За тези има-няма 24 часа в Будапеща през цялото време едно изречение ми се въртеше в главата: някои дни са родени по-добри от други. Това е неоспоримият факт на живота. От самото си "зачеване" те носят обещание, имат аромат на нов град и вкус на бриош, с допир на червен килим под токчетата и отражение на прожектори в очите. За тези дни живеем.

Вместо с оперативка в 10 ч. понеделникът започва група от няколко журналисти, чакащи на гейта на летище София с полет към унгарската столица. Няколко часа по-късно Будапеща ме приветства коледно украсена и с онзи тих аристократизъм, запазен за градовете от Централна и Западна Европа. Кратка разходка ме среща с ъгъл, който просто привиква такива като мен. Говори ми. "Надникни, влез." Мястото се оказва кафене от 1887 г., обядът от омлет с диви гъби, коктейл Негрони и унгарски торти асорти все по-силно напява в ума ми: "Добре дошла. Има дни и дни... и този ден не е като другите."

Завръщането на savoir-fête... и какво всъщност е това

Няколко мейла измежду глътките Негрони и е време за подготовка за вечерта. Групата журналисти сме тук по покана на Moet & Chandon и техния вносител в България - Avendi, a поводът е завръщането след 2 ковид години на тоста с кауза и Moet Society. За втора година (първата е 2019, след което идва пандемията) най-популярната марка шампанско отпразнува вълнението да бъдем заедно по празниците с поредица от впечатляващи и елегантни събития в над 20 от най-големите градове по света. Така марката продължава своята вековна традиция да празнува онова, което тя нарича "savoir-fête".

Инструкциите са ясни - може и да не знаем какво ще се случи вечерта, защото всичко се пази в тайна, но дрескодът ни е даден седмица по-рано: black tie. Чанта с подаръци в хотела, в която откриваме мъничка бутилка шампанско и ръчно правени бонбони окончателно бетонира усещането, че този ден е от-до роден по-добър.

Ако Мет беше в Будапеща

Спираме пред сградата на операта в Будапеща, която само за една вечер е затворена за външни посетители. Там ни посрещат дебел червен килим и поне 4-метрови транспаранти с марката на домакина ни - не че има шанс някой да забрави къде е... Да се опитам да опиша как изглеждат останалите гости е безпредметно: без особено преувеличение ще кажа, че това е може би най-близкото до Мет галата, което Европа е виждала. Снимките говорят сами за себе си.




Червеният килим води до фото стена и елегантни сервитьори, които ни посрещат със златна брандирана чаша и питие за добре дошли. Фоайетата на операта оживяват от жуженето на приповдигнати разговори и смях на над 200 души от Централна и Източна Европа (както отбелязах по-горе, събитието се случва в над 20 града по света, всеки покрива някакъв регион) - журналисти, инфлуенсъри, знаменитости. Не след дълго отварят вратите на залата и сме поканени вътре.




Залата е дори по-тържествена от обикновено заради украсата. В идните 15 минути, докато настроението ни се променя от приповдигнато към благо с допиването на съдържанието в златните чаши, ни забавляват струнен концерт, изпълнение на оперна ария и унгарската актриса Нора Трокан. Именно тя в един момент ни кани да се качим на сцената. Докато се спогледаме в чудене "Защо? На сцената?!", кулисите се вдигат и разкриват отговора. Там, където обикновено са "бекстейджът" и декорите на операта сега разкошно и пищно са подредени маси, а съвсем в дъното на сцената - шампанско бар и пирамида от чаши купе.

Bon appétit с премиерата на реколта 2015

5-степенната вечеря съчетава ястията с различни шампански: от добре познатия Imperial Brut, който най-често откриваме на събития и в магазини, през розе, че и до премиерата на реколта 2015 (обикновено този вид пенливо вино смесва вино от различни години, но когато климатичните условия са изключителни, се прави бутилка от конкретна реколта... след което се оставя на фините утайки с години, заради което премиерата е едва сега).




Ястията се редуват с елементи от програмата - балет в идеален синхрон, представяне на устойчивите практики на Moet Hennessy (използване на 100% зелена електроенергия, рециклиране на 99% от отпадъците от производството, инвестиции в зелени технологии), а после какво друго, ако не още малко опера.

И докато аз може и да не съм най-отявленият ентусаиаст, що се отнася до това изкуство, арията-наздравица от "Травиата" на Верди я знам наизуст на италиански, та дори и оперната певица ме хвана с поглед за части от секундата, че й суфлирам неволно

Libiamo, libiamo ne' lieti calici,
che la bellezza infiora;
e la fuggevol fuggevol'ora
s'inebrii a voluttà.

Около 250 души в дълбините на сцената на операта в Будапеща, тупкащи с крак в такт, вдигат тостове, пляскат с ръце. А след малко ще им поднесат и десерт, но той - макар и вкусен - ще бледнее пред любимото на този тип публика изречение "Това е краят на официалната част на вечерта, сега заповядайте, барът е отворен!".

Що се отнася до сутрините-наследнички на такива "дни, родени по-добри от други", от опит споделям, че от шампанско глава не боли. Но пък те държи откъм настроение - пенливо и бълбукащо, докато и последната перличка балонче в тялото ти не се спука.