С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Новини

Виното на промяната

Бакхус
10 Ноември 2015, 15:22
Share Tweet Pin it Share

Този въпрос задава в заглавието на статията си Лети Тийг в "Уолстрийт джърнъл". И споделя с читателите отговора, базиран на задълбочено проучване.

"Представителите на милениум поколението (родените между 1980 и 2000 г. бел.ред.) се интересуват много повече от историята на едно вино, отколкото от самото вино", смята 29-годишен главен сомелиер в нюйоркски ресторант. "Много посредствени вина се продават само заради историята, с която вървят." До известна степен, той съжалява, че младите клиенти, които биха се поинтересували защо едно вино е велико, а друго – просто добро, са много малко. Примерът е супер популярното в момента Pét-Nat (от pétillant-naturel, рустикални пенливи вина, произвеждани по стар метод), което никога не може да стигне класата на доброто шампанско.

Друг сомелиер обяснява тези дупки в познанията за виното на това поколение с непрестанното и стръвно търсене на новото cool. Без значение, дали то ще се окаже оранжевото вино, или словенските шардонета. Но ефектът е очевиден: все повече ресторанти в Америка предлагат словенско шардоне. 

Очевидно е още, че това е поколение, което може да диктува и променя модата във всякакви области. Милениум групата е абсолютно просветена в технологиите, пряко ангажирана с проблемите на околната среда, и търсеща легендите зад нещата, които обича и консумира. Включително и питиетата.

Лети Тийг се среща с възможно най-много представители на това поколение, което по някакъв начин е свързано със света на виното. Ето обобщени изводите й:

Милениумите не признават 100-точковата система. Смятат я за остаряла, и никога не биха дали повече пари, само защото еди-кое си вино има 92 точки. Трябва им история и нещо, което лично ги засяга или намират за интересно.

Бунтарски вкус, търсене на по-интересното и по-малко популярното. Примерно, днес има ресторанти, в които не се предлага каберне от Напа или шардоне от Нова Зеландия - двете вина, станали задължителни, благодарение на предишните поколения, поколението X и бумърите.

Харчат по-малко пари за вино, в сравнение с предишните поколения.

Не се интерсуват от никави рейтинги, предпочитат доброто ревю. Освен това имат неистова жажда за знания. Ако става дума за предпочитаното от тях вино, ще стигнат до най-малкия детайл. Много от тях ще минат курсове за сомелиери.

Известно е, че на милениум поколението не му пука за лукса, то не е лоялно към брандовете. Затова никак не е чудно, че виненият бизнес се опитва всячески да влезе в главите на тази потребителска група и да отгатне какви са желанията им. А те, по всичко личи, ще бъдат задоволени. До 2017 г. те ще имат по-голяма покупателна способност от всяка друга демографска група.

Лети Тийг провежда и няколко дегустации с типични представители на младото поколение. Форматът им е групи с двама мъже и две жени на възраст между 25 и 32 години. На тях има вина, които младите официално припознават като любими: просеко, червено кюве /Бордо/, ризлинг, божоле, москато, малбек, и едно типично хипстърско - Cour-Cheverny, бяло от Лоара. Цената на всички е между 15 и 20 долара – любимият им ценови сегмент.

Групата отхвърля избраното просеко /Le Vigne di Alice Doro/. Било им твърде плодово. Всъщност, оказа че не харесвали много просекото. А това, че харесват мозелския ризлинг, в никакъв случай не означава, че биха си го купили. Те просто не знаят почти нищо за немските вина. "Не са ли всички сладки?", пита един от групата. "Хипстърското" Cour-Cheverny е прието добре, но не остават особено впечатлени от историята, която Тийг им разказва – за непознатия бял сорт Romorantin, който почти е изчезнал. "Ако историята му беше по-интересна, може бих щях да харесам повече виното." Божолето /Fleurie на Château de Fleurie/ - "твърде леко". Богатият малбек Achaval Ferrer Mendoza е приет много добре, и всички знаят по нещо за малбека. В същото време ги смущава, че има твърде много различни видове малбеци, и никога не биха си поръчали в ресторант. Хитът е червеното кюве, но никой не знае, че бордо-то всъщност е кюве. В началото не се впечатляват от него, струва им се твърде танинесто и сухо, но когато Тийг им педлага сирене към него, нещата се преобръщат.

Ако един милениум ще купува вино, той признава мнението на консултантите и търговците. Пет пари не дава за специализираните сайтове и списания. Най-важен е личният контакт.

Ще направят ли революция във винения свят, пита Лети Тийг. Ще заменят ли бордото и бургундското за словенско вино? Може би. До момента те действително направиха много, за да извадят на бял свят малки производители или непознати сортове. И все пак, за революция все още се искат доста по-широки и дълбоки познания за виното. Само добрата история не стига.

Image and video hosting by TinyPic

Image and video hosting by TinyPic      Акценти:


     Купете online                                    Вижте повече

Share Tweet Pin it Share
Ключови думи:  вино, сомелиер

Реклама »