С помощта на топлината

Когато дървеният материал бъде изсушен и достигне така наречената "зрялост" идва ред на бъчваря, който изработва дъгите и с помощта на метални обръчи оформя дъбовия съд. За да се огънат дъгите обаче, се прибягва до помощта на огъня и благодарение на високата температура дървото заема желаната форма. При това първо загряване температурата се увеличава постепенно (с около 7°С/мин).

Операцията продължава докато дървесината достигне температура от 200 °С на вътрешната повърхност и 50 °С на външната. Някои майстори използват пара или топла вода при загряването и тази техника позволява да се премахне горчивината и танините, като в същото време се избягва образуването на пукнатини в дървесината.

Второто загряване или по-скоро изпичане има за цел да фиксира окончателната форма на бъчвата, но освен това променя структурата и състава на дървесината. Основен момент при изпичането на бъчвите е продължителността и в зависимост от нея протичат или не определени химически реакции. При лекото изпичане, което трае не повече от 12 минути, се достига температура от 115 °С. При това изпичане се разтварят или разрушават много малко съставки, а и ароматните промени, които настъпват са много слаби. Затова и лекото изпичане се използва рядко.

Средното изпичане трае от 12 до 15 минути и позволява да се достигне вътрешна температура от около 200 °С. За този тип изпичане е характерно получаването на богати и сложни нотки на ванилия и препечено (дължащи се на "Маярдовата" реакция). Тези ароматни съставки се отделят сравнително бързо от бъчвата и при контакт с виното създават препечените нюанси.

Силното изпичане трае над 15 минути и покачва температурата на повърхността на дървесината до 230 °С. Тази степен на изпичане води до появата на най-много аромати на пушено и на подправки. Силното изпичане разгражда много фенолни съединения (елагитанини, лигнини) и образува повече или по-малко дълбоки микропукнатини в дървесината. При това изпичане елагитанините се разтварят постепенно във виното, но в доста по-голяма степен, отколкото при средното изпичане. Трябва да се знае обаче, че прекаленото изпичане води до бърза загуба на "опушените" нотки след ароматния връх, достигнат при средното изпичане. Прекалено бързото загряване (над 10°С/мин) придава силен аромат на сварено дърво, също както и горчиви и стипчиви нотки.