С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Кампания: Кой се опитва да съживи българските национални храни?

Бакхус
30 Октомври 2008, 09:42
Share Tweet Pin it Share

В предишния брой попитахме къде могат да се намерят истински качествени български боб, бяло саламурено сирене, лютеница, кебапчета и изобщо всички онези храни и напитки, които мнозина българи посочиха за достойни национални символи. Четете редакционните текстове и мненията на читателите на www.bacchus.bg.

Slow Food: Хората имат право на вкусна храна

Slow Food e неправителствена, еко-гастрономическа организация, основана в Италия. Целта й е да предотврати изчезването на местните кулинарни традиции и да събуди интерес у хората към качествената храна, нейния произход и връзката й с общностите, които я произвеждат. Така потребителите се превръщат в съпроизводители, тъй като с избора си стимулират малките производства в различни части на света. Днес организацията има над 85,000 членове в 132 страни.
В България  представител на движението е д-р Десислава Димитрова, биолог, която вярва, че каузата на Slow Food е шанс да се съхранят българските традиции и природа.

Какво прави Slow Food в България?

Главен начин, по който работи движението, е да основава конвивиуми - това са обединения на хора, членове на Slow Food, които се стремят да запазят кулинарните традиции и подкрепят местните производители.
По този начин се стремим да опазваме агро-биоразнообразието, като един от начините е включването на български продукти в Съкровищница на вкусове на Slow Food. В България вече имаме комисия, която подбира продукти за тази "съкровищница" - традиционни гастрономически продукти с икономически потенциал, застрашени от изчезване.
Друга посока на работа е създаването на Предизиумите - механизъм, с който се опазват и стимулират икономически общности от местни производители, за да се популяризират продуктите им. В България действат два президиума засега - за опазване на "зеленото сирене" в село Черни Вит, и на каракачанската овца в село Влахи.
Разработват се и различни образователни програми, предназначени за хора от различни възрастови групи, като усилията са фокусирани особено върху децата и младите хора.

Каква е ползата от участие в конвивиум на Slow Food за един български производител?

Създаването на конвивиум помага за осъзнаването на идентичността на общността, която поддържа един или няколко продукта. Според мен това е много важно за страна като България, където хората трудно създават стабилни общности, обединени около обща идея. А и регистрирането на конвивиум дава възможност на българските производители да станат част от световната мрежа на Slow Food и да осъществяват контакти със свои колеги от други страни.

През 2006 г., например, беше създаден Конвивиум "Родопи-Смилян", който обединява производители на традиционни продукти от с. Смилян, включително и Смилянския фасул. Регистрирането беше само формален акт, с който една зряла местна общност стана част от Slow Food. Разнообразиха се дейностите, свързани със Смилянския фасул. Местната кредитна кооперация, която ги подкрепя, успя да получи правна защита на думата "Смилянски" и запазен знак на продукта. Това дава надежда на местните хора, че ще успеят да защитят продукцията си и да намeрят адекватен пазар.

Членството в Slow Food дава възможност и за реализация на малките производства на международния пазар (често организиран в мрежата на Slow Food ), като се получават и по-добри печалби.

В началото на тази кампания писахме в "Бакхус" за "Родопски боб", произведен в Китай. Има ли Slow Food начини да противодейства на подобни безобразия?

Това е проблем, който не се среща само в България, но за съжаление у нас конкуренцията често пъти е нелоялна. Подобен подход се наблюдава и при други продукти. Един от начините да намалеят тези случаи е ние, потребителите, да имаме по-активно отношение като например да избягваме да купуваме такива стоки и да правим своя съзнателен избор като се осведомяваме за произхода на храните. Такава е и една от мисиите на Slow Food - да научи гражданите, че имат право да изберат качествена и вкусна храна.

След като "смилянският боб" има вече КНП, как на практика ще се защитава от фалшификации?

В този случай голяма роля играе местната кредитна кооперация и самите производители. Пътят е много прост: реклама и много разяснителна работа сред потребителите. Съществуването на конвивиум "Родопи-Смилян" подкрепя усилията на производителите като се опитва да им осигури пазар, за реализирането на техния продукт.

