В контекста на очакваната новина, че Столична община е подписала договор за кулинарен одит с "Мишлен", решихме да създадем поредица от текстове, които да внесат повече яснота по темата. Вместо шум и спекулации ви представяме подредена и разбираема информация за това какво представлява кулинарният гид, какви са критериите му и какво реално означава присъствието в него.

След дискусията с четирима представители на ресторантьорския бранш и шеф-готвачи и текста за това какво е нужно на София, за да успее, поглеждаме към началото на историята му. Разглеждаме и какво представлява категорията "Биб Гурман", а с Ханс ван Манен - изпълнителен директор на JRE - разговаряме ексклузивно за звездния потенциал на столицата.

Освен най-важното за "Мишлен", ще разберете още кой е най-новият вкусен адрес в Пловдив, каква е историята на рибата треска и какво съдържа кулинарният дневник на Стенли Тучи.

Искаме и вашето мнение! За какво - вижте по-долу:

"Манджа с грозде"е новият нюзлетър на "Бакхус" - нещо като дигитална маса, която събира най-интересните истории за храна, вино и добър начин на живот. Той е вашият гид за места, събития и тенденции, за срещи с шефове, сомелиери, създатели и други ценители. Абонирайте се безплатно тук, за да не пропускате нищо и да го получавате редовно в пощата си.

Énya atelier в Пловдив

Énya atelier отвори врати в деня на настъпването на пролетта и това съвсем не е случайно. Концепцията на заведението е да създава храна (авторски десерти и печива) и напитки, вдъхновени от билките, цветята и магията на Еньовден, откъдето идва и името. Още с влизането в салона на ул. "Отец Паисий" 15 в Пловдив усещането е сякаш се промушваме през завеса от аромати на извлеци и натурални масла.

Прочетете още »

АНКЕТА: "Бакхус" пита:

Миналата година създадохме "Бакхус 100" - гид с добрите 100 ресторанта в страната. Сега вдигаме летвата и чашите. През 2026 г. събираме местата, които знаят как се създава атмосфера и задържат повече от едно "наздраве".

Очаквайте селекция от коктейлни фаворити, винени и бирени барове, нови адреси с потенциал и любими социални точки с характер.

Сега искаме и вашето мнение. Питаме ви кое е вашето любимо място - онова, в което се отбивате редовно, познават ви по име и напитка и винаги ще препоръчате на чужденците.

Кликнете върху линка и напишете във формата името на вашия бар и в кой град се намира. А двама от вас ще спечелят брой от изданието "Бакхус 100".

Ето тук »

Френска връзка: Кратка история на кулинарния гид "Мишлен"

Звездите на "Мишлен" поставят начало и край на кариери, преобразяват провинциални градчета в свети места за кулинарно поклонение и дискретно обучават целия свят какво означава отлична кухня. Те не е просто начин за оценяване, а са изражение на културна институция, чиято сила се корени колкото до тежестта на присъдите, толкова и в старателно култивираната мистерия на съдебния процес. Как започва всичко?

Богдан Русев представя историята на кулинарния гид - от основаването на компанията от Андре и Едуар Мишлен през 1889 г., когато братята започват с производството на гуми, през разработването на системата за оценяване, до най-новото отличие - "Зелена звезда".

Прочетете още »

Биб Гурман, демократичната категория "Мишлен"-ресторанти

Kогато производителите на автомобилни гуми "Мишлен" започват да напътстват френските автомобилисти през 1926 г. къде да се нахранят добре, те не работят точно за "обикновения човек". По онова време броят на автомобилите във Франция е в стремителен възход, страната е световен лидер в автомобилната индустрия, но все пак колите към 1926 г. са около 850 000 - разпределени сред население от близо 41 милиона души. Те са за елита, а същото важи и за препоръчваните покрай шофирането им ресторанти.

Обикновеният човек, да се възползваме от този малко безцеремонен етикет, се превръща в средна класа в Западна Европа някъде в края на 1950. Но гидовете "Мишлен" продължават да обслужват предимно най-богатите прослойки дълго след това. Нещата се променят едва през 1997 г., когато е основана категорията "Биб Гурман".

Албена Шкодрова разказва подробно за "Биб Гурман" местата - ресторантите на "Мишлен", които те оставят със задоволство, че си ял така добре, без да се е наложило да обереш банка.

Прочетете още »

Ханс ван Манен, JRE: За София задачата е да усъвършенства кухнята, без да губи идентичност, и да професионализира обслужването, без да губи топлина или културна автентичност

Ханс ван Манен е изпълнителен директор на основаната през 1974 г. международна организация на младите ресторантьори JRE (Jeunes Restaurateurs d'Europe), която днес е водеща професионална общност с над 350 ресторанта и 160 хотела в 15 държави. В миналото самият той също е бил ресторантьор. Споделя, че се вдъхновява от младите готвачи и затова се стреми да ги обединява - за да обменят опит и знания и да израстват професионално.
С него разговаряме за звездния потенциал на София, за пресечните точки и разликите между критериите на JRE и "Мишлен", както и за това какво прави една кулинарна дестинация разпознаваема на световната сцена.

Прочетете още »

Кои са героите във втория епизод на Materia Mensa

Оригиналният творчески формат на студио Pottery&Poetry - Materia Mensa, продължава да разгръща своята концепция за срещата между майстор керамик и готвач със своя втори епизод "Ab ovo". Проектът, изграден като видео есе, поставя в центъра идеята за създаване на съд и ястие едно за друго, превръщайки трапезата в сцена за поетичен диалог между материя и вкус.
В новия епизод кулинарният тандем Amor y Sal - Рая Силова и Николай Маджаров-Файчето, избира пилешката супа като универсален символ, преминаващ през култури и епохи и я превръща в носител на споделена памет, градски ритъм и копнеж по дома. Специалният керамичен съд, създаден от арх. Мария Балева за нея, извира от образа на яйцето като праформа на живота, уюта и съвършенството, а неговата двойна сферична структура едновременно защитава и разгръща съдържанието.
Музиката в епизода е композирана от Файчето, а визуалният разказ е на фотографа Симеон Леви и видеографите Виктор Добрев и Свилен Славов.

Гледайте епизода тук »

"Моят кулинарен дневник", Стенли Тучи

С Изабела и Джон бяхме в ресторант на име L'Eau Vive, който често посещавала майката на Изабела - Ингрид Бергман. Държат го френски монахини кармелитки още от откриването му през 1969 година. Намира се в старо палацо, с малък салон за хранене на първия етаж и голям на втория (т. нар. пиано нобиле), където клиентите седят под изрисувани тавани с високи сводове. Масите са застлани с бели покривки и с много пространство помежду си. Кухнята е класическа френска: лучена супа, печено козе сирене с бадеми, патица с портокал (canard à l'orange) и така нататък. Понякога вечер се предлагат и едно-две италиански ястия, както и блюдо от трета страна - кулинарен жест към международния състав на самото сестринство."

Храната винаги е била неразделна част от живота на Стенли Тучи. Сега награждаваният и емблематичен актьор, разказва увлекателно какво е хапвал в течение на година на всевъзможни места и с най-различни интересни личности в книгата си "Моят кулинарен дневник" (изд. "Прозорец")

Прочетете целия откъс от книгата тук »

Треска за треска

Историята на Атлантика може да се разкаже и без герои. Без откриватели, без империи, без велики битки. Достатъчна е една риба.

Атлантическата треска не прави впечатление. Няма ярки цветове, не е рядка, не е скъпа. Но точно заради това се превръща в гръбнак на цели икономики и в незаменима част от всекидневието на различни общества. От северните морета до южните пристанища, присъствието ѝ е постоянно и измеримо - в тонове улов, в маршрути на кораби и в навици, които се повтарят поколения наред.

Прочетете още »