С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Новини

Големите творци и храната: Исабел Алиенде

Владислав Христов
20 Май 2021, 08:44
Share Tweet Pin it Share

Ароматът на говеждо се смесва с този на пържени яйца, в този момент ви връхлита неустоимото ухание на току-що извадени от тигана картофи и лук. Познавачите на латиноамериканската кухня вече се ориентираха - това е култовото "ломо а ло побре" или "филето на бедняка".

Литературната разходка този път ни отвежда в далечно Чили. Истината е, че ако говорим за типичния вкус на чилийските ястия, няма как да минем без морския таралеж, сготвен под формата на супа или просто опечен на въглени. Със спомените си от детството за точно този екзотичен морски дар започва книгата на Исабел Алиенде "Афродита":

"Натрапчивият мирис на йод не извиква у мен мисли за рани и операции, а за морски таралежи: неизбежно свързвам тези чудати животинки с първите си стъпки в тайнството на сетивата. Бях на осем години, когато грапава рибарска ръка пъхна в устата ми резен от бодливото мекотело. Когато се връщам в Чили, не пропускам да прескоча до крайбрежието, за да вкуся отново прясно извадени от морето таралежи, и всеки път ме обзема същата смесица от ужас и заслепение, която изпитах при онова първо мъжко докосване".

Колко типичен пасаж за една от гранд дамите на световната литература. Творенията й дишат чрез всяка ваша пора, с тях можете да настръхнете от възбуда или да се понесете на крилете на следобедната нега до топлото тяло на партньора ви. Литература, в която плътта не е повод за срам, а храм за всички влюбени.

За Алиенде като писател и обществена личност може да бъде изписан поне тритомник - автор на над 20 романа, продадени в 70 милиона екземпляра, наричана е наследница на Маркес, пазителка на магическия реализъм, нимфоманка, борец за правата на жените, отявлена феминистка и каква ли още не. Извън всички определения Исабел безспорно си остава царицата на сетивната литература, съчетаваща в себе си латиноамериканския мистицизъм с цялото богатство на екзотичните блюда и напитки от родните й географски ширини.

  • снимка: James Duncan Davidson



В книгите на Алиенде сексуалните табутата са само лятна рокля, което тя с игривостта на креолка сваля пред очите на своите читатели. Според мен именно поради тази причина подзаглавието на нейната "Афродита" е "приказки, рецепти и други афродизиаци". Съгласете се, че няма как един писател да посвещава цели книги на всички тези сладострастия, без самият той да е "зависим" от вкусната храна:

"Сънувах, че скачам в басейн, пълен с мляко с ориз, и плувам грациозно като делфин. Това е любимият ми десерт - сутляшът, не делфинът, до такава степен, че веднъж в един мадридски ресторант си поръчах четири порции от него",
споделя с усмивка Алиенде.


Характерният за нея автохумор блика от всяка страница на книгата. Стане ли въпрос за афродизиаци обаче, Исабел става абсолютно сериозна:"Афродизиаците са мост между чревоугодничеството и сластолюбието. Предполагам, че в един съвършен свят всяка естествена и прясна храна с привлекателен вид би била афродизиак. Това са същите качества, които човек търси у партньора си, но днешната действителност е далеч по-сложна", констатира писателката.

Въпреки това Алиенде с умиление разказва истории от собствения си житейски път и съприкосновението й с афродизиаците. В "Афродита" не липсват и меко казано причудливи рецепти, като например: "Варено за оргии" - месна супа със силен селски дъх, от която по клепачите избива пот. Особено интересно е "Възбудителното блюдо на леля Бургел", което всъщност представлява полинезийски вариант на куранто - цяло агне, завито заедно с морски дарове и зеленчуци в бананови кори, опечено в специално изкопан трап. Бичите тестиси на шиш, приготвяни в родното село на Исабел, също са впечатляващи. Централно място в тази Библия на кулинарния еротизъм е запазено за подправките. Босилек, ванилия, естрагон, индийско орехче и още десетки други са сред любимите "забранени треви" на Алиенде. Всяка една от тях е описана с действието, което самата авторка е изпитала върху собственото си либидо. Не знам дали се дължи на магическия реализъм, но според нея някои от подправките буквално са я подмладили.


Аз обаче си мисля, че тайната за доброто здраве на 78-годишната Алиенде, не е в тревите, а във вечно младия й дух, жаден за живот и наслади. По време на една от своите TED лекции тя признава:

"Чувствам се на 17 години. Все още имам еротични фантазии с Антонио Бандерас, бедният ми съпруг трябва да се примири с това. И как успявам да го постигна? Тренирам ежедневно! Опитвам се да казвам "да", каквото и да ме връхлети - драма, комедия, трагедия, винаги казвам "Да!" на живота".


Тази рецепта не е за подценяване и би следвало да бъде изпробвана при първия удобен случай!

Очаквайте следващата ни литературно-кулинарна спирка: мексиканката Лаура Ескивел с нейните "Като гореща вода за шоколад" и "Съкровени вкусотии".

Share Tweet Pin it Share

Реклама »