В последния си брой сп. "Ню Йоркър" публикува мнението на Бий Уилсън, писател, журналист и историк, чиято последна книга е "First Bite: How We Learn to Eat".

"През по-голямата част от 42-годишния си живот във Великобритания, съм яла банани. Родена съм през 1974 г., годината, след като се присъединихме към Европейската икономическа общност", казва Уилсън. Яла съм банани във всякакви размери и форми. Някои като полумесец, други – като полицейски палки, банани, колкото пръст, и банани-гиганти.

На теория обаче, този мой разнообразен опит с бананите, не би трябвало да е възможен. Класическият анти-ЕС мит е, че безличните еврократи са забранили "кривите" банани и са наложили единен стандарт за англичаните. Самозабравила се бюрокрация! Този евромит – един от многото – всъщност се основава на директива от 1994 г., според която бананите трябва да са free from abnormal curvature тоест да не бъдат необичайно извити. Но в действителност, това се отнася само до най-високия клас банани. Нормалните клас 1 и 2 в повечето магазини винаги са допускали всякакви "дефекти" във формата.

Сега, след победата на кампанията за напускане на референдума, е ясно, че залогът за храната на британците в ЕС е много по-висок от правото ни на "криви" плодове. Президентът на Съюза на фермерите вече предупреди за покачване на цената на храната, в резултат на комбинацията от падащ паунд и зависимостта на Обединеното кралство от вносна храна.

Като страна, която произвежда само около 54 процента от това, което изяжда, Великобритания започва да става уязвима от нестабилните пазари. За първи път от Втората световна война насам, способността на държавата да нахрани населението си е под въпрос. На 24 юни Тим Ланг, професор в City University и един от водещите специалисти по хранителна политика в страната, пусна туит "ЕС шок. Много тъжно." И после, "Нуждаем се от план Б за храната. Дали тези, които гласуваха срещу ЕС са готови да копаят за Британия, да работят на полето и във фабриките срещу ниско заплащане?"

Една от основните причини за основаването на ЕС – оставяйки настрана мирът - е била да се осигури достатъчно храна за населението, припомня Уилсън.



Според проф. Ланг Европа не само е хранила Великобритания, но е променила и хранителните навици на англичаните. Членството в съюза донесе слънчевите плодове и зеленчуци от южна Европа. И по време на десетилетията членство, съдържанието на чиниите на британеца се е променило до неузнаваемост. През 1973 г. зехтинът се е купувал от аптеката, като капки за уши.

"Не може да смятаме, че дължим само на ЕС това, че правим разлика между песто и салса верде. Вероятно тази революция в храната щеше да се случи така или иначе, така, както и в Щатите, и в Австралия по същото време. Но да размишляваме за Брекзит означава да осъзнаем до каква степен Великобритания не е хранителен остров. Ядем храна, сготвена от френски и италиански готвачи, използвайки европейски продукти. Повече от половината от хората, заети в хранителната индустрия, са имигранти от ЕС. Няма как да се храним, както досега, без тях".
Уилсън твърди също, че английската храна е спечелила и от системата за продукти със защитено наименование за произход – като йоркширския рубаб или стриди от Уитстейбъл.

Един от най-болезнените въпроси обаче, е как Британия ще успее да отдели своя хранителен запас от този от Европа. Става дума за купищата споразумения, политики и стандарти, които в момента важат за храната. Те важат от околната среда през фермерските субсидии до въпросите за хранителната безопасност. Привържениците на напускането биха казали, че Британия трябва да се отърве точно от тази сложнотия. Наистина някои регулации за наистина кафкиански, както тези за рибарството, например, които до скоро изискваха рибарите да изхвърлят напълно годен улов, заради квотите. Но според Ланг напускането ще доведе до още по-голяма бюрократична бъркотия.

Това, което забравяме, завършва Бий Уилсън, е че много от тези закони са създадени, за да направят европейците по-здрави, по-сигурни и по-добре нахранени. И те работят. Храната е един от безспорните успехи на Европа. Две поколения израснаха без повей от заплаха от глад или дажби, мислейки си, че най-лошото, от което трябва да се страхуваме са бюрократите, които решават каква да е извивката на банана. Сега обаче Британия се оказва в една нова и тревожна ситуация, в която собствените й начини и ресурси да изхрани себе си, изглеждат несигурни.