Почти ориенталска катедрала, театри, плажове, океански ветрове, моряшки, объркани в лабиринт улици и пържена риба в хартиени фунии - в този град човек може да отиде на море, без да бъде смазан от перспективата от 14 монотонни дни между хотела и пясъка. Цените са прилични, животът се върти около рибния пазар денем и около баровете с андалусийски херес вечер и за мнозина от техните привърженици важно достойнство на Кадис е, че тук няма как да се загубиш. Компас, карта или скаутски усет и бистрота на ума са излишни из преките, защото колкото и да са оплетени, те доста бързо излизат на крепостната стена.

По калдъръмите на тези улици са вървели победоносно или са тичали в преследване мнозина сребролюбци от историята. Градът, който е важно пристанище от 1100 г. пр.Хр., през XVIII в държи монопола на испанско-американската търговия със злато. Днес това личи по много от внушителните постройки и особено по "Новата" катедрала. Но от същия период датира и една по-невидима за преминаващите част от историята на Кадис – връзката му с модерния испански либерализъм. Той практически възниква тук, като слага началото на либерални парламент и конституция (1812) и на антимонархическа революция през 1868.

Не пропускайте

Риба във фуния

Fredurias, местният вариант на българските баничарници, са малки магазинчета, в които се продава пържена риба, увита в хартия - смесица от току-що извадени от морето калмари, буци хайвер, октопод, бяла риба и малки рибки – всичките панирани и със златиста, хрупкава коричка. Една от най-симпатичните институции на Кадис, fredurias, за съжаление са на изчезване. В стария град е запазена една на Пласа де Топете, встрани от залетия с риба пазар. Самият той е съществена забележителност на града. Възстановен като модернизирана римска агора, на него се продава всичко, което испанските морета имат да предложат.

Магазините на шивачите

Сред многобройните чарове на Андалусия един от най-симпатичните е придържането към старомодната традиция на шивашките ателиета. Ако човек се вгледа какъв тип дрехи произвеждат те, веднага ще разбере как са оцелели – моряшки и офицерски костюми за 8-годишни момчета и рокли с кринолин за момичета на същата възраст не са дрехи, които "Зара", "Манго" или H&M биха се хвърлили да произвеждат. Каскети, костюми от три части, чадъри с дантели и ръчно рисувани ветрила, брошки за коса, шалове и рокли за фламенко – всичките тези непотребни на съвременния свят, но толкова важни в Андалусия предмети са обект на процъфтяващ бизнес.

Мануел де Файа

Човекът, композирал магическите "Нощи в градините на Испания" и малко преексплоатирания, но великолепен "Огнен танц", е роден в Кадис и е един от най-обичаните символи на града. Една от причините е, че музиката му, повлияна от френския експресионизъм, е и много испанска, и е може би първата еманципация на андалусийското фламенко от етно в европейска класика. Кадис е кръстил на него големия театър в центъра на стария град и често се покланя пред гроба му, почетно разположен в Новата катедрала.

Херес де ла Фронтера

Самият Кадис е пълен с приятни заведения, но ако държите да видите извора на основното тукашно удоволствие, хереса, Херес де ла Фронтера е на 30-ина километра в посока към Севиля. Безчетни винени барове, обиколки на винарни с дегустации и фантастично фламенко са достатъчно привлекателни човек да прекара тук поне два дни. Това, което е известно извън Испания като херес или шери, всъщност обхваща няколко вида вино. Най-добрият начин да поръчвате, е да знаете точно кой от тях искате и на кой производител, защото "шери" често не говори много дори на хората зад бара, а jerez в Испания е свързван само с произхождащото от Херес де ла Фронтера вино. Същевременно групата от подобни вина включва и manzanilla, произвеждана в Санлукар де Барамеда, montilla от Кордоба, malaga и някои други.

Сухите вина от този тип е прието да се наричат fino, полусухите - amontillado, а сладките – oloroso.

Как да стигнете?

Най-близкото голямо летище, свързано с директен полет със София, е Малага. До него има удобни полети на "България ер" (около 300 до 325 евро през летния сезон, при резервация около месец предварително). Оттам до Кадис може да се стигне с автобус или влак, като пътуването трае около пет часа и струва между 12 и 16 евро.

Къде да отседнете?

Разнообразието от хотели в Кадис е голямо, от почти монашески стаи по 20 евро извън сезона, до луксозни малки хотели по 100 евро. Един добър вариант на умерена цена е Patagonia Sur (80 eвро за двойна стая), в малките улички около Новата катедрала и недалече от автобусната гара.

Къде да ядете?

В стария град ресторантите са многобройни, както всъщност и в новия, и рядко са разочароващи. Двата площада, около които са съсредоточени повече заведения, са Plaza San Juan de Dios и Plaza Tio de la Tiza, където има много рибни ресторанти. Твърди се, че El Faro на San Felix 15 е един от най-добрите рибни ресторанти в Андалусия изобщо. Семеен и с непретенциозна местна кухня, той предлага храна с изключително качество. Друго интересно място за посещение е виненият бар Show de Tapas на Fernandez Ballesteros 2.