Агролинк: Био & Еко
Основаното през 1999 г. екологичното сдружение "Агролинк" обединява специалисти, експерти и фермери в мрежа на партньорство и сътрудничество за подпомагане на биоземеделието. Окуражава и подкрепя производителите и селските общности в България, за да развиват органичното като най-устойчив тип земеделие. Сдружението отделя специално внимание на местата с висока природна стойност и агробиоразнообразието. Вече девет години допринася за повишаване на познанията на обществеността за органичното земеделие, органичните храни и тяхното значение.
Сред многобройните проекти на "Агролинк" беше международната конференция  "Партньорство в биологичното земеделие и качеството на храните" в София през септември 2007.  Сдружението организира и редовни празници на биологичното земеделие, като тази година събитието на 13 септември в столичната Борисова градина беше с рекордно участие. Изложителите бяха два пъти и половина пъти повече отпреди като свидетелство за нарастващия интерес към биологично чистата продукция.
Председател на "Агролинк" е д-р Светла Николова.
www.agrolink.org

Представяте ли си френска компания да внесе сирене от Китай и да го продава за рокфор? А в Дания да пакетират монголско масло като датско? А италиански супермаркет да пробутва японски оризови нудли за спагети? Защото България го прави - българска фирма е внесла боб от Китай и Таджикистан, и го продава като ЛУДОГОРСКИ и ДОБРУДЖАНСКИ в една от най-скъпите търговски вериги на София. Още по темата.

Share Tweet Pin it Share
7 Коментара
    Anonymous
    Kcyqoqpg22 Февруари 2009, 05:20

    This comment has been removed by the moderator because it contained

  • Anonymous
    Weexorwaddede
    09, 52, 09 Февруари 2009, 09:52

    Соберем для Вас по сети интернет
    базу данных потенциальных клиентов для Вашего Бизнеса!!!
    Соберем данных Много!!! Быстро!!! Недорого!!!
    Название телефон факс e-mail www адрес имена итд
    Узнайте подробности по телефону: +79133913837
    ICQ: 6288862
    Email: rassilka.agent@gmail.com
    Skype: prodawez

    !
  • Anonymous
    Митро Вълчанов
    16, 48, 04 Февруари 2009, 16:48


    Развълнувахте ме достатъчно с въпроса, който си задавах доста време – къде изчезнаха българската храна? Затова Ви предлагам малко размисли по темата.

    Всъщност фалшификацията, замяната на храни с промишлени сурогати е проблем не само български, а на цялата идустриалната цивилизация. А ние сме се устремили към нея. Направо сме си късметлии, че живеем във времена на отворени граници и свободна комуникация. Позволено ни е да видим, изпробваме и оценим „западния" модел. Жалко е, че вместо да се поучим от грешките му и да си спестим неприятните му страни, българската дейтвителност в стремежа си [...]

    Read the full comment да се отърси от политическото си минало и угоднически да диша в прахоляка на Запада, копира предимно най-порочните му и упадъчни модели. Храните се явяват в случая само един от примерите, най-очевадния – нали са предпоставка за физическото оцеляване на човека, а по-голямата част от обществото умишлено е държано именно на фазата оцеляване.

