С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Накъде върви евровиното?

Юлия Костадинова
01 Ноември 2007, 11:24
Share Tweet Pin it Share

Въпросът по този начин изглежда малко стряскащо, признавам. Поставяме го и на страниците на "Бакхус" в контекста на последните дискусии в Европейския парламент, където темата се обсъжда наистина сериозно.

Още в средата на септември беше свикана такава дискусия с евродепутати и винени експерти, на която имаше възможност да присъстват няколко винени журналисти. Ето как най-после успях да се запозная по-детайлно и от първа ръка с не много ясната ми доскоро, но така спрягана винена реформа в Европа.

Въпросът за реформата в европейското вино е приоритетен сега, когато Съюзът е под председателството на Португалия. Приоритетен е и за нас, разбира се. Защо обаче се стигна изобщо до приемането на проектореформа във винарството? Какво не му е наред на евровиното, че се наложи комисията да предлага такива драстични мерки като изкореняване например? Въпроси, които със сигурност не са докрай изяснени, въпреки честите публикации в периодичната преса.

Основата на проблема се нарича свръхпроизводство. Европа е най-големият производител на вина в света. Това е повод за гордост, но носи негативите и рисковете от залежала продукция. Допреди 20 години Европа пак произвеждаше най-много, само че тогава тя практически беше монополист на всички пазари. След това в надпреварата се включиха страните от Новия свят: Австралия, Аржентина, Калифорния, Чили, ЮАР и т. н., и практически светът се наводни с морета от вино, които не могат да бъдат усвоени.

За качеството и за съотношението му с цената също има какво да се каже, но това е обект на друг материал. И така се оказа, че Европа се хвана в собствения си капан, а евросъюзът трябва да заделя една внушителна сума, за да се справя с излишъците от вино всяка година. Данните? Петстотин милиона евро са отпуснати само за миналата година за преработка, дестилация или съхранениe на залежалото вино.

Ето как се стигна до намесата на комисията. Тя от своя страна проучи въпроса и внесе препоръките си за справяне с кризисната дестилация, както и със съхранението на залежалите количества вино. Това стана през юни 2006 г. Малко след това този доклад бе остро разкритикуван в европарламента. Горещите точки се оказаха препоръките за изкореняване на 400 000 хектара лозя и предложението да се забрани изцяло използването на захар и гроздова мъст за обогатяване във всички страни на евросъюза. Именно тe разединиха европейските държави на два полюса - северен и южен. Съвсем логично, разбира се, имайки предвид, че в страни като Португалия например проблем с узряването няма, докато в далеч по-студената Германия добавянето на захар или концентрирана гроздова мъст е вековна практика.

Няма да се впускам надълго в интересните иначе подробности от дискусията през септември, където имаше дори изказвания като това на португалския депутат Лиуш Сантош, че "захарта в Европа е известна от XV век и преди това не е имало как да я добавят, защото тя не е съществувала". Или репликата на докладчика в сянка Ан Лаперуз, която обори този аргумент с твърдението, че "тогава не е имало и електричество, но това не значи, че днес трябва да произвеждаме виното без ток". Давам примери, само за да илюстрирам динамиката и мащаба на дебата. Всъщност като краен извод от дискусията струва ми се е най-добре да цитирам изказването на докладчика Джузепе Кастильони, който заяви, че "в момента потреблението на вино на глава от населението в Европа е 35 л. За сравнение в Китай то е 0,5 л. Разбира се, че нашият пазар е приоритетен, но ако отворим очи ще видим колко други възможности имаме. Ако само в Китай се повиши потреблението на 3 л, бъдещето на европейското вино е подсигурено, защото ние наистина правим уникални вина с произход."

В крайна сметка европарламентът ще гласува промените през февруари, но по всяка вероятност мерките, предложени от Комисията ще бъдат доста посмекчени. Например площите за изкореняване ще се намалят два пъти - от 400 000 на 200 000 хектара, а поправката за добавяне на захар и гроздова мъст най-вероятно няма да се приеме или ще остане само за страните, където това така и така не е традиционна практика.

Позицията на българските лозаро-винари е изпратена в Брюксел, където един от хората, които ще я защитават е Петя Ставрева - евродепутат и член на Комисията по земеделие в европарламента. Тя каза за "Бакхус", че нашите винари като цяло приветстват реформата и са съгласни с препоръките на Комисията с изключение само на точката за добавяне на захар и концентрирана гроздова мъст. Според част от производителите това е традиционна практика в българското винарство от 50 години насам. Що се отнася до изкореняването, България няма възражения по тази точка и у нас то все още остава доброволна мярка.

При приемането ни ние сме заявили квота 1 580 000 декара лозя, а от нея до момента сме изпълнили едва 1 350 000 дка. Това общо взето ни прави една от малкото държави, в които сега се засаждат лозя. В по-старите членки на евросъюза има действаща забрана. Според Петя Ставрева "изкореняването трябва да остане последна мярка за нас". Ако все пак някой прибегне до изкореняване, той ще получи субсидии от Европа, но при условие, че земята няма да се използва повече за лозов масив. Субсидиите са най-високи за първата година и намаляват през всяка следваща. "Ето защо, смята още Петя Ставрева, държавата трябва да подходи национално отговорно на местно ниво, а най-големият проблем на сектора е липсата на информация и силни стопански кооперации. Важно е винарите у нас да започнат да се сдружават, за да получат пари от европейските фондове", допълни тя.

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  вино, реформа

Най-четени статии // за Август

Реклама »