С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Мадрид: Докато смъртта не ги умири

Албена Шкодрова
02 Декември 2009, 15:42
Share Tweet Pin it Share

5:00, Сол

"Въздухът се втечни така, че можеш да дочуеш свирките на влаковете от всички гари. Трамваите не вървят и старите релси приличат на тънички поточета." Тези редове на Рамон Гомес де ла Серна описват Пуерта дел Сол в пет сутринта, през единствения тих час в ежедневието на Мадрид. Мадругада, изпълнената с програма част на нощта, току-що е отминала и при късмет ще има цели 60 минути, преди трафикът пак да се забърза, да се дочуят ударите на ролетните щори, скърцането на количките, съскането на метлите, енергичното тропане на токове и шумът от плъзването на клечка кибрит и лумването на малкото пламъче, поднесено към цигарата. Постепенно оживяване и ускоряване, което към девет прави централния площад на испанската столица да прилича на "безбрежен транспортен възел, бумтящ от човешки трафик... натоварена гара в своя час пик".

Енергията и страстта, с която мадриленьос се отдават на живота, като че са най-впечатляващата черта на Мадрид. Онази, която го отличава от който и да е друг град на Европа. Денят тук сякаш се състои поне от 25 часа и те всичките са изживявани до последната секунда, като за последно. Movida Madrilena, движението, което проповядва анархистичен хедонизъм след края на режима на Франко през 1970-те и обявява, че Мадрид никога не спи, май е най-вече назоваване на отдавна съществуваща реалност - обсесията от удоволствията в този град. Сюжетите не са важни, светът е пъзел от мириси, звуци и сцени, обединени от мястото и времето, а не по смисъл - особеност, установена още преди век от модерниста Де ла Серна.

Първите часове на работния ден преминават в една почти обикновена трескавост, в която хора се качват и слизат от автобуси, спират таксита, отключват врати на магазини и офиси, влизат и излизат, купуват вестници, прочитат ги и ги изхвърлят. Сядат по столовете си, стават, правят си кафе, разказват за предишната вечер, възбудено обикаляйки около бюрата си. Стрелките на часовниците бързо се превъртат, и докато малките кученца са на разходка около кристалния павилион в Ретиро, по пясъчните алеи между белите скулптури на Пласа Еспаня или около фонтана на Колон от отворените вече витрини на ресторантите започва да се разнася миризмата на пържени калмари. Още неизстинали от последните си нощни посетители, столове и маси започват да заемат обичайните си позиции по тротоарите и отвъд.

11:00, Хуертас. По Кайе де Леон лъхва на урина, но мекият вятър бързо отнася миризмата, подменяйки я с тази на тежки, афродизиакални масла от близкото магазинче за стоки от първа непотребност. Следващата витрина е закрита от голяма черно-бяла фотография на момиче с дебела пура в уста в стила на Куба отпреди Фидел. Още една врата и вляво се разстила Calle de las huertas, модерното лице на най-старите квартали на Мадрид. Мъж в сигнално зелена униформа бута количка с бидон за боклук в посока към Пасео дел Прадо по пешеходната част от улицата. Колелетата сменят звука си всеки път, щом преминат по месинговите букви на стихове и редове проза от испански класици, вградени в паважа - най-очевидният знак, че човек преминава през barrio de las letras, литературния квартал на града В кафенетата от двете страни хората си допиват кафетата, дочитат вестниците, уточняват срещите си за обяд по мобилните си телефони и си поръчват първите чаши вино.

13:00, Пласа де Каналехас. "Ла Финка де Сусана", един от популярните баски ресторанти в града, отваря за обяд и до половин час пред него ще се извие опашка. Сериозна опашка от около 30 души, която започва от вътрешността на заведението, преминава през двойната стъклена врата и се проточва по тротоара. Сервитьорите - ако се съди по лицата им, пришълци от бившите испански колонии в Латинска Америка - са с основна мисия да са ефективни. Грубостта би била напълно неуместна, но любезността би била загуба на време. Класата ще проличи от храната - така очевидно и неоспоримо, както скърцащите, гладки и тежки памучни салфетки и мелхиоровите прибори срещу тъмния фон на дъсчения под. Хората сядат по малките маси лакът до лакът, заобиколени от свой си, мадридски комфорт от достатъчно време за ежедневните удоволствия, и се заемат с бързо поднесените чинии с плътна, хранителна национална кухня: треска с боб, рибена чорба с два резена хляб с поширан жълтък, свеж лимонов крем с няколко втвърдени капки карамел. През лятото това са часовете на сиестата, през зимата - на дългите обяди. Две жени, увлечени в разговор, най-после се изправят и още преди да са стигнали до вратата, остатъците от обяда им са изчезнали и зад гърбовете им е литнала нова бяла покривка. Две други жени, досега на опашката пред ресторанта, се доближават увлечени в разговор и слагат лакти на нея, без да прекъснат разговора си. Всъщност, изглежда, без да си поемат и дъх.