    За няколко десетилетя се стигна дотам, че продукрите по магазините за хранителни стоки могат да се нарекат всичко друго, но не и храни. Български плодове и зеленчуци напрактика отсъстват от търговската мрежа. Дори предлаганите по крайселските пазари са внос от съседни и несъседни нам страни. Предложената за национален символ лютеница от години се прави изключително от китайски концентрати. Вече шести месец в хладилника ми има отворени три бурканчета „домашни едросмлени" от различни марки (включително най-скъпата на пазара) упорито отказващи да хванат мухъл или да дадат какъвто и да е признак на разваляне. Чесънът, народен пенкилер за всякакви болежки, също е проиводство на братската страна. От това лято и пословичните ни дини и пъпеши са внос. Но проблемът сякаш не е и в произхода. На теория земеделските продукти в Гърция и Турция не би трябвало да са по-лоши от родните български, като изключим разликата в сортовете, с които сме свикнали. Ако продуктите, които ни се предлагат за плодове и зеленчуци, бяха земеделска продукция. В действителност повечето от тях никога не са познавали земята растейки в изкуствени разтвори. Най-типичният пример са краставиците. В търговската мрежа, няма краставица, която да е расла на земя. Дори и тези, които носят логото БИО. И това всичко е регламентирано от лобистката структура Европейски съюз имаща за основна цел опазването на олигополистичните позиции на големите играчи и в чиято „Конституция" едва откриваш глава регулираща неикономически въпроси. До преди няколко дни имаше регламент забраняващ продажбата на криви и нестандартни по форма краставици, моркови и още 35 на брой култури! Сега, след дълги дебати останаха 10 от тях. Ама разбира се, как ще унижаваме потребителя да консумира криви краставици и моркови с неприлична форма. При толкова технологии за калибрираната реколта. Била тя и ненатурална. Темата за нитратите въобще няма да я отваряме – те отдавна са част от кръговрата.

    С варивата трагедията е същата. Добруджански, Лудогорски или Смилянски – бобът все идва от Китай. Лещата от Канада. Все страни, заслужаващи респект. И с процъфтяваща генномодифицирана продукция, регулирана в България от папки със закони гледащи равнодушно от рафтовете. Откъде да ви намеря български боб, оправдава се вносителят, в България колко се произвежда? И за месец не може да задоволи търсенето. В същото време, само на няколко километра от границата, на пазара на всяко провинциално турско градче купове боб, леща, чушки, патладжани радват окото с багрите си. Не питайте, моля Ви, продавачите, дали е собствено производство – ще се обидят: „Ама как така да не е собствено, че откъде ще е?" А сеят и жънат същата родна балканска земя.

    Попитах веднъж една госпожа, представител на голям производител на млечни продукти за киселото им мляко. Оказа се, че го прави друга мандра, понеже те нямали „такава машина". Все съм си мислил, че за да направиш кисело мляко е достатъчно да имаш мляко. Самият аз като дете съм подквасвал десетки пъти мляко на село. Сега явно времената са други – кисело мляко се прави от машина. Млякото в него е от второстепенно значение. В момента регламентът разрешава съдържание на сухо мляко до 25% в киселото мляко, до 35% в сиренето и до 40% в кашкавала. Интересно как се контролира, след като в България няма нито една лаборатория в състояние да установи съдържание на сухо мляко. Наскоро видях на пазара продукт, на опаковката на който беше изобразено сирене. Бяло саламурено. Понеже надписът гласеше лаконично „Деликатес", обърнах красивата кутия и зачетох съдържанието. След всички изброени съставки, продукт на химическата промишленост, беше отбелязано „с или без добавка на мляко"! Може би като информация за възможни алергии. Едва ли Мастора е предполагал някога, че казаното от него ще се сбъдне. Този пословичен, превърнал се във фолклорен герой, образ живял в селото ни, имал някога задачата да предава събраното от овчари, козари и кравари мляко на мандрата. Всеки ден изкупвачът недоволствал, че количеството е малко. Мастора, известен с хумора си, един ден не се сдържал и сипал две кофи вода в млякото. Мандраджията като видял големия обем се ухилил до уши. „То ако ставаше така", казал по-късно на съселяните си Мастора, „мандрите щяха да се строят не по селата, ами по реките и моретата!" Но ето че половин век по-късно правим сирене и кашкавал без капка мляко. Сертифицирано по НАССР и ISO. А пък вие за някаква българска бактерия от червения списък сте тръгнали да се вайкате. Тя ще си остане в учебниците по технология и по надписите на кофичките. Дори и в млякото на баба (истинското) едва ли ще я откриете – нали подквасът за него пак от кофичките идва. Наскоро ентусиазиран си купих мляко от крава и си го подквасих, за да си припомня Вкуса. За всеки случай взех подквас от няколко марки, за всеки случай и от био. Държах го и по-дълго – „да хване". Кисел вкус обаче не получи. Беше само по-рядко на консистенция от желето в кофичките. И с каймак отгоре. След седмица го опитах пак – кисело пак не беше. След месец вече не ме притесняваше сладникавият вкус, а това че млякото не беше мръднало – нито следа от вкисване. Чак на втория месец се появи коричка мухъл отгоре. Под нея продуктът имаше вид на лепило, но кисел не беше. Пробвах го.

