С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Вино

За чачата с любов и любопитство

Текст и снимки: Мариана Гълъбова
24 Март 2021, 14:24
Share Tweet Pin it Share

Да си бил в Грузия и да не си опитал чача е все едно да си бил в Париж и да не си видял Айфеловата кула. С една дума: немислимо.
Чача (chacha) е тази напитка, с която започва всеки един тост в Грузия. Тя е в сърцето на гостоприемната нация и тя проправя път за виното и вкусната храна.
За моя голяма изненада на отсрещните брегове на Черно море производството на дестилат в домашни условия е напълно законно. За разлика от ракията, която в повечето случаи се получава от дестилация на самото вино, традиционно чачата се прави от джибри, останали след ферментация на вино. Тъй като джибровият продукт има специфичен аромат, се прилага двойна дестилация с цел изчистване на тежките аромати в чачата и извличане на по-плодови и винени нотки. Понякога дори се стига до тройна дестилация, както е при невероятната Chacha Gianiani от червения сорт саперави (да, както и при ракията, така и тук спиртна напитка може да се прави от червено грозде). Алкохолното съдържание обикновено варира между 40-65 об.% и това я прави предпочитан аперитив, с който т.нар. tamada (домакинът), вдига тост преди започване на вечерята.

Сервира се охладена, в чаша със специална форма.

Използват се традиционни за страната съдове за дестилация, каквито видях по време на винарската си обиколка в избата на Iago: голямо име, познато далеч отвъд пределите на Грузия, но творящо в малка изба, известна като първата биосертифицирана в страната. Произвежда виното си само от един сорт грозде - чинури, а лозята са на пенсионната възраст от 65 години. Докато провеждах обиколката си за лов на вино, един от домакините реши да ни посвети и в тайните на добрата ракия и да ни обясни традициите около потреблението й.
Самият ритуал се е зародил във времената, когато вино и ракия се пиели от грузински рогове и когато е било важно да извършиш определено движение на ръката, с чиято помощ да изпиеш всичко до дъно. Днес рогът е отпаднал, но остава запазено движението, с което не накланяш главата назад, а само надигаш чашата.


Идеята се корени в това, че при навеждане на главата спира притокът на кислород към мозъка, а в същото време се увеличава количеството алкохол в организма. Всичко това предизвиква по-бързо опиянение, което е нежелателно. Все пак, тост се вдига най-малко три пъти и е важно всички около масата да бъдат в адекватно състояние... поне за известно време. Дали и до днес хората спазват това условие - едва ли, но цялата история за рогове носи една собствена мистика, затова да приемем, че й вярваме.
Грузинците несъмнено знаят как да се грижат за любознателните и

в столицата Тбилиси има няколко тематични чача бара.

Един от тях се намираше на изкушаващите две пресечки от хотела, в който бях отседнала. Chacha Corner в Тбилиси е онова място, което подминавах по няколко пъти на ден и пазех за най-накрая, защото десертът винаги е последен. Ще е неточно и непълно да кажа, че чакането си е заслужавало: посещението беше не просто десерт, а угощение. За голяма моя изненада дегустациите бяха безплатни и включваха немалък асортимент от ракии. Така всеки може да открие какво му харесва - безкрайно приятно, макар и съвсем нелеко занимание. Отлежали в бъчви или натурални, двойно дестилирани или само с една дестилация, от бели или червени сортове, вариантите са много и винаги са верни.
След дълги размисли успях да се спра на 4, които да дегустирам.


Quilipa's Chacha, която се произвежда от ркацители и отлежава в бъчви от порядъка на 3 години.
Armazi Distillery, семейна дестилерия, в която правят двойна дестилация само на вино без джибри, без филтрация и без отлежаване в бъчви. Това придава на напитката по-скоро винен аромат, запазва максимално нейния плодов и свеж характер. Имат и друга серия, в който чачата преминава през отлежаване в бъчви и притежава приятен тон на ядки, чай и пушек. Определено тези производители държат на качеството, а не на количеството.
Нестандартна и донякъде нетипична ми изглеждаше третата избраница, Oricha Chacha, която се произвежда по стара семейна рецепта, предавана от поколение на поколение. Нейният необичаен вкус, както разбрах в последствие, се дължи на няколко запазени "трика" - ферментация на гроздето в дъбови бъчви с настойка от планински билки и плодове, които освен майсторите дестилери никой друг не знае. След приключване на ферментацията и достигане до желания вкус и аромат се пристъпва към дестилация и производството на този шедьовър.
След едночасова раздумка със собственика на мястото и

с леко клатушкаща се походка си тръгнах със своето бижу - Gotsa Natural Chacha.

Отлежава 5 години в бутилка, но нито ден в бъчви. Самото производство е под контрола на организацията Demeter, която съблюдава спазването на биодинамичните практики.
Ако след тази статия започнахте да планирате своето пътуване, знайте, че все още стотици бутилки, наредени като войници, очакват да бъдат закупени и отнесени в различни краища на света.
А моята... е, за жалост, моята вече е изпита.

Share Tweet Pin it Share

Реклама »