечатление, докато вървим към дегустационната е, че всичко наоколо е невероятно красиво. Всичко е толкова на място: постройката се слива с природата; масите за пикник пред нея са уютни и приканващи; отсреща има лозя, до където погледът стига, а розовите храсти до тях са .... всъщност, толкова красиви, колкото и в градината на баба ми и много често срещани по лозята, но явно ние сме се позахласнали повече, отколкото трябва.

Подобно на Stags’ Leap Wine Cellars (SLWC), "Кло дьо Вал" също е смятана за една от избите-пионери на съвременното калифорнийско вино. Основана е през 1972 г. от американец, но от часа на раждането си е водена от френската ръка на Бернар Порте. Европейският му подход, съчетан с невероятните условия в Напа Вали, прави вината на избата едновременно изтънчени и елегантни, но и кадифени, силно плодови и мощни - нещо като Сан Франциско, в който са събрани всички положителни черти на един европейски град, но е по американски широк, свободен и с много въздух. Харесвам истински Сан Франциско, харесвам и вината на "Кло дьо Вал". Както споменах в предишния брой, избата е един от участниците в Парижката дегустация от 1976, където се представя с първата си реколта и то повече от добре. На последвалите дегустации на 10-тата и 30-та годишнина от събитието "Кло дьо Вал" показва, че Калифорния няма от какво да се срамува по отношение дълголетието на своите вина.

И тук помещението е почти сумрачно, но този път от него лъха уют. Дегустацията струва 10$, които ви се приспадат при покупка (което не беше така при SLWC) и можете да изберете 4 вина от сериите Classic и Reserve. Ако се обадите предварително, могат да ви организират какво ли не: посещение в избата, дегустация на стари вина, лекция в опитното им лозе, пикник с донесена от вас храна на прекрасните им маси. Дори можете да поиграете петанка, освен това - да си закупите най-невероятни неща: от чадъри до блясък за устни "Пино ноар".

При "Кло дьо Вал", както и при предишните изби няма лошо или некачествено вино. За тези, които могат да си го позволят и искат да бъдат участници в живата винена история на нашето време, е добре да си купят актуалната реколта на виното, с което са участвали в Парижката дегустация - Stags’ Leap District Cabernet Sauvignon, 120$.  Аз лично търсех класическо американско шардоне, т.е. с дъб, но елегантно, балансирано и стилно. Или понеже често вината се сравняват с жени: търсех  жена с руси коси, но също така с ум, възпитание и интелект. Трудно беше, но Chardonnay Carneros 2005 е една такава находка: ухаеща на праскова и цитрус.

Другата европейска подробност на "Кло дьо Вал" е етикетът им. На пръв поглед на него са изобразени три голи ренесансови жени, които с високо вдигнати ръце крепят името на избата. Отначало си помислих, че това е типично американски етикет - леко кичозно напомнящ европейския ренесанс. От друга страна графичните елементи в него са така точно премерени, че ми стана любопитно и поразпитах какво означава. Хубаво е, когато има история: чаровниците на етикета са трите грации - древногръцките богини на грацията и красотата, символи на доброто, красиво и вечно младо начало на живота. Те са Аглая (Сияйна), Ефросина (Благоразумна) и Талия (Цветуща). Британският график Лео Уаят е създал етикета по статуетката на немския бароков скулптор Георг Петел от 1624 г.



След кратък пикник продължаваме към Сонома Вали (и за местата за пикник има какво да кажа, но го оставям за накрая, когато ще теглим чертата и ще кажем какво американците правят по-добре от европейците и какво не). Домакините ни държат да ни покажат една от любимите си изби. "Страхотно интересен проект", казват. След час път сме в Glen Ellen, между градчетата Сонома и Санта Роза, където се намира Imagery Estate Winery.

Минаваме през почти дива (но само почти) градина и влизаме в дегустационната. В първия момент съм малко объркана и не знам точно накъде да гледам и накъде да вървя. Огромната зала е разделена на кътове, всеки с огромен бар за дегустация. По стените висят доста картини, има и само изложбени помещения. Та какво е интересното при Imagery Winery? Със сигурност и вината им. Въпреки че на преден план стоят не самите вина, етикетите им. Етикетите на по-скъпата им серия - Artist Collection - са правени по картини, поръчани от куратора на проекта. Канят най-известните съвременни художници и им предоставят цялата необходима свобода, с едно условие: да включат някъде в картината си символа на Партенона - лого на избата. Етикетите доста ми допадат, но идеята е на барон Филип дьо Ротшилд, след него всички изглеждат някак си като имитатори.

