България защити пред Европейския съюз възможността да отглежда 1.5 милиона декара лозя и на практика почти запази потенциала, необходим за осигуряването на суровината за винарската индустрия. Големият проблем обаче остава състоянието на насажденията, преобладаващата част от които са застаряващи и трудно задоволяват нарастващите потребности на преработвателния сектор.

Около 70 на сто от площите с винени сортове в страната са на възраст около и над 30 години, сочат последните данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното към министерството на земеделието. Лозята са в зенита на плододайност и ако в близките години не бъдат подменени, винарството трудно ще запази позициите си на лидер в експорта на хранителна продукция, твърдят хора от бранша. Въпреки че през последните години винпромите започнаха да инвестират в лозарството, засадените площи не могат да покрият потребности на сектора.

От 2002 г. до края на 2006 г. агенцията е издала на стопаните права за засаждане на нови 179 хил. дка, от които досега са подновени едва 38 хиляди дка, съобщи изпълнителният директор на агенцията Росица Горанова. Според нея до година-две стопаните с издадени права ще успеят да реализират инвестициите си, но на фона на общата площ в страната новозасадените лозя представляват едва 10%, което е твърде незначително.

Секторът разчита на еврофондовете
Подобно на останалите фермери и лозарите разчитат на субсидиите от европейските фондове. Основната част от лозята в страната са между 5 и 15 дка, които са твърде неефективни за обработка. Докато при производителите на зърно окрупняването на площите през последните години започна да се активизира, останалите производители все още не са прозрели плюсовете на доброволната комасация. Освен директните плащания лозарите ще получават помощи и по линия на презасаждането и обновяването на насажденията си. Малка част от стопаните обаче знаят, че тези субсидии се дават на големи, а не на малки стопанства, каквито са преобладаващите в страната. Агроминистерството още не е изработило цялата нормативна уредба, която регламентира подпомагането на лозаро-винарския сектор, затова и хората в сектора са затруднени при изработването на бизнес стратегиите си.

Първите реални плащания за лозарите ще се дават едва в края на годината по линия на директните плащания за отглеждане на земеделска продукция. Субсидиите за лозарите ще се плащат при декларирани над 5 дка, като за един декар помощите се изчисляват на около 14 лв. Изплащането на тези средства ще започне през декември 2007 г. и ще продължи до юни 2008 г. За целта производителите трябва да са декларирали отглежданите от тях терени до 15 май в общинските служби "Земеделие и гори". Съвсем наскоро агроминистерството представи образците на заявления. Ако стопаните не декларират точния размер на отглежданите площи, през следващата година няма да получат субсидии.

За разлика от останалите фермери гроздопрозводителите подлежат на контрол освен от лозаро-винарската камара и от изпълнителната агенция по лозата и виното, която води отчет за количествата винено грозде, предадено за преработка от винпромите. Прави се класификация на сортовете за трапезни или качествени вина. До 15 декември на всяка календарна година лозарите и винопроизводителите декларират количествата предадено и преработено грозде.

Информационната система ще се актуализира непрекъснато
и ще се ползва и от разплащателната агенция, която ще изплаща безвъзмездните помощи въз основа на декларираните от стопаните количества. На този етап агенцията не разполага с точна информация за възрастта на насажденията в различните региони, за отглежданите сортове, както и за новозасадените и подновени лозя. Предоставена е само обща информация за сортовете, засаждани през последните четири години. Най-много нови лозя са регистрирани в Южнобългарския лозарски район, Черноморието и Северния лозарски район. Преобладаващите червени сортове са каберне совиньон, мерло, мавруд, рубин, мелник и сира. От белите преобладават шардоне, траминер и тамянка.

Фермерите, които искат да инвестират в нови насаждения, няма да получават субсидии за запуснати и негледани лозя. Целта на това подпомагане е да се стимулират работещите фермери, които предават продукция за пазара и които искат да обновят сортовете или пък да окрупнят площите си, поясниха експерти.

По неофициални данни запуснатите масиви в страната вече надхвърлят 30 на сто от целия потенциал. Плододайните площи, пак неофициално, са около 800 хил. дка и за тях стопаните могат да получават помощи. Ако фермерите искат да изкоренят и презасадят лозето си, могат да го направят със собствени средства, но не и с помощта на земеделските фондове. Ако обаче искат да преместят съществуващо гледано лозе върху по-подходящ терен, където е имало стар масив, те ще вземат безвъзмездни помощи, обясни Лили Стоилова, секретар на лозаро-винарската камара.

Агенцията по лозата поддържа и национален резерв от 40 хил. дка, от които могат да се дават права за презасаждане на винени лозя. Според европравилата всяка държава притежава такъв резерв и той се ползва в извънредни случаи за възстановяване на терени, които не са поддържани от 5 до 8 години.  

Старите лозя могат да се възстановяват и ако кооперация или група фермери привлекат външни инвеститори. На този етап винпромите изкупиха и засадиха определени терени нови лозя, като част от тях ползваха инвестиционни кредити от фонд "Земеделие". Максималният срок за изплащане на тези заеми беше 7 години с 36-месечен гратисен период. Парите се отпускаха с 9% лихва. Някои банки облекчиха процедурите си при финансиране на подобни проекти, затова хората в бранша смятат, че нови лозя може да продължат да се засаждат и без да се кандидатства за европейски субсидии.
През последните две години винпромите изкупуват средно по 240 - 260 хил. тона грозде. На този етап държавните институции не правят прогнози за очакваните реколти през следващите пет години.