С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Списание

Бакхус в офисите на Медичи

Васил Стоилов
08 Септември 2008, 17:39
Share Tweet Pin it Share

Светкавиците на фотоапаратите запечатват: завинаги млад мъж, облечен в жълто, с Давид на Микеланджело; усмихната млада жена до мрачната фигура на Макиавели. От фасадата на галерията Леонардо, Данте, Донатело в компанията на още ренесансови колоси замислено гледат километричната опашка за билети...
След щателна проверка, почти като на летище, се влиза в галерията, първоначално построена от Медичите за търговски и банкови офиси. По-късно сградата, заедно с безценната си колекция, се превръща в перлата на семейната корона - храм на изкуството, в който се намира цветът на ренесансовото изкуство: почти всичко на Ботичели. Изящните голи тела на Адам и Ева, рисувани от Дюрер. Ранните картини на Леонардо и Рафаело. Имена на художници и картини, превърнали се в мит, както е с два от най-знаковите портрети на бог Бакхус: на Каравджо и на Рубенс.   

Ето го Бакхус на Караваджо, завършен през 1598 г.
Зачервени бузи, изписани вежди, сладострастни пухкави устни, мръсни нокти. От платното гледа не римски бог, а бохем от XVII век. Разхайтен, развратен и разглезен младеж. Нито богат, нито беден гражданин, на който нищо плътско не му е чуждо, особено хомосексуалността. Препил, толкова много, че ръката му трепери, и виното в чашата се е накъдрило на малки вълнички. Обстановката в стаята  е семпла, но чашата е от скъпото стъкло. От всичко лъха спокойствие, безвремие и еротика. Приемаш живота такъв, какъвто е и взимаш от него само удоволствието. Всичко останало няма значение. Плодовете и гарафата с вино винаги са били обект на особен интерес от изкуствоведите: плодовете - заради развалата и старостта им, гарафата - заради миниатюрния автопортрет на рисуващия художник, вписан в отражението на стъклото.  
Тази картина може и да не е алегория на Христос, но със сигурност е алегория на самия живот на Караваджо, роден под името Микеланджело.

Другият Бакхус е рисуван от Рубенс два века по-късно (1792 г.). Двата портрета са толкова различни, колкото са различни и съдбите на двамата художници. Рубенс е първият в историята наистина успял художник. Още приживе той има всичко. Като дипломат той обикаля Европа, всички го обичат и ласкаят. Картините му се продават преди да са започнати. Признание, пари и самочувствие. И разгулен живот. Всичко това го има в неговия Бакхус. Какво се е случило с младежа с изкусителен поглед и устни на Караваджо? Сега той е затлъстял бюргер, седнал, и сигурно изпил цялото буре с вино. Арогантен и заинтересуван само от себе си, макар че е заобиколен от безсрамно разгулна компания. Празникът тук е оргия. Тихата еротика от Караваджовия Бакхус тук се е превърнала във вакханалия. Всичко в и около Рубенсовия Бакхус е в повече. Месото е в повече, пиенето е в повече, гримасите, плътта, голотата. Чашата за вино вече не е кристална, тя е от злато. Ключът към тази картина е ексцесът.

Тихо упоение, развратна вакханалия - или две състояния, които само виното може да предизвика у човека. Дори и той да е бог Бакхус.   

Share Tweet Pin it Share
4 Коментара
  • Anonymous
    billig cialis
    12, 53, 25 Юли 2009, 12:53

    ucpxxdar jtbxluua yhqiyvkm

    !

Най-четени статии // за Септември

Реклама »