    Колбаси от години не купувам. За малотрайните от едно време си знаем, че не можем да очакваме много от тях. Квартални другарчета разказваха като работили по цеховете как от едната страна влизала кокошката барабар с перушина и нокти, а отдругата излизал кренвирш или салам. Последните години обаче само перушина, козина и копита влизат в машината. И производителите признават, че в най-добрия случай някое ухо може да се оцели. Надписите „свински", „пилешки", „телешки" само за разнообразие се слагат. (Подобно на млякото – скромното количество събрно от селата се изсипва в една цистерна, а после на пазара ту е краве, ту козе, ту биволско.) Наскоро холандска фирма промотираше нова машина за производство на шунка. По досегашната технология от кило месо излизали три шунка. Новата машина правила вече четири!!! Как да не бъдеш после вегетарианец. Веднъж на няколко месеца решавам, че месото съперничещо си с кварталната аптека по съдържание на антибиотици и хормони е вид кулинарно удоволствие и посочвам мръвка от щанда, а любезната лелка я смила на кайма. Вярно, излиза тройно в сравнение с онази в пакетчето по 90 стотинки, но поне виждам какво влиза в месомелачката. Онази другата заобикалям от далече и косите ми настръхват като видя как майки я слагат в количките, за да приготвят някоя вкусотия за децата си. Нали растат – имат нужда от месце! А странно защо на съседния щанд сланината излиза по-скъпо от пакетчето кайма. Засега оставам на треви и кълнове. Ако вкусовите рецептори вземат надмощие над разума, ще отскоча в сръбско, до първото крайпътно капанче. Преди година случайността ме отведе при съседите ни и си припомних, нещо забравено в детските ми години – вкусът на Месо! Истинското. Как го правят братята сърби не знам. Но на чист български им казвам: „Евала!".

    След всичко това дори не може да се напие от мъка човек. Ракията, българският антидепресант, вече се зове дестилатна спиртна напитка. С други думи вече не се вари от гроздови джибри и ферментирали продове, както едно време, а по универсалната рецепта на Цар Киро – от спирт и есенция. За виното очаквам скоро някой да направи реклама на марката си, гласяща „Виното от грозде", подобно на „Кренвиршите от месо". Защото вече и това не се подразбира. „Ама как, господине", възрази ми вчера дамата от винения щанд на голяма верига, „Вие пътували ли сте последно време из България да видите колко много нови насаждения има!" Да, пътувам често и гледам гордите табели, обозначаващи коя марка от кой масив се прави. И се сещам за ония тъмни соцвремена, когато лозята бяха на квадрат и въпреки това, когато секнеше вноса на спирт, настъпваше такава криза, че и одеколоните по скриновете изчезваха. (А дядо ми пропи мастика!) Въпросните показни лозя само търсенето в една търговска верига не могат да задоволят. С вино. Ами ракията? А износът? В тая държава се пие, бре! Виж питиетата по рафтовете как са докарани само! Какъв цвят, какъв аромат, а как се точат... Ей това се казва направени с майсторлък. От грозде всеки може. Я да те видим, как ще го докараш само от бои и аромати. А онзи резервоар с глицерин в ъгъла за какво е, ли? Е, това са тънкостите на занаята.

    Дискаунтърите идат!, тръбят от няколко години медиите. Ето я искрата на надеждатат! Западните вериги от нов за България тип стъпват на родния пазар. С модерните си структури и ефективността на процесите си ще преобърнат порочните модели, ще разтърсят маститите търговци и впилите се като октоподски пипала дистрибуторски мрежи. От всичко това печели потребителят. Той ще получава в замяна на парите си все по-добро качество на по-ниска цена. Това гласят изказванията на представителите им (често неназовани) в печата. Това слуша народът. Малцина си позволяват в еуфорията на идващите малки цени да виждат и други тенденции. Всяка следваща верига се стреми в развихрящата се ценова война да извади от арсенала си продукт на по-ниска цена. Собствен, уникален продукт. Така се роди „киселото мляко" за 34 стотинки, почти всяка верига има продукт в този сегмент. И кафето за 69. Я да погледнем съдържанието на гърба: „житно кафе" 90% - що е то? Очаква се ориз 80% камъни. Аналог на 90% сол в пакета прах за пране. Дълги години трябваха на производителите да се сетят, че солта също струва пари, а големите пакети по-трудно се транспортират и обслужват, та взеха я смъкнаха на 60% с гръмката кампания Еврокомпакт. Докато пишех този материал една от веригите ни сюрпризира с кисело мляко за 25 стотинки! Като помислиш, че големите играчи още изчакват! Всите със слоган най-доброто качество на най-ниска цена. Каква ли ще бъде тяхната офертата – 19? Или може би дори 9 стотинки! Искате ли да го пробвате? От екологично чист район е, от полите на Балкана! Или шунката за 1 лев, ако сте любители на мръвката! Само при нас ще намерите такава цена трепач!

    Тествайки веднъж подобен продукт не можах да се сдържа да разкритикувам един господин търговски директор на верига, за това че се листват такива абсурди. Не можех да си представя, че някой доброволно купува подобен бълвоч. Какво носи той на търговеца? Печалба? Имидж? Разнообразие? „Вие чувате ли се, господине!", беше отговорът му. „Как да лишим клиентите ни от този тип продукти в ултра ниския сегмент, когато те са най-купуваните! За вас те може да са боклук, но за хората са храна." Помислих, че се шегува или ми чете търгоска етика. На другия ден отидох в една от най-агресивните вериги и застанах на касата. В първата количка, на която попадна погледът ми имаше две лъскави бутилки водка за по 25 лева. И шест кофички от киселото мляко за 34 стотинки! Излязох засрамен. Прав беше търговският директор – как да лишиш клиентите от най-желаните им продукти. Пък били те и откровен боклук в нашите очи.

    Така че, господа и дами, експанзията на ментетата, на лошите ментета ще продължава с пълни темпове докато потребителят пазарува и консумира без критерии. Макар че, откъде да вземе градския човек критерии за храни, които само е сънувал. Колко пъти е ял през живота си яйце от кокошка ровеща из двора? Или пил току що издоено мляко? Колил животно и оценил след това вкуса на живота, който е отнел. Колко пъти е посвещавал три дни на чистене, печене, белене и варене на пипер и домати за домашната (правена у дома) лютеница? Малцина. Малцината късметлии имали баба и дядо на село и бесняли цяла ваканция по хармани и баири подир кози, овце и мисирки. И докато тези малцина пазят вкуса и уханието на Храната в спомеите си ще има и автентична българска кухня. След тях постепенно ще се превърне в мит, подобно на змейове и самодиви. Модерен мит на рекламната, хранителната и туристиеската индустрия предлагаща ни бабиното мляко...


    !
  • Anonymous
    a4kata
    15, 54, 14 Декември 2008, 15:54

    Not bad

    !
  • Anonymous
    pinot
    22, 39, 18 Ноември 2008, 22:39

    Обичам и приветствам хармонията, но къде е тя в КОНВИНИУМ и национална кухня? Не съм пурист, а още по малко Балан, но думата ме дразни.

    !
  • Anonymous
    nikks
    10, 20, 12 Ноември 2008, 10:20

    Никой ли не забелязва спама?

    !
  • Anonymous
    HairyMan
    03, 33, 12 Ноември 2008, 03:33

    Not bad... Not bad.

    !
  • Anonymous
    YahooBot
    21, 44, 11 Ноември 2008, 21:44

    Nice site, thanks for information!

    !
  • Anonymous
    GoogleBot11 Ноември 2008, 15:08

    This comment has been removed by the moderator because it contained

    Anonymous
    alex10 Ноември 2008, 09:39

    This comment has been removed by the moderator because it contained

Реклама »