Насочваме вниманието си към вината, които изненадват с умерените си цени: най-скъпото струва 55$. Оглеждаме се за място на баровете. Единият е само за членове на техния винен клуб, но ние се правим на разсеяни и заставаме там, само за да проверим дали ще ни изгонят. Ако беше Европа - със сигурност, но това е Америка и всички ни се усмихват широко. Успокоени, се преместваме на другия бар, по-празен е, съответно не толкова шумен. Вината са повече от добри. При белите освен с шардоне, работят и с вионие, пино блан и пино гри. При червените: с каберне совиньон, каберне фран, пти сира, санджовезе, темпранийо, пти вердо, малбек, мерло и зинфандел. Количествата им се движат между 300 и 1200 кашона от вид вино, в зависимост от реколтата. Трудно е да препоръчам конкретно вино, всичките са интересни. Но знам какво търся за себе си: Paso Robles Petite Syrah 2004 Artist Collection, цена около 30$.

Сортът носи името Petite Syrah само в Калифорния. Генетиката му е забулена в мистерия и дълги години се спори дали това е не особено вълнуващия френски сорт пелурсин или неговата кръстоска със сира - дуриф. Въпреки, че през 2002 г. акцизната служба на САЩ обявява, че за целите на етикетирането тя смята петит сира равностойна на дуриф, по някои от американските лозя все още цари смесената култура и те са "оцветени" с Alicante Bouschet, Carignan, Grenache или Mourvedre. Купувам си го, защото искам да погледна по-отблизо сорта, който от години играе ролята на Пепеляшка, давайки цвета и танините си на бледичкия зинфандел. В случая изненадата е приятна: настойчиво тяло, меки танини, черен пипер и прясно изпечено кафе.

Над 65-годишната дама, която разлива на бара, е по американски разговорлива (само дето някой трябва да им каже най-накрая, че не се произнася каберне франК или совиньон бланК) и така любезна да ни каже кои са непосредствените им съседи. Чувам я да споменава името на Валтер Шуг (произнесено като Уолтър Шаг) и знам коя ще е следващата ни цел.



Докато пътуваме към Shug Carneros Estate, размишлявам над видяното преди малко лице на Сонома Вали - ексклузивно, бутиково, елитарно, не дай си боже някой да каже, че e масово, много арт, tres chic. Малки обеми от екзотични сортове, скъпи ювелирни изби, биодинамични лозя, арт-етикети.... целият пакет е тук. Работата е, че на мен нещата ми се струват някак си прекалено пакетирани, насилено cool и неестествени и започват да ми идват в повече.



"Шуг Карнерос Естейт" за щастие е точно обратното. Загубваме се, докато го търсим и нищо чудно: избата се намира като че ли на дъното на света. В края на пътя виждаме все пак табелата, паркираме, минаваме отпред и отваряме широко очи. Отвсякъде почти стръмни хълмове с лозя, все едно сме в Швейцария, пред нас малко езерце, зад нас постройката на избата в традиционен немски стил. Затова и толкова настоявам да наричам Валтер Шуг така, а не Уолтър Шаг; защото е чистокръвен германец, роден, израсъл, завършил образованието си и даже оженил се в Германия. На повечето от ценителите на виното неговото име не говори почти нищо, за разлика от най-известното му творение: виното Insignia на Joseph Phelps. Реколта 1974 е първият бордо-бленд на  Калифорния, произведен от собствени лозя. Заслуга на Валтер Шуг са и първите cru кабернета - от лозята Bacchus и Eisele.



"Шуг Карнерос Естейт" е основана през 1980 г. в апелацията Карнерос/Сонома, намираща се в най-южния край на Сонома, респективно в най-северното кътче на Сан Франциско Бей. В Карнерос има както мочурливи области, в които живеят малки червени скаридки, така и обли хълмове, по които преди години испанските овчари са разхождали стадата си. Оттам и името на апелацията: carnero на испански означава "овен". Един от най-хладните райони в Сонома - отчасти заради влиянието на залива - Карнерос е апелация за шардоне, пино ноар и каберне совиньон, във вид на стройни и елегантни тихи или пенливи вина от сериозен калибър.

Финесът рядко се среща в Калифорния, дори и в Сонома. Много по-често вината ви посрещат със сила, изразителност, богатство и пищност, но лично за мен деликатността, финесът и изваяните черти на едно вино са израз на висше майсторство и са къде по-интересни. Вината на Шуг са такива: те приличат по-скоро на неразговорливи европейци, отколкото на шумни американци. Освен с шардоне и пино ноар се работи и със совиньон блан и мерло, но звездите на избата са първите две. Тук приятната изненада е също и в цената - покупката на трите му прекрасни шардонета е абсолютно заслужена:

- Chardonnay Sonoma Coast 2005, което е получило 92 точки от сп. Wine Spectator струва само 22 $

- Chardonnay Carneros 2005 - 24 $

- Chardonnay Heritage Reserve 2005 - 30$.

Трите му пино ноара със същото означение - Sonoma Coast, Carneros и Heritage Reserve - имат далечна прилика с немските Spätburgunder - ярко изразена ягода, череша, червена боровинка и подправки. Също прекрасни.

Каберне совиньон и мерло оставям настрана, защото вече ми е доскучало от толкова каберне и мерло в предишните изби. Човек не може да има всичко и трябва да умее да определя приоритети. Совиньон блан също не ме привлича.

Апропо, за совиньон блан. Ето едно нещо, което, според мен, на американците твърде рядко им се удава: добър совиньон блан - кристално свеж, благоуханен и сочен. Наричаният от тях Fume Blanc представлява совиньон блан в контакт с дъб, макар и повечето от пиещите го да не знаят това и да твърдят, че е отделен сорт. Преобладаващите в повечето случаи сладка плоскост, воднистост и аморфни аромати не са кой знае какво винено откровение.

Не мога да нося всичко, което намирам за прекрасно в "Шуг Карнерос Естейт". Затова решавам, че ще се спра на една, от моя гледна точка, винена рядкост - пенливото им Rouge de Noirs Sparkling Pinot Noir 2003, само за 30$! Руж де ноар, т.е. червеното пенливо, е голяма рядкост за нашите географски ширини. Вторична ферментация в бутилка, прекрасен сочен плод, бисквита, мед, дрожди и впечатляваща стегнатост.



С това приключва краткото ми, но пъстро пътуване из Напа и Сонома и е време да тегля чертата в сметката "Ние-Вие" или "Стар свят-Нов свят".



Огромният монументален плюс на Калифорния, който помита хиляди малки недостатъци, е желанието им да ви продадат виното си. Те искат вие да го имате и то да го имате редовно. Искат да оставите много пари посещавайки избата им и правят всичко възможно, за да не съжалявате, когато го правите. А вие го правите. Правите го, защото самото калифорнийско вино е повече от добро: с изумителен плод и съблазнително тяло, със сила, мощ и изразителност. Вкусно, привлекателно, пленително.



Какво правят американците, за да сте доволни вие?

Над 90% от избите в Калифорния имат център за посетители, работещ всеки ден, в който можете да дегустирате и закупите не само виното им, но също така и всевъзможни аксесоари за вино, карти, тениски, шапки, чадъри, книги и т.н. и т.н. В тези центрове има поне един човек, а в повечето и цял екип, който се занимава с маркетинга на избата и който може да ви организира каквото се сетите, че желаете от тях: вечери, семинари, да им копаете експерименталното лозе, сами да си правите вино. Даже ще ви венчаят насред най-известното им лозе.



В Европа: Опитайте да почукате на нечия врата без предварителна уговорка. За съжаление, все още е доста голяма вероятността да ви се случи следното:

а) усещате, че не сте добре дошли;

б) отварят ви сънени, въпреки, че на вратата пише, че работят и вие от гузна съвест си купувате вина, които не ви харесват кой знае колко;

в) изобщо не искат и да знаят за вас и на вратата пише: "Посещения в избата не се предлагат".



Най-красивите изби в Калифорния, т.е. много на брой, имат picnic area - в прекрасни градини или сред гората, винаги с невероятна гледка. Единственото, което искат от вас, е да си закупите от тяхното вино.



Почти всяка изба има собствен винен клуб, в който срещу членската такса първи получавате вината на избата, както и различни други отстъпки. Някои клубове имат над 120 000 члена. За членство в най-добрите се чака с години.



Наличието на наистина функциониращ уеб сайт е задължение за калифорнийските изби. От него можете да свалите каква ли не информация за тях, вкл. и press-kit, а също така и да си купите вино. Всяка изба доставя вино, в рамките на американските закони, разбира се.



Минусите: липсата на традиция се компенсира често с бутафорност тип "Лас Вегас": реплики на тоскански или бургундски изби, статуи, мозайки или стенописи от най-кичозно естество. Или полирани до такъв блясък постройки, градини и хора, че чак главата ви заболява. Същото е и с вината. В края на краищата, колкото и огромна като размер и хетерогенна в географско и климатично отношение да е Калифорния, вината й носят регионален характер и рано или късно сте опитали всички типове. На ценителския нос на европееца започват сравнително бързо да омръзват заоблените, гладки, напращели и "поруменели" калифорнийски вина. Няма това разнообразие на земя и култура, което носят френските, италиански, испански и други европейски вина. Няма го релефният им образ, който може и да ви накара да се спънете във виното, но пък след това да се изправите със светнало лице. Няма я дълбочината, която ще ви накара да мислите. Но в днешния свят все по-малко хора обичат или имат време да мислят, иска се максимално удоволствие тук и веднага, предоставяно с такава готовност от вината на Новия свят.



Личната равносметка за мен е, че в някои аспекти Европа има какво да учи от САЩ. В кои точно - виж учебниците по маркетинг. Що касае класата и стила на виното обаче Америка е добре дошла на стаж в Европа.



Изказаните от автора в тази статия мнения са лични и не ангажират сп. "Бакхус" със споделянето им.

Share Tweet Pin it Share
2 Коментара
  • Anonymous
    compra cialis
    12, 53, 25 Юли 2009, 12:53

    mpdwbntq ampdmwxb vsrsxkil

    !
  • Anonymous
    cialis
    12, 04, 21 Юли 2009, 12:04

    95u7cN galznxhw uvkkmunc vyhvoeym

    !

Най-четени статии // за Септември

Реклама »