Добрите разказвачи на истории в световната литература не са толкова много, а тези с афинитет към кулинарята са си направо рядкост. След мъглива Англия и култовия за британците хуморист П.Г. Удхаус се отправяме към царска Русия с майстора на краткия разказ - Антон Павлович Чехов, с чиято помощ ще надникнем в кухнята от края XIX и началото на XX век. Тук е важно да отворим скоба и да отдадем нужното внимание на най-важния продукт - картофа.

През 1839 г. по време на управлението на император Николай I гладът бил на път да разклати цялата държава и предвидливият държавник наредил да се засаждат масово картофи. На всеки възрастен е трябвало да бъдат безплатно произведени по 105 килограма картофи. Въпреки че недоволството на населението довело до "картофени бунтове", гладът бил овладян, оттогава зеленчукът станал "втори хляб" за руснаците.

Разбира се, отделните прослойки консумирали съвсем различна храна. Бедните хора карали предимно на елдена каша, блини и пелмени, а махмурлука го "лекували" със супа солянка. За сметка на това дворянството си позволявало доста кулинарни удоволствия по тогавашната европейска мода. В графствата готвачите често били "внасяни" от Франция, което коренно променило хранителните навици на руската аристокрация. Нека си припомним само историята на легендарния Бьоф Строганов и ще разберем доколко френската кухня е сложила печат върху руската.



Връщаме се към главния ни герой - А.П. Чехов. Израснал в семейство на бивш крепостен селянин, младият Антон прописва поради липса на финанси. Немалка част от персонажите му обаче си остават представители на буржоазията. Този пасаж от разказа "Годеница" е показателен за порядките в богатите руски домове:

"Надя беше вече на двадесет и три години; от шестнадесетгодишна мечтаеше да се задоми и най-сетне е годеница на Андрей Андреич. От приземния етаж, където бе кухнята, през отворения прозорец се чуваше как там бързат, как тракат ножовете и хлопа летящата врата; миришеше на печена пуйка и на мариновани вишни".

Да, пуйките, тези северноамерикански птици, по онези времена в Русия са били сигурен белег за богатство. Няколко описания от разказа "Дуел", също ни пренасят в атмосферата на дворянството:

"След като се облякоха, влязоха в павилиона. Тук Самойленко беше свой човек и за него се пазеха дори отделни прибори. Всяка сутрин му поднасяха кафе, висока ръбеста чаша с вода и лед и чашка коняк; отначало той изпиваше коняка, сетне горещото кафе и накрая водата с леда. Това трябва да беше много вкусно, защото след цялата тая процедура очите му ставаха маслени, той приглаждаше с две ръце бакенбардите си и казваше с поглед към морето: - Изумително великолепна гледка!", "На другия ден, в четвъртък, Маря Константиновна празнуваше рождения ден на своя Костя. Гостите бяха поканени през деня на баница, а вечерта - да пият шоколад", "Лаевски се изми на един ручей, прочете утринната си молитва и му се дощяха чай и горещи бухтички със сметана, каквито се поднасяха на закуска всяка сутрин у тъста му".



Сладострастието, с което руският класик се отнася към кулинарията, си проличава най-ясно в разказа "Сирена". Там цялото действие се върти около това как след един продължителен конгрес, група съдии, говорят за любимите си ястия. Сред всички тях изпъква "изумителната кулебяка"! Всъщност това е традиционен руски пирог с плънка, приготвена от запържено телешко мляно месо с лук и надробените в него сварени яйца: "Кулебяката трябва да е апетитна, безсрамна, в цялата си голота, та да те изкуши. Намигаш й с очи, с един замах отрязваш голямо парче от нея и чувствено движиш пръсти по повърхността му. Започваш да го ядеш, а от него тече масло като сълзи, пълнежът е мазен, сочен, с яйца, кайма и сладък лук".

След това почти еротично описание с разказа "Селяци" ще се върнем при ниските слоеве на обществото, които въпреки ограничените си възможности не спират да мечтят:

"Влезе мъничкото плешиво старче, готвачът на генерал Жуков, същият, на когото му беше изгоряла шапката. Приседна, послуша малко, пък и той взе да си спомня и да разказва разни минали истории. Свесил крака от печката, където седеше, Николай слушаше и разпитваше все за яденетата, дето ги готвели по господарските къщи. Разправяха за различни видове кюфтета, за разни супи и сосове и готвачът, който също така много добре си спомняше всичко, изреждаше такива яденета, каквито сега нямаше. Имало например едно ядене, което се приготовлявало от говежди очи и се казвало "утринно пробуждане".
- Ами кюфтета марешал правеха ли тогава?- попита Николай.
- Не. Николай неодобрително поклати глава: - Ех, и това ми било готвачи!".

Големият урок на Чехов - бедността не е порок, важно е да имаш богат вкус за живота.

Очаквайте следващата ни литертурно-кулинарна спирка, ще бохемстваме по американски с Франсис Скот Фицджералд.