15:00 Санта Ана. През зимата слънцето така и не успява да огрее фасадите на бирариите, някога любими на Хемингуей. Средата на площада обаче вече се е затоплила. Мъж разтоварва касетки с бира от камион. Други трима са се подпрели на отдушника от подземния паркинг и си говорят, издишайки гъст цигарен дим. Дете се спира пред паметника на Лорка и сочи на майка си гълъба, излитащ от ръцете му. Сервитьори стоят на пост някак тревожно, като кормчии по време на буря. Взират се в своите постоянни или случайни клиенти, любители на ранния следобеден вермут с гледка към хотела на тореадорите, за да не изпуснат жеста "още едно, моля". Един от тях е отворил стъклата на тъмните дървени витринки през Сервесерия Санта Ана и почиства бутилките в тях.

17:00, Сол. Ето това е моментът, в който започва "голямото кино на живота". Напускащи офисите, в предвкусване на предстоящата дълга вечер, хората се стичат към Пуерта дел Сол. "Сенки, и млади хора преминават... Жизнерадостни силуети... Всеки е излязъл на разходка, да се наслади на удоволствията на живота, пише де ла Серна. Понякога коне преминават, със стъпката на танцьори, друг път бикове... Понякога министерството на вътрешните работи изглежда като красиво завършена мебел... Жените пресичат Пуерта дел Сол с усмивки на лицата, от всичките получени комплименти... И мъже, много мъже, с конуси или дори големи цилиндри вестници в ръце."

Век по-късно конусите и цилиндрите вестници не се виждат, виждат се дабъл-декъри. Червени двуетажни автобуси, натоварени с туристи, си проправят път тържествени като ледоразбивачи сред скования от задръствания трафик на Мадрид. Между тях с движенията на пингвини сноват прекупвачи на злато - десетки мъже с ръце в джобовете и с табели COMPRA VENTA ORO на вратовете. Мъж, покачен на стълба, свързва високоговорител под балкона на сграда в абсолютния център на Мадрид - точката 0, от която се измерват всички разстояния в Испания. Защо изобщо някой си е правил труда да го свали оттам? Започва да се стъмва и мъжът се обръща да погледне часовника - стрелките върху неокласическата фасада на някогашната поща напоследък отброяват последните минути на старата година и първите на новата за няколко хиляди мадриленьос, събрали се на Пуерта дел Сол.

19:00, Пласа Сеговия Нуева. Покритите с майолики фасади на тапас баровете отразяват уличните светлини и усилват усещането за мокрота. Тълпата пред бар-плотовете става все по-гъста, ръкомахането - все по-оживено, пластът хартийки по пода - все по-дебел. Архитектурата далече не е единственото наследство от Арабския халифат в Испания. Този забавен тукашен навик - да изразяваш одобрението си, като правиш боклук - европейски аналог на арабското оригване след хранене. Чинийките с маслини, хамон, сьомга, пръжки, шкембе, чушки с риба тон, картофена тортиля със зехтин се плъзгат по плота като от поточна линия, но всяка идея за индустриалност е заглушена от топлите тонове, задавани от виното. Много говорене, на висок глас, през главите на другите хора, и става все по-приятно и интересно.

През улицата светят витрините на малките магазинчета, които отказват да се променят заради прииждащите от близкия Пласа Майор туристи - обувки, ръчно изработени по калъп, самар за магаре, витринка с макари и кълбета, каскети и сомбреро, карамелизирани ябълки и рола с мушама.Този район на Мадрид принадлежи на свят, в който още няма Манго и Зара, или Тони Рома'с Рибс. Книжарницата на ъгъла продава комикси, с Че Гевара сред Астерикс, Обеликс и Костенурките Нинджа.

21:00 Пласа Алонсо Мартинес. Сериозен ресторант за сериозна вечеря, La Favorita е в стара къща с двор в един от претенциозните райони на Мадрид. Това е място, където се събират друга категория мадриленьос. Онези, които няма да си лакират ноктите в черно или да си сплетат плитка, а по-скоро ще носят кожена папка в ръка и прислугата ще е взела тази сутрин костюма им от химическо чистене. През градината с бял пясък и каменни пейки с декорация от емайлирана керамика, покрай каменно фонтанче с лъвска глава и през ар нуво входа, вътре е мястото за вечеря, съпроводена от много суетене. Но и сериозността трябва да има своите граници, затова - опера. Яйце, третирано с трюфел, хапки от моцарела и чери домати с паста от босилек, чушки и патладжани в темпура - оскъдни, но задоволяващи глада за вкусове порции... и внезапно сервитьорът запява. Малко като кукувичка в часовник, без особен повод, освен че са минали 15 минути от последната му ария.

23:00 Лавапиес. Входът към бара в някогашния работнически квартал е незабележителен, като се изключи учудващият, постоянен приток на хора. Те минават под примигващия неонов знак, покрай черно-белите снимки на стъклото, пресичат почти празния, дълбок салон на ресторанта и изчезват в дъното му като че там има спирка на метрото. Таблао Каса Патас. Фламенкоклуб. Типичното мадридско място за класическото старомодно фламенко, и мадридчани идват тук за едно рутинно вече удоволствие. Жени с широки поли и мрежести чорапогащници и техните потриващи ръце мъже седят на малки кръгли масички пред чаши сангрия в тъмната, изненадващо малка зала в дъното. Това не е толкова клуб, колкото театър, и той държи на класата на своите представления: над входа през кадифените завеси висят портретите на фламенко звезди, уловени в полета на танц. Страстта на фламенкото не е жизнерадостна - изразяваща страданията на ромите на Андалусия, тя е преди всичко смазващ поток от страст. Който обикновено се отприщва с особена сила след полунощ. Прииждащите са само с резервация, имената им са изписани на табели по масите. "Сам ли сте сеньор? Заповядайте. Настанете сеньор Хименес, масата му е на втория ред." Да гледаш добро фламенко не е решение, което се взима в последния момент. Дори мадриленьос планират своите удоволствия.

1:00 Чуека. За Европа денят е свършил, тук той за мнозина едва сега истински започва. Времето между полунощ и изгрев слънце е отделен етап от денонощието. То не е A.M, не е P.M., а фигурира в програмите със свое име - мадругада. Срещата в два по мадругада е най-банална практика. Чуека заедно с Маласаня е един от двата мадридски квартала, които носят най-видим отпечатък от Movida Madrilena. Хора в екстравагантно облекло (или без в някои от баровете, освен събота, когато бельото е задължително), футуристични чанти, обувки и дрехи, лунен грим и марсиански коси, табутата тук не важат. Бумтенето от нощните барове се слива в почти монотонен рев, в три сутринта тълпата по улиците е като в шопинг зона по време на разпродажба.

5:00 Сан Гинес. Има хора, които твърдят, че са виждали мадриленьос да спят. Засега обаче няма сигурни доказателства за това. Малко след пет изгревът започва да се задава и времето до началото на работния ден е твърде кратко за какъвто и да е сериозен нощен сън. Много по-добре е човек да се отбие в някоя от мадридските чоколатериас. Чаша горещ шоколад, изтопена с чурос - няколко хрупкави мекици във формата на тулумбички, са енергийната бомба, достатъчна да оцелееш до обяд. Някога дребна привилегия на работническата класа, сега места като "Сан Гинес" са животоспасяващата институция на празнуващ Мадрид.

Докато небето бавно просветлява и очертава силуета на съседната църква, хората по столовете се умножават. Наредените като войници чаши, напълнени с горещ шоколад, поемат своя марш към масите.

25-тият час. Сол. И, ето, отново моментът на покой, описан от Де ла Серна, започва бързо да избледнява, стрелките на най-популярния часовник в испанската република се завъртат, и смълчалият се само колкото да си поеме дъх град отново оживява. Трафикът се забързва, дочуват се ударите на ролетните щори, скърцането на количките, съскането на метлите, енергичното тропане на токове и шумът от плъзването на клечка кибрит и лумването на малкото пламъче, поднесено към цигарата. И ето го отново Мадрид, като "натоварена гара в своя час пик".

 

 

Проверени ресторанти в Мадрид:

La Sanabresa, Calle Amor de Dios 12, 914 290 338, дневно меню 8-9 евро, вечеря за двама без вино - около 35 евро.

La Finca de Susana, Calle Arlaban 4, 913 693 557, дневно меню около 10 евро, вечеря за двама без вино - около 40 евро.

La Favorita, Calle Covarrubias 25, 914 483 810, дегустационно меню 40 евро, вечеря за двама без вино - около 70 евро.

ШоколатерияСанГинес, Calle Pasadizo De San Ginés 5, 913 656 546

Таблао (фламенкоклуб) Casa Patas, Calle Cañizares 10, Lavapiés, 91 369 04 96, билетътзапредставлениетое 31 eвро.www.casapatas.com/

 

 

 

 

 

Share Tweet Pin it Share
1 Коментар
  • Anonymous
    Estrella
    10, 21, 02 Февруари 2010, 10:21

    Прекрасен текст, поздравления

    ! Оценка
        +1

Най-четени статии // за Септември

Реклама »