"Четенето на енциклопедии, книги и специализирана литература определено помага. Основополагащи са три англоезични книги - The Oxford Companion to Wine на Джансиз Робинсън, The Art & Science of Wine на Джейм Халидей и Хю Джонсън, както и Wine Uncorcked на Фиона Бекет."

Дегустацията се учи най-добре, като опитвате вината и ги сравнявате. Ако искате да я направите професионална, трябва да знаете, че при работа експертите съчетават вината единствено с бял хляб и чаша вода. Белият хляб е неутрална храна, но в същото време е добро средство за изчистване от понякога натрапчивите танини в устата. Водата е също абсолютно необходима, за да разграничите вкусовете на поредни вина в дадена серия, защото дори на опитния дегустатор вкусовете могат да се слеят след непрекъсната дегустация на 10 или 12 проби.

Добре е, като купувате вината, да потърсите доставчик, на който може да се разчита. Опитвайте се винаги да залагате на търговец или магазин с установена репутация, защото проблемът с неправилното съхранение на вина в България продължава да е гигантски.

Вариант е и да се уговорите с няколко приятели, които искат да дегустират, за да си поделите разходите по вината, и така да можете да опитате по-добри и повече.

И така, предлагам ви да започнете с една селекция от четири вина (две бели и две червени), които бяха избрани от три журита с български сомелиери и търговци, ценители и винари, и са част от списъка с топ 20 на българските вина. Това са:
Rubaiyat на "Винекс Преслав", рек. 2006, шардоне (46 лв.)
Cuvee Trophy на "Шато де Вал", рек. 2007 (22 лв.)

Преди да продължа с червените, ще обърна внимание на една подробност - важно е да дегустирате вината в последователността, в която ги изброявам. Защо за първо вино в дегустацията избирам шардоне от реколта 2006, а второто бяло вино е от реколта 2007? По всички правила и закони при подредба на вина винаги се върви от по-младата към по-старата реколта. Тоест започваме от реколта 2007, след това преминаваме към 2006, 2005 и т.н.

Голямо значение имат и сортовете. Правилото е също чистите сортове да предхождат купажните вина.

И ако още не ви се струва достатъчно сложно, обикновено се взима предвид и характерът на виното - дали то е по-ароматно, по-плътно и концентрирано (тогава отива по-назад в дегустацията) или е нежно, елегантно, фино (съответно ще изпревари по-тежките).
С белите не е кой знае колко трудно да се направи подредба, защото най-старите актуални реколти са до две-три години назад. Е, разбира се, без да броим някои ризлинги или грюнери, но това е друга тема. С червените е по-сложно, защото те са най-добри за пиене в рамките на четири-пет години от производството си.

Отново уточнение: говорим за най-популярните сортове като каберне, мерло, рубин, мелник, сира и пино ноар. Едно отлежаване при гъмзата, да кажем, не й се отразява така добре. Може и скоро някой да ни опровергае, но поне досега не сме наблюдавали такъв пример.
Все пак да продължим към рафтовете с червено.
Roto на "Тера Тангра", рек. 2006, купаж (57 лв.)
Maxxima Private Reserve от "Максима Селларс", рек. 2003, купаж (27 лв.)

В този случай всичко си върви по правилата: по-младата реколта се сервира преди по-отлежалото вино.
Преди да пристъпите към самата дегустация, трябва да помислите за още две много важни неща. Първо - подходящи чаши. Подходящи значи хубави, а хубавите чаши не са евтина стока. Освен това и Rubayat, и Cuvee Trophy ще се разгърнат по-добре като вкус и аромат, ако се сервират в малко по-тумбести чаши от стандартните за бяло вино. Дори според мен най-добре биха стояли в чашата на Riedel за американско шардоне - с много широк, разлят балон и голям отвор.
За Roto, както и за Maxxima Private Reserve ползвайте традиционните и най-разпространени чаши за бордо - голям балон, по-издължен от чашата за бургундско, със среден отвор.
Пред всеки участник в дегустацията трябва да има по четири чаши - две за бяло и две за червено вино, инак тя няма да е истинска.
Друг детайл са бялата покривка или белите подложки. Те са важни, за да може добре да се определи цветът на виното - съществен елемент на дегугстацията дори между ценители. Трябва ви (естествено) и хладилник или най-добре винен шкаф с регулатор на температурата, защото белите винаги се поднасят охладени, а червените - темперирани. Охладени в случая с нашите бели значи между 12 и 14°С, а темперирани за червените означава извадени от шкафа с температура 18°С и отворени близо час преди събитието. Освен това ви е нужен декантер - повече за принципите му на употреба ще прочетете в следващия брой.
Вече сте готови за първата си дегустация. Пробвайте вината, и се опитайте да запишете на лист какво намирате в аромата и вкуса на всяко от тях. В следващия брой ще разберете, дали то е съвпаднало с оценката на професионалните дегустатори.

В следващия брой: Дегустационните характеристики на четирите вина, и точките, присъдени им от професионалните дегустатори. Какво трябва и какво не трябва да се прави по време на дегустацията. Употребата на декантера.