Гаранция Франция
Всъщност точно това прави голямата разлика – в тази страна има дълъг списък неща, на които човек може да разчита. История и запазено културно наследство на всяка крачка; класически, елегантен тип красота, която всъщност е само една от разнородните прояви на добър вкус; вездесъща представа за добър живот, която е на цяло стъпало сигурно над почти всички останали европейски народи, и нейният най-ярък израз – отличните храна и вино.
Пътуващите пазари са едно от големите удоволствия на Франция. Обикновено всяка една точка в страната е заобиколена от населени места, които се редуват да приемат пъстрото сборище от месни, млечни, рибни, зеленчукови сергии, от продавачи на цветя и хляб, сладкиши и буркани със сладка. Това означава, че човек може за седмица да разгледа целия район, просто докато си пазарува за обяд. Тази практика доставя голямо удоволствие и на местните и всяко настаняване в жит обикновено е съпроводено от устно или дори писмено изброяване къде са пазарите през следващите дни, кой сред тях е най-живописният, кога и къде се появява най-добрият майстор на андуйет, крепиньет или някой друг местен специалитет.
Качеството на храната, купувана от пазарите, също е постоянно високо. Разбира се, че и тук е добре да се подбира, души, попипва, но отрупването на масата с пастети, сирена, хлябове, салати и вино става изключително лесно.
Другото нещо, на което човек може да разчита в житовете, е пълният комплект прибори за готвене и ядене – често с отлично качество. Белезите на местната хранителна култура личат в детайла: освен обикновените ножове почти винаги има и ножове за стек (често – с култовата марка "Лайол"), нож за стриди, термометър за вино, центрофуга за салата, покривки. Тиганите и тенджерите са тежки и истински, почти никой не си позволява да обзавежда ваканционните къщи с евтин алуминий от супермаркета.
Тези детайли не са описани в обявите за житове, но много други са и, разбира се, внимателното им прочитане е нужно, за да избере човек това, което му харесва. Всъщност даването на ваканционни къщи под наем е така развито, че съществува официална класификация не само за лукса в житовете, но и за тяхната функция. Тези, които са за класически тип ваканция – на море, в планината или за селски туризъм, са означавани като Rural. Други, които се намират по пътя на ключови туристически пътеки или колоездачни маршрути, се казват Gîtes d’Etape. Отделна, специална категория са къщите, които обслужват конни ездачи - Gîte Equestre. Друга, много популярна разновидност на самостоятелните житове са Chambres d’Hotes - обикновено стаи, но понякога и цели апартаменти, в които обаче човек живее практически в дома на домакина и получава закуска. Този френски вариант на B&B e обикновено много по-персонален, въвлича в разговори със собствениците, а понякога и хранене в тяхната компания.
Това беше начинът тази година да попадна на жит в крепостните стени на средновековната Сан Сузан в Майен: разкошно реставрирана къща, под чийто балкон склонът се спускаше почти отвесно към малката река в подножието и гледката обхващаше близките 30 километра зелени хълмове и гори (430 евро през юли, две спални). Житът, но също и селото във вътрешността на крепостните стени, полазено от замечтани художници със стативи и омазани панталони, и цялата околност от пътеки покрай реки и мелници, под черно-зелено-златните тунели на старинната, дискретно опитомена гора изразяваха самия стандарт за френска красота. Онази красота, за която във Франция има гаранция. И не в смисъла на нелепия български фразеологизъм "Гаранция - Франция".
Разбира се, евтините житове не са достатъчни да уеднаквят стойността на едно пътуване до Франция с почивка някъде из България. Те са вид настаняване, което изисква кола, а и цените на храната са практически два пъти по-високи. Все пак с тях пътуванията, които за мнозина са почти невъзможни заради скъпите хотели, стават достъпни. Особено голяма разлика те правят за семейства с повече деца.
Една от най-хубавите им страни е, че предотвратяват почти всеки допир до досадните прояви на масовия туризъм. Когато пътува с тяхна помощ, човек рядко се натъква на групи, които следват човек с плюшено лале. Спестява си и обкръжението от хора, които се снимат с картини в музеи, или заемат нелепи пози на поляната, за да излязат на снимка все едно са подпрели, хванали или на път да смачкат някоя архитектурна забележителност.
Изобщо житовете са алтернатива. С гаранция.
16, 03, 25 Януари 2014, 16:03
Французите са мили и любезни хора, но ненавиждат фамилиарниченето, а у нас представата за любезност често се покрива с него. Оттам и утвърдилото се мнение, че французите са арогантни и високомерни.
+6
18, 05, 03 Януари 2014, 18:05
Трябва да се изпробва...
+4
Най-четени статии // за Ноември
Реклама »