С официалното настъпване на пролетта вече е време да започнем с плановете как да се насладим на (по-)дългите пролетни вечери. И тъй като топлото време е повод за празненство, какво по-хубаво място за това от слънчева Испания.

В страната на баските в северната част на иберийския полуостров хората знаят как да се забавляват. Плажовете и баровете на Сан Себастиан са световноизвестни със своята невероятно вкусна храна, запомнящи се партита и спиращи дъха гледки. Но периодът от януари до края на април е специален с още едно нещо - това е сезонът на сайдера.

Перфектното допълнение към невероятните pintxos (бел. ред. пинчос - местния еквивалент на тапасите), сайдерът има дълбока история в хълмистите склонове около Баскайския залив, като първите писмени сведения за производството му датират от 11 век. Традиционно ябълковата напитка се прави в триетажните т.нар. sagardotegias - от "sagar" - ябълка, "ardo" - вино, и "tegi" - сграда, където нещо се случва. Днешно време повечето от тях имат и кръчма, която е добавена към производствената база, така че всеки посетител да може да се запознае отблизо с процеса на правене на сайдър.



Всичко започва в началото на септември до средата на ноември, когато ябълките се събират на ръка, с помощта на дълги дървени пръти с кукичка на тях - kizkia. Машините няма как да минат по стръмните склонове, където типичните кисели сортове ябълки растат, поради което традиционните методи са запазени до ден днешен. Ако има загнили или червиви плодове, те се отделят и се оставят само здравите. За направата на самия сайдер, се ползват трите етажа на сградата и по-точно, както понякога и при винопроизводството, се използва удобството на гравитацията.

Ябълките се събират на най-горния етаж и нежно се пресоват, така че семките да не се счупват - иначе ще придадат нежелана горчивина. След това, пюрето пада през шахти до долния етаж, където се намира пресата, която извилича сока, а той, отново по силата на гравитацията, пада директно в бъчвите. Те се правят от дъб или кестен и имат няколко размера: barrikotea - до 100 литра; barrika - между 100 и 600 литра; bukoia - между 600-1000 литра.; и (k)upela или (k)upa - над 1000 литра. В тях сокът претърпява две ферментации, като крайният резултат в страната на баските е "натурален" т.е. не газиран сайдер (за разлика от други европейски сайдери).

Идеалното време за посещение е първото четиримесечие на годината, когато sagardotegias отварят вратите си и всеки може да си купи т.нар. txotx (чоч) - за фиксирана цена, обикновено около 30 евро, всеки може да пие неограничено количество сайдер, както и подбрани ястия, които най-често включват традиционната риба треска, чоризо в сос от сайдер или пържола. Най-атрактивната част от чоч-а е, че всеки си налива директно от бъчвите - на тях има малки процепи в горната част на бъчвата, така че когато се налива, струята да има време да "подиша" и да подобри вкусовите качества на сайдера.

Собствениците обикновено винаги са наоколо и подканват да пиете на корем, да се запознавате с всички в залата и да се наслаждавате на вкусната храна и уникалната атмосфера.

Това са нашите пет предложения за sagardotegias в района на Сан Себастиан:

Elutxeta

Отворено е целогодишно и освен тръпчивия сайдер, тук може да се наслдите на невероятни ребра на панорамната тераса с гледка към ябълковите хълмове.

Alorreana

Отворено всеки ден за обяд и вечеря и ако обичате месо, това е вашето място - пържолите тук са на почит и собствениците знаят как да ги приготвят.

Astarbe

Основана през 1563 г. и с история от над 500 години, сайдерът в тази семейна sagardotegia няма как да ви разочарова.

Petritegi

Три поколения от рода Отаньо работят в тази семейна sagardotegia, която е един от малкото случаи, в които жена ръководи бизнеса - Аинара Отаньо.

Zapiain

Закупуването на txotx тук ви гарантира незабравима разходка из избите пълни с upela (1000 литрови бъчви), от които може директно да си налеете сайдер в